Определение № 15449 от 23.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15449 гр. София, 23.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110152507 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба на ***** срещу В. Г. И. и Е. В. М., с която са предявени искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми за потребена топлинна енергия, дялово разпределение, както и лихви за забава за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****.

С разпореждане от 19.02.2026 г. съдът е разпоредил на основание чл. 131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея да бъдат изпратени на ответниците за отговор в едномесечен срок от получаването.

На 27.03.2026 г. е постъпила молба от ответниците, в която са наведени твърдения за извършено в полза на ищеца плащане на сумите, претендирани в настоящото производство, в т.ч. и на съдебните разноски, като се представят доказателства за това – фискален бон за сумата от 442,06 евро.

На 07.04.2026 г. е постъпила молба от ищеца, с която заявява, че ответниците са извършили цялостно плащане на вземанията за главница и лихви, както и на заплатените разноски по делото. Сочи, че е непогасено юрисконсутско възнаграждение, което претендира. С молба от 20.04.2026г. ищецът прави изявление за оттегляне на предявените искове срещу ответниците, поради цялостно плащане на вземанията. По делото е представено пълномощно, от които е видно, че процесуалният представител на ищеца разполага с представителна власт по чл.34, ал.3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, изр. 1 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В конкретния случай е налице надлежно заявено оттегляне на исковете, което десезира съда от разглеждане на спора. Ето защо, на основание посочената разпоредба производството по делото следва да бъде прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Доколкото извършеното плащане е след образуване на делото, съдът намира, че по правило ищецът има право на разноски за производството по делото. При отхвърляне на иска и при прекратяване на делото правото на разноски принадлежи на ответника, но по аргумент за обратното от чл.78, ал. 2 от ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и поради негови действия в хода на делото - например плащане на претендираната парична сума, искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, право на разноски има ищецът. В 1 настоящото производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 102,26 евро, както и такса за съдебно удостоверение в размер на 2,56 евро. От представения от ответниците фискален бон, а и от изричните изявления на ищеца в този смисъл, се установява, че разноските за държавна такса и за съдебно удостоверение са заплатени, поради което същите не следва да се присъждат в полза на ищеца с настоящото определение. Ищецът е претендира и юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че неговият размер възлиза на 100 лева (51,13 евро), съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, процесуалното поведение на ответниците, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. От тази сума следва да се приспадне заплатената от ответниците сума от 5,11 евро съгласно представения фискален бон, доколкото не се установява по делото ищецът да е направил тези разноски. Поради това ответниците следва да бъдат осъден на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплатят поравно на ищеца сумата от общо 46,02 евро, която е останала неплатена.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232, изр. 1 ГПК производството по гр. д. № 52507/2025г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 27 състав.

ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН ********** и Е. В. М., ЕГН **********, да заплатят поравно на *****, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата в общ размер от 46,02 евро, представляваща юрисконсулстко възнаграждение по настоящото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2