Решение № 102 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20241100513691 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 290555/16.09.2024 г. по регистъра на СРС от ответника по предявения иск – „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, срещу Решение № 16159/27.08.2024 г. по гр.д. № 42595/2023 г. по описа на СРС, 34 с-в, с което са уважени предявените от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1052,26 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132216896, както и 15 лв. ликвидационни разноски, за причинени имуществени вреди на л.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ****, застрахован при ищеца, от реализирано на 20.06.2022 г. около 16:10 ч. ПТП в село Банкя, обл. Бургас, по вина на л.а. „Хонда“, с рег. № ****, застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 31.07.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 80,74 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.12.2022 г. до 31.07.2023 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и допуснати процесуални нарушения. Въззивникът оспорва механизма на ПТП и изводите на съда, че изключителна вина за процесното ПТП носи водачът на л.а. „Хонда“. Евентуално твърди наличие на съвина, обуславяща съпричиняване в размер на 50 %. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Счита първоинстанционното решение за правилно. Въззивникът не бил ангажирал доказателства за твърдяното съпричиняване. Така мотивиран, моли решението да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

При извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в 1 изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност“, след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл.

411 КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.

Основателността на иска предпоставя установяване на всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по - конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника по гражданска отговорност МПС, е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Между страните не е спорно, а и от представената по делото Застрахователна полица № 440122213026171 от 04.03.2022 г. се установява наличието на валиден договор за имуществено застраховане за л.а. „Шкода“, рег. № ****, в изпълнение на който, видно от приложения списък с изплатени претенции и фактура, ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер /1052,26 лв./, както и наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Хонда“, рег. № А6701НХ.

Съдът приема за установено по делото, че при настъпило на 20.06.2022 г. в с. Баня, област Бургас ПТП, при участието на застрахования при ответника л.а. „Хонда“, застрахованият при ищеца автомобил „Шкода“ е бил увреден по предна дясна врата, задна дясна врата, преден десен калник, предна броня и десен праг. Установено е, че средната пазарна стойност за отстраняването на вредите по автомобил „Шкода“ към дата на ПТП са повече от 1052,26 лв. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото документи, преписка по застрахователна щета и заключението по съдебно-автотехническата експертиза, която съдът кредитира като обоснована и задълбочена, неопровергана от останалите доказателства по делото. С въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу извода на районния съд за размера на вредите, при обосноваване на същите не е допуснато нарушение на императивна материално-правна норма.

Спорно в настоящата инстанция, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания се явява обстоятелството дали и в каква степен застрахованият при ищеца водач на МПС е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие съобразно установения механизъм на произшествието.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и експертно заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, а именно, че на 20.06.2022 г. около 16:10 ч., л.а. „Хонда“ се движи в с. Баня, област Бургас, където водачът предприема маневра за отклонение наляво, при която реализира ПТП с изпреварващия в този момент лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****. Инициалният удар е настъпил между предна лява част на л.а. „Хонда“ и предна дясна част на л.а. „Шкода“. Във връзка с поставените задачи, вещото лице е изяснило, че водачът на л.а. „Шкода“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на 2 процесното ПТП, тъй като л.а. „Хонда“ се е отклонил внезапно наляво и е навлязъл в лентата за насрещно движение.

За изясняване механизма на процесното ПТП, на основание чл. 226, ал. 3 ГПК въззивният съд е допуснал и събрал гласни доказателствени средства чрез разпит по делегация на свид. М. М., в качеството му на водач на л.а. „Шкода“. От неговите показания се изяснява, че процесното ПТП е настъпило горе-долу 600-700 метра след табелата на с.

Баня, посока гр. Обзор, като наблизо не е имало кръстовище. И двамата участници са управлявали автомобилите с посока на движение гр. Обзор, като л.а. „Шкода“ се е движил зад л.а. „Хонда“. Свидетелят споделя, че често пътува по този път и е запознат с него, като след табелата за края на населеното място няма пътни знаци, а пътната маркировка е с единична прекъсната линия, като във всяка посока има една пътна лента за движение.

Времето е било ясно и слънчево, пътната настилка е била суха и автомобилите са се движили в колона с около 40 км.ч. Свидетелят споделя, че е предприел маневра изпреварване, тъй като е решил да изпревари л.а. „Хонда“ и движещия се пред него автобус.

Подал ляв мигач, уверил се, че зад него не се движи друго МПС и предприел маневра изпреварване. Когато достигнал л.а. Хонда, последният също предприел маневра за изпреварване на автобуса пред него, вследствие на което двата автомобила реализирали ПТП. Съдът намира, че показанията на разпитания по делото свидетел, следва да бъдат кредитирани, тъй като са вътрешно непротиворечиви, логични и последователни, дадени са от лице с преки и непосредствени впечатления от настъпването на процесното ПТП и кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал по делото.

Независимо от некоректното отбелязване от страна на участниците в ПТП в съставения протокол, че и двата автомобила са извършвали маневра за изпреварване, възприетият от съда механизъм на произшествието се установява по делото по ясен, логичен и безпротиворечив начин. Заключението на съдебно-автотехническата експертиза е изградено въз основа на обективни и проверими данни, а именно характера и разположението на уврежданията по л. а. „Шкода“, изразяващи се в повреди по предна дясна врата, задна дясна врата, преден десен калник и предна броня, които кореспондират изцяло с възприетия механизъм на удара и изключват алтернативни хипотези за настъпването му.

Именно анализът на тези материални следи от сблъсъка е позволил на вещото лице да направи обоснован и категоричен извод относно движението и поведението на двата автомобила непосредствено преди инцидента, поради което експертното заключение следва да бъде кредитирано изцяло като обективно, компетентно и съответстващо на останалия доказателствен материал по делото.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че виновното поведение за настъпване на процесното ПТП следва да се вмени изцяло на водача на л.а.

„Хонда“, който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като при извършване на предприетата маневра за изпреварване и при навлизане в съседно пътно платно, е бил длъжен да се убеди, че тя може да бъде извършена безопасно и без да създава опасност за останалите участници в движението.

Не се установяват данни за какъвто и да е принос на водача на л.а. „Шкода“ за настъпване на застрахователното събитие. Напротив, същият е извършвал правомерна маневра при липса на техническа възможност да реагира и предотврати удара. Поради това възражението за съпричиняване се явява неоснователно, а отговорността за настъпилото ПТП и за причинените имуществени вреди следва да се понесе изцяло от водача на л.а.

„Хонда“, респективно от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

Поради изложеното, обжалваното съдебно решение, с което исковете са били уважени в цялост, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата в общ размер 548 лв., представляваща разноски за възнаграждение за адвокат за въззивното производство в размер на 498 лв. и депозит за призоваване на свидетел в размер на 50 лв., съобразно представения на лист 61 от делото списък по чл. 80 ГПК.

3

Предвид Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието на основание чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Регламента на Съвета, приет съгласно чл.

140, параграф 3 ДФЕС, считано от 01.01.2026 г. еврото е законно платежно средство в Република България, поради което осъдителните диспозитиви, постановени след тази дата, следва да бъдат определяни в евро, като присъдените суми се превалутират от левове по фиксирания и неотменим курс, установен в акта за въвеждане на еврото.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16159/27.08.2024 г. по гр. д. № 42595 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 34 състав.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на ЗАД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 280,23 евро /548 лв./ представляващи съдебни разноски по делото пред СГС.