Решение № 399 от 14.12.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Перник, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500569 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Т. В. Т., ЕГН **********, Б. И. Т., ЕГН **********, и Р. И. Н., ЕГН **********, против Решение № 133/10.07.2024 г. по гр.д. № 368/2023 г., постановено по гр. д. № 368/2023 г. по описа на Районен съд - Радомир.

С обжалваното С решение № 133/10.07.2024 г. по гр.д. № 368/2023 г., Районен съд гр. Радомир е отхвърлил предявения от Т. В. Т., ЕГН **********, адрес: **********, Б. И. Т., ЕГН **********, адрес: **********, и Р. И. Н., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Л. С. К., ЕГН **********, адрес: ***, Й. М. К., ЕГН **********, адрес: ***, С. К. К., ЕГН **********, адрес: ***, и Д. К. К., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.

108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част от УПИ *** от кв. *** по плана на **********, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с площ на реалната част от 659 кв. м, при граници на реалната част: улица, УПИ ***, УПИ *** и останалата част от УПИ *** и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху така посочената реална част.

Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Т. В. Т., Б. И. Т. и Р.

И. Н., чрез пълномощник адвокат, с която се твърди, че постановеното от първата инстанция решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правила. Излагат се съображения, че решаващият съд е достигнал до неправилни изводи при превратно тълкуване на наличните по делото доказателства. В 1 продължение се сочи, че съдът не е обсъдил заключението на изслушаната по делото СТЕ, съгласно което при одобряване на плана са заснети материализираните на място огради, отразяващи границите на процесната реална част, находяща се между имота на Д. К. и В. Ч..

Счита, че въз основа на доказателствения анализ следва извода, че между имота на К. и този на Ч. има друг имот, който е собственост на наследниците на С. Т. /дядо на И. Т./. На следващо място се излага, че съдържанието на акт № ***, том ***, дело № 1139/1986 г. на Радомирския районен съд е своевременно оспорено от ищцовата страна със становище от 25.10.2023 г. Допълва, че решаващият съд в съдебно заседание от 30.11.2023 г. е отказал да открие производство по чл. 193 от ГПК за оспорване на верността на цитирания нотариален акт. Сочи, че съдът не е извършил анализ на наличните гласни доказателства по делото и не е съпоставил същите останалия доказателствен материал. Навеждат се твърдения, че не са изложени никакви мотиви относно писмените доказателства, от които се установява, че целта на изменението е да бъде извършено попълване на материализираните граници на имота. Прави се анализ на гласните доказателства по делото. За неправилен се сочи изводът на първата инстанция, че упражняваната от ищцовата страна фактическа власт върху процесния недвижим имот не била владение, а представлявала „търпими действия“, като се излагат подробни съображения в тази насока. В заключение се прави оплакване, че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест, като не е указал, че в полза на ищците е да оборят констатацията на нотариуса, че посоченото в нотариалния акт лице е собственик на имота, за който се съставя констативния нотариален акт. Моли се съда въззивната жалба да бъде уважена като основателна и доказана, като бъде постановено решение по същество на спора и предявеният иск бъде уважен изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Направено е доказателствено искане по делото да бъде прието Удостоверение за наследници изх. № ***, издадено от кметство ***, общ. ***, видно от което С. Т. е баща на Б. Т. и дядо на И.Т.. Прави се доказателствено искане по делото да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане, които ще установят, че в периода 1976 г. до 1986 г. Д. К. не е владяла процесната реална част от УПИ ***, че фактическата власт върху процесната реална част от 1950 г. до март 2023 г. е упражнявана от ищците и техните праводатели И. Т., С. Т. и Б. Т..

В срок по депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от Л. С. К., Й. М. К., С.

К. К. и Д. К. К., чрез адв. В. Н., с който се оспорва същата като се сочи, че в нея не се съдържат конкретни правни доводи, обосноваващи допуснати от първоинстанционният съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Намира, че решаващият съд подробно и аргументирано е обосновал правните си изводи, които са в унисон с наличните по делото доказателства. Възразява се срещу направените с въззивната жалба доказателствени искания, като сочи, че същите са недопустими и неотносими към предмета на спора. В условията на евентуалност, ако бъдат допуснати направените доказателствени искания на ищците, се моли съда да допусне двама свидетели при режим на довеждане за опровергаване на заявените с въззивната жалба твърдения относно владението на процесния имот в периода 1950 г. до март 2023 г.

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Радомир е образувано въз основа на искова молба, депозирана от ищците Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И. Н. против ответниците Л. С. К., Й. М. К., С. К.

К. и Д. К. К., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И. Н. са собственици на реална част от УПИ *** от кв. *** по плана на **********, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с площ на реалната част от 659 кв. м, при граници на реалната част: улица, УПИ ***, УПИ *** и останалата част от УПИ 2

*** и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху така посочената реална част. Твърдят, че през годините И. Б. Т., заедно с ищците, е обработвал имота, като са засаждали различни земеделски култури и са събирали произведената продукция. След смъртта на И. Т. през 2007 г. ищците продължили да упражняват фактическа власт върху имота, считайки го за свой. Фактическата власт ищците упражнявали явно и необезспокоявано от 12.07.2007 г., като към упражняваното от тях владение присъединили владението на техния наследодател И. Б. Т.. Ищците твърдят, че в периода от 1998 г. до м. април 2023 г. ответниците не са заявявали претенции за собственост върху процесната реална част от УПИ *** и са собственици на същата по наследство и давностно владение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Л. С. К., Й. М. К., С.

