Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 724 от 24.09.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 353/2024
Вид
Решение № 724
Подписан
24.09.2024
В сила
09.10.2024
Състав
Диана Димитрова Пашова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. гр. Хасково, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Калина Ст. Христова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640100353 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Б. Д. М. чрез процесуален представител-адвокат А. Д. срещу „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД, с която са предявени следните искове: установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между страните Индивидуален договор за заем №86063 от 20.04.2023г. поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 361,20 лв., представляваща платена без основание сума, ведно със законна лихва от 15.02.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди да е сключил с ответника на 20.04.2023г. Индивидуален договор за заем № 86063, с който ответникът се задължил да му предостави заем в размер на 230,08 EUR или тяхната левова равностойност съгласно официалния курс на БНБ, а заемателят се е задължил да върне заемната сума при условията и сроковете на договора на 24 седмични вноски, при обща сума, дължима от заемателя - 252,78 EUR (494,40 BGN), с лихвен процент по заема 39,88%, ГПР - 49,65%. Твърди в чл.4 от договора да е уговорено между страните, че заемателят дължи връщане на получената заемна сума, както и закупените допълнителни услуги при условията на чл.3 от договора и съгласно погасителен план - Приложение № 1, неразделна част от него, посочващ размера на дължимите погасителни вноски и датите на тяхното падежиране. Твърди в чл. 1.2- 1.6. от договора за заем да е договорено възнаграждение за поискана услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции“ от 95,04 лв., възнаграждение за поискана услуга „Комфорт“ 1 221,76 лв., които възнаграждения да се дължат заедно с погасителната вноска по кредита; страните да се съгласяват, че размерът на тези възнаграждения е уговорен по индивидуални преговори между тях, както и възнагражденията за поисканите и закупени допълнителни услуги да стават изискуеми с подписването на договора за предоставяне на допълнителни услуги, но да се разсрочват за срока на кредита и да се добавят към всяка вноска за погасяване на кредита, съгласно погасителния план. Във връзка със сключения договор за паричен заем № 86063 от 20.04.2023г. да е сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги, съгласно който ответникът предоставя на ползващия услугите допълнителни доброволни услуги „Избягване на предсрочна изискуемост“ и „Възможна промяна на погасителен план“.

Ищецът твърди съгласно погасителния план към договор за паричен заем № 86063 да е следвало да върне главница в размер на 450 лева, лихва в размер на 44,40 лева, услуга съгласно чл.1.1 - 95,04 лева и услуга съгласно чл.

1.2 - 221,76 лева. Твърди общо заплатената от него сума на „Моят Кредит“ ЕООД да възлиза на 811,20 лева.

Ищецът развива съображения договорът за паричен заем № 86063 да е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което всички заплатени от него суми извън главницата да са недължимо платени и да подлежат на възстановяване. Навежда доводи да липсва яснота кои точно разходи формират ГПР; записването в договора на ГПР, който не е реално прилаган в отношенията между страните да представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП; посоченият в договора ГПР и обща дължима сума да не отговарят на действителните такива; посочените в договора за заем стойности, които не включвали изискваните от него такси за допълнителни услуги, да представляват невярна информация, която да подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията па чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и да не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора; навежда съображения разходът за такси за допълнителни услуги да трябва да бъде включен към ГПР, в който случай размерът на действителния ГПР ще надхвърли законоустановения размер. Във връзка с последното твърди процесната такса за заплащане на допълнителни услуги да е нищожна на основание чл.10а, ал.2 ЗПК, както и недействителна поради противоречие с чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК.

Ищецът навежда доводи уговорения с договора за заем ГЛП да противоречи на добрите нрави, доколкото уговорената между страните договорна лихва в размер на 39,88% надвишавала трикратния размер на законната лихва, с което накърнявала равноправието между страните и принципа на добросъвестността при договаряне, а оттам - и добрите нрави.

Твърди клаузата на чл.3, ал.7 от договора за предоставяне на паричен заем да е нищожна, а сумата, платена като възнаградителна лихва за целия срок на договора да е недължимо платена от ищеца и да подлежи на възстановяване.

Счита, че следва да му се върне всичко, което е платил по договора за заем, различно от главницата по договора. Претендира и съдебни разноски по 2 делото, включително адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Признава между него и ищеца да е сключен процесния договор за предоставяне на заем, на основание на който ответникът да е предоставил на ищеца сумата в размер на 450 лева с лихвен процент от 39,88%, който за срока на договора да е 44,40 лева, при ГПР 49,65%, с 24 ежеседмични вноски, както и ищецът да е платил сумите, за които е представил разписки. Твърди договорът за паричен заем да е действителен, а твърдените от ищеца нарушения на ЗПК да не са налице.

Твърди ГПР да е определен в съответствие с изискванията на закона и да включва всички разходи по кредита. Предвид това, че услугите по чл.1.2 и чл.1.3. по договора не били свързани с усвояване и управление на кредита, уговарянето им не противоречало на чл.10 а, ал.2 ЗПК. Сочи, че доводите за нищожност на уреждащата размера на договорната лихва клауза са неправилни, доколкото цитираната от ищцата съдебна практика била неактуална по отношение на потребителските кредити, за които разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК въвеждала максимален допустим размер на ГПР.

