Определение № 10711 от 17.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10711 гр. София, 17.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20261100504800 по описа за 2026 година

Производството е по реда 274 и сл., във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е вследствие на упражнена частна жалба с входящ номер 83595 от 17.03.2026 г. от „БИ УОТЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 205533029, чрез законния му представител – управителя Б.Д., срещу Определение № 8439 от 02.03.2026 г., което е постановено по гр.д. № 42783/2025 г. на Софийски районен съд, 36 с-в, с което е оставена без уважение молба с вх. № 6369 от 12.01.2026 г. на ответникът - „БИ УОТЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 51632 от 18.12.2025 г. по гр.д. № 42783/2025 г. на Софийски районен съд, 36 с-в в частта му отнасяща се до разноските.

В жалбата се правят оплаквания, че съдебният акт на районния съд във връзка с искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилен. Посочва се, че „БИ УОТЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е получавал, нито нотариална покана за доброволно изпълнение на свое парично задължение към дружеството ищец, нито е получавал препис от исковата молба по делото преди съдебното заседание със срок за отговор по нея. Същевременно с това се изтъква, че претенцията за възстановяване на предоставен гаранционен депозит по сключен договор за наем след неговото прекратяване е била изпълнена от „БИ УОТЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към насрещната страна – ищец по делото и това е станало към момент предшестващ провеждането на заседанието по делото, като за същото страната сочи да не е била уведомявана. Аргументира се и с това, че към момента на оттегляне на исковата молба от ищеца сумата вече му е била платена от ответника, което означава че не е съществувал предмет на делото, а това прави акта на съда за възлагането на отговорност за плащане на разноските по делото в тежест на ответника незаконосъобразен. Отново такъв е и акта по чл. 248, ал. 1 ГПК, с който молбата за изменение на определението за прекратяване на делото в частта му за разноските е била оставена без уважение.

Ответникът по частната жалба „В.И.“ ЕООД, чрез пълномощника си – адвокат Х. упражнява отговор по нея, като изтъква, че същата е неоснователна и настоява тя да бъде оставена без уважение. Отсъствали основания за отмяна на обжалваното 1 определение. Съдът ясно бил мотивирал решението си, защо сторените от ищеца разноски трябва да се понесат от ответното дружество, макар то да е платило адресираната към него претенция в пределите на висящия исков процес. Акцентира се над това, че ИМ била подадена от ищеца срещу ответника, защото последния не е изпълнил свое изискуемо задължение за връщане на подлежащ на възстановяване гаранционен депозит предаден по договор за наем сключен на 24.11.2022 г. Понеже ищецът бил изпълнил всички условия за това от наемодателя да му се върне дадения депозит с оглед настъпило прекратяване на наемното правоотношение и връщане на наетия имот, което е станало на 03.07.2025 г., но наемодателят бездействал по изпълнение на това си облигационно задължение, то се стигнало и до образуване на исковото производство. Още преди да се пристъпи към иницииране на исков процес ищецът бил направил постъпка да уведоми ответника, че следва да му върне гаранционния депозит, като използвал уредения в договора комуникационен способ, а именно изпратил уведомлението на електронната поща на наемодателя посочена в договора за наем. Понеже нямало реакция, то на 06.08.2025 г. делото било образувано пред СРС. Едва на 29.08.2025 г. ответникът-наемодател изпълнил задължението си да възстанови гаранционния депозит в размер на 1300 лв., като го превел по сметка на ищеца. Това обаче не го освобождавало от разноските направени по повод завеждане на делото срещу него, тъй като с бездействието си и ненавременно изпълнение по отношение задължението за връщане на дадения му депозит наемодателя - „БИ УОТЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е дал повод за предприемане на исковата защита от насрещната страна. От аргумент за обратното следващ от нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК дружеството трябвало да понесе и разноските по делото, независимо от прекратяването му по реда на чл. 232 ГПК, защото това прекратяване е резултат от стореното в рамките на висящия процес плащане, което е нов факт настъпил след подаване на исковата молба и реалната направа на разноски от ищеца за държавна такса и адвокат – процесуален представител.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Предмет на частната жалба е съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, като правото на обжалване е упражнено в установения двуседмичен срок.

По същество частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство по гр. д. № 42783/2025 г., по описа на СРС, 36 състав, е приключило с определение от 18.12.2025 г., с което на основание чл. 232 ГПК същото е било прекратено, поради извършено от ищеца оттегляне на иска.