К. К. и Д. К. К., с който оспорват изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани, като излагат, че те притежават собствеността върху парцел *** от кв. *** по плана на ***, в т. ч. върху претендираната от ищците част от имота, по силата на нотариален акт № ***, том ***, дело № 1139/1986 г. на Радомирски районен съдия и наследяване по закон.

Според ответниците в периода 1997 - 1998 г. Д. К. е допуснала в процесния имот общия наследодател на ищците - И. Т., като разрешила на същия да ползва безвъзмездно имота за отглеждане на земеделска продукция. След неговата смърт, по молба на неговите наследници - ищците Б. Т. и Т. Т., същата разрешила те да продължат безвъзмездното ползване на имота, вкл. да паркират в имота своите леки автомобили. Оттогава и до настоящия момент ответниците никога не били лишавани от достъп до тази част от имота от страна на ищците и техните праводатели. В този период ищците и техните праводатели не са манифестирали пред тях собственически намерения към имота. Такива претенции заявили едва през 2023 г., когато преустановили достъпа им до имота. През този период ищците и техните праводатели се явявали само държатели на имота.

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Правилно и изчерпателно районният съд е изложил установената фактическа обстановка, като въззивният съд и допълва същата, както следва:

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от кметство, ***, се установява, че ищците Т. В. Т., Б. И. Т. и Р. И. Н. са наследници по закон на И. Б. Т., починал на ***.

По делото е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 21.05.1998 г., с която И. Б.

Т. е декларирал правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в ***, с площ от 616 кв. м. Представени са и приходни квитанции за заплатени такса битови отпадъци за недвижим имот, находящ се в ***, със задължено лице И. Б. Т..

От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том ***, дело № 1139/1986 г. на Радомирски районен съдия се установява, че Д.С. К. е призната на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственик по давностно владение, наследство 3 и отказ от наследство върху празно дворно място, съставляващо парцел ***, кв. *** по плана на ***, с площ от 915 кв. м, с неуредени регулационни сметки, при граници: шосе София Станке Димитров, наследници на С. Т., Л.С.Ц. и наследници на С. Т.. Видно от писмо с изх.

№ 6/15.01.2024 г. от Служба по вписванията - Радомир, нотариалните дела по описа за 1986 г. са унищожени и не може да бъде представено копие от приложените документи към нотариално дело № 1139/1986 г. В случая това удостоверяване касае период извън процесния, тоест преди началото на твърдяната придобивна давност.

По делото е представено и удостоверение за търпимост № 319/06.10.2021 г., издадено от Община Радомир, от което се установява, че в УПИ ***, кв. ***по плана на *** са изградени през 1987 г. жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 43 кв. м и масивна стопанска сграда със застроена площ от 24 кв. м, по отношение на които са налице условията на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

Представено е и разрешение за строеж № 120/18.12.2007 г., с което е разрешено на С.Й. К., К. С. К. и Л. С. К. да извършат строителство на плътна ограда по регулационната линия между УПИ *** и УПИ ***, с височина до 2,20 м, изцяло разположена в УПИ ***, шеста категория.

С отговора на исковата молба е представена и декларация по чл. 14 ЗМДТ от 20.06.2019 г., с която К. С. К. е декларирал правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в ***.

От представените по делото 2 бр. удостоверения за наличие или липса на задължения се установява, че Й. М. К. и Д. К. К. нямат задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към Община Радомир.

По делото са представени и заверени копия на заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., с която е одобрен действащият кадастрален и регулационен план на ***, копие на плана в обхват на ПИ *** и ПИ ***, кв. *** и копие от разписния лист, създаден към одобрения план на **********.

От писмо с изх. № АО-11-00-671/22.12.2023 г. е видно, че в Общинска администрация - Радомир е било депозирано искане с вх. № АБ-94-00-2672/13.09.2021 г. от Л. С. К. за попълване на сгради в действащия кадастрален план на ***, към което е приложена папка със заснемане (геодезически план, скица - проект) на двуетажна масивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда, изработена от лицензирано лице с правоспособност по ЗКИР, нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том ***, дело № 1139/1986 г. на Радомирски районен съдия, както и удостоверение за наследници. На основание чл. 54а, ал. 2 ЗКИР сградите са нанесени.

В писмото е посочено и че границата между ПИ *** и ПИ *** е нанесена на действащия кадастрален и регулационен план с одобрението на плана на ***, одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., като след одобрението на плана няма правени изменения за ПИ *** и ПИ ***, кв. ***.

По делото от ищцовата страна са представени и документите, съдържащи се по 4 административна преписка № АБ-94-00-1509 от 2022 г. на Община Радомир и № АБ-94002672/2021 г. на Община Радомир.