Доколкото размерът на лихвата не водела до надвишаване на размера на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК, то същата била в законовите граници, в какъвто смисъл се цитира съдебна практика. Също така, ответникът твърди, че всяка клауза от договорите била индивидуално договорена с ищцата, за което последната подписала декларация. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

По делото е прието за безспорно и поради това – неподлежащо на доказване съществуването на облигационно правоотношение между ответника и ищеца, произтичащо от индивидуален договор за заем №86063 от 20.04.2023г., с който ответникът се е задължил да предостави на ищеца заемна сума в размер на 450 лв., а ищецът се е задължил да върне заемната сума при условията и сроковете на договора.

От процесния договор за заем се установява, че с чл. 3 страните са договорили процесният заем да бъде предоставен при следните условия: 1.

Срок на заема: 24 седмици; 2. Размер на седмична погасителна вноска: 10.53 EUR (20.60 BGN); 3. Брой погасителни вноски: 24; 4. Срок за плащане на погасителните вноски - съгласно погасителен план (Приложение 1), който представлява неразделна част от договора или съгласно погасителен план, посочен в чл.1.6; 5. Погасителни вноски се плащат по един от следните начини: 1. по банков път - Титуляр: „Моят Кредит“ ЕООД, банка: „Първа инвестиционна банка“ АД, банкова сметка в лева: IBAN: **********, основание за плащане: Договор код 86063, Плащането се счита за извършено при заверяване на посочената тук банкова сметка с дължимата сума; 2. в брой 3

- в някои от офисите на Заемодателя или на изрично упълномощен негов представител; 3. чрез организираната система за разплащане ePay.bg.; 6. Общ размер на всички плащания по заема : 252.78 EUR (494.40 BGN); 7. Лихвен процент по заема : 39.88 %; 8. ГПР на заема: 49.65 %. При така изчисления ГПР са взети предвид следните допускания: 1. Настоящият договор ще запази обвързващата си сила между страните за целия посочен срок; 2. Всяка от страните ще изпълнява точно и без забава задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочените задължения и лихви за забава.

В чл. 1.6 се съдържа погасителен план, съгласно който заемът се изплаща на 24 вноски с дата на първата вноска - 27.04.2023г. и дата на последната вноска - 05.10.2023г. с посочена отделна вноска за главница и лихва в общ размер от 20,60 лв., вноска за услуга съгласно чл. 1.1 (1) – 3,96 лв., услуга съгласно чл. 1.1 (2) – 9,24 лв.

В Приложение № 1 към договор код: 86063/20-04-2023 се съдържа друг погасителен план с посочен размер на кредита 450 лева, погасителни вноски –24 седмични вноски, дата на първата вноска – 27.04.2023г., дата на последната вноска – 05.10.2023г., ГПР 49,65%, размер на вноската – 20,60 лв.

В погасителния план, освен общ размер на вноска от 20,60 лв., е посочен общ размер на вноска по чл. 1.1 – 33,80 лв.

Между страните е сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключения договор за паричен заем с дата 20.04.2023г., с който страните се уговорят заемодателят да предостави на заемателя допълнителни услуги „избягване на предсрочна изискуемост“ и „възможна промяна на погасителен план“ и цена за тези услуги.

Ответникът признава, следователно – безспорно е между страните, че е предоставил договорената заемна сума в размер на 450 лв. с лихвен процент от 39,88%, който за срока на договора е 44,40 лева, при ГПР 49,65%, с 24 ежеседмични вноски, както и ищецът да е платил сумите, за които е представил разписки с исковата молба.

От процесния договор за заем се установява, че съгласно чл. 1 с подписване на настоящия договор заемателят декларира, че е поискал да му бъдат предоставени долуизброените услуги, които не са задължителни и не представляват условие за подписване на настоящия договор: ал. 1 Услуга за участие в допълнителни томболи и промоции: Услугата дава право на Заемателя да се възползва от промоционални продукти на Компанията;

Услугата дава право на Заемателя да се възползва от месечни кампанийни промоции и отстъпки; Услугата дава право на Заемателя да се възползва от индивидуални отстъпки; ал. 2 Услуга „Комфорт“: Услугата дава право на Заемателя да заплаща вноски по кредита на домашен адрес, служебен адрес или на друг удобен за него адрес, който е различен от предходните изброени.

Съгласно чл. 1.2. Възнаграждението за поискана услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции“ е 95.04 лв. Съгласно чл.1.3.

4

Възнаграждението за поискана услуга „*******“ е 221.76 лв. С чл. 1.4 е договорено, че възнагражденията за услугите по чл. 1.2 и чл.1.3 се дължат заедно с погасителна вноска по кредита. Съгласно чл. 1.5 страните се съгласяват, че размерът на възнагражденията по Чл. 1.2 и Чл. 1.3 е договорен в индивидуални преговори между тях и същият отразява напълно постигнатите договорки. Съгласно Чл.1.6 Възнагражденията за поисканите и закупени допълнителни услуги стават изискуеми с подписването на този договор, но се разсрочват за срока на кредита и се добавят към всяка вноска за погасяване на кредита, съгласно следния погасителен план.

Спорно е между страните дали е в противоречие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК уговарянето разходи за допълнителни услуги по чл.1.2 и чл.1.3. от процесния договор; дали същите следва да се включат в ГПР, съответно – спорно е дали невключването им е нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК и дали има неяснота в размера на ГПР, както и дали уговореният размер на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.