Същевременно с това определение ответникът - „БИ УОТЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъден да заплати в полза на ищеца -„В.И.“ ЕООД сумата в размер на 962,00 лв. – представляваща разноски в производството. В мотивите е обяснено, че се касае до направените от ищеца разноски за заплатена държавна такса по предявения от него иск, както и за адвокатско възнаграждение уговорено и платено в полза на извършилия процесуалното му представителство по делото адвокат.

В срока по чл. 248 ГПК от ответника - „БИ УОТЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез законния му представител – управителя Д. е формулирано искане за изменение на постановеното определение от 18.12.2025 г. в частта му относно присъдените разноски, като е поискано такива изобщо да не бъдат възлагани на ответната страна, 2 защото не са налице процесуалните основания за носене на такава отговорност – ответникът бил платил сумата по исковата претенция преди провеждане на съдебното заседание, а преди това управителя на дружеството не е бил надлежно уведомен да плати по доброволен ред.

На свои ред дружеството-ищец е подало отговор, с който е оспорило искането за изменение на определението в частта му отнасяща се до разноските, като е поддържано, че решаващият състав съвсем правилно е приложил процесуалния закон, като е отчел поведението на ответника и го е подвел под процесуалната хипотеза на чл. 78, ал. 2 ГПК, като такова сочещо на създаващо причина за предприетия исков процес, което обуславя и ангажиране на отговорност за разноските направени от ищеца за провеждане на защитата му относно изискуемото вземане за връщане на платен гаранционен депозит по прекратен договор за наем.

С обжалваното определение № 8439 от 02.03.2026 г. е оставена без уважение молба с вх. № 6369 от 12.01.2026 г. на ответника - „БИ УОТЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 51632 от 18.12.2025 г. по гр.д. № 42783/2025 г. на Софийски районен съд, 36 с-в в частта му отнасяща се до разноските.

Проверката на реализиралата се процесуална обстановка по делото развило се пред СРС, считано от момента на образуването му до неговото прекратяване, без съмнение показва, че предметът на исковата претенция, която е заявена за присъждане посредством предявен осъдителен иск е бил изпълнен доброволно от ответното дружество, чрез извършване на плащане на сумите от 1300 лв. – главница и 15 лв. – лихви. Това е станало на 29.08.2025 г., когато исковата молба вече е била приведена в режим на редовност от ищеца, но все още не е била изпратена за отговор на ответника.

Същественото в случая обаче е, че плащането е направено в хода на самото дело – тоест след момента на неговото образуване, който процесуален факт е реализиран на 06.08.2025 г. Към този момент ищецът е предявил за присъждане парични вземания за главница и лихва за забава, като техния източник е договорен /договор за наем, който е прекратен/ съответно според уредените в самия договор предпоставки /чл. 4.7.1 – чл.

4.7.5./ вземането за възстановяване на даден от наемателя на наемодателя гаранционен депозит е било изискуемо към момента на депозиране на исковата молба, същото важи и за вземането по чл. 86 ЗЗД. Тоест за да направи изискуемо вземането си ищецът не е било необходимо да отправя нарочна покана до длъжника. Видно е, че имотът ползван по договора за наем е бил върнат от наемателя на наемодателя на 03.07.2025 г., за което е изготвен писмен протокол, като в него няма направени забележки по състоянието на наетата вещ. Същевременно никъде в своите изявления по делото ответната страна не прави позоваване за наличие на някое от основанията за задържане на депозита до датата – 29.08.2025 г., а напротив аргументира се че е отсъствала от страната. Очевидно е, че при тези факти ответникът е страната по материалното правоотношение, която е дала повод за завеждане на исковата молба и по аргумент за обратното на правилното на чл. 78, ал. 2 ГПК трябва да понесе и отговорността за репариране на разноските, които ищецът е направил за да осигури защитата си по исков ред. Тези разноски са заявени в процесуалната за това форма от ищеца, съответно реалното им извършване е разкрито посредством ангажиране на доказателства и съвсем правилно е възприето от първата инстанция, че трябва да бъдат платени от ответника.

Понеже изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с тези изложени в акта на първата такава, то частната жалба срещу определението на СРС следва да се остави без уважение.

3

При тези си мотиви Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с входящ номер 83595 от 17.03.2026 г. подадена от „БИ УОТЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 205533029, чрез законния му представител – управителя Б.Д. срещу Определение № 8439 от 02.03.2026 г. постановено по гр.д. № 42783/2025 г. на Софийски районен съд, 36 с-в, с което е оставена без уважение молба с вх. № 6369 от 12.01.2026 г. на ответника - „БИ УОТЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 51632 от 18.12.2025 г. по гр.д. № 42783/2025 г. на Софийски районен съд, 36 с-в в частта му отнасяща се до разноските възложени му за плащане в полза на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4