Решение № 5881 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5881 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110139600 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „А Б Б“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П В и Х М,против С. И. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 800 лева главница по договор за кредитна карта,9,67 лева договорна лихва върху главница по договор за кредитна карта за периода 24.02.2014 г. до 08.01.2025 г.,както и 37,79 лева мораторна лихва за периода 08.01.2025 г. до 01.05.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че между „П И Б“АД и ответникът С. е сключен договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит овърдрафт по разплащателна сметка № 000СС-R-061534/24.02.2014 г. Сочи се,че на същата дата бил сключен договор за издаване на кредитна карта,по който ответникът получил международна кредитна карта с лимит 20 000 лева,а срокът за ползване на овърдрафта е до 24.02.2016 г. Според договора размерът на лихвения процент за първите осем отчетни периода бил 9,5 %,а за следващите периоди – 18,64 %,а размерът на ГПР е 17,88 %. Твърди се,че при неизпълнение на задължения по договора възниква вземане за мораторна лихва. Ищецът сочи,че е носител на вземането на основание сключен договор за цесия. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед подадено възражение е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

Ответникът С. твърди,че договорът,сключен с „П И Б“АД съдържа 1 неравноправни клаузи,твърди,че не е бил уведомен за цесията,формулира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „А Б Б“ЕООД претендира от С.

И. С. сумите от 800,23 лева главница,9,67 лева договорна лихва за периода 24.02.2014 г. до 08.01.2025 г.,37,79 лева лихва за забава за периода 08.01.2025 г. до 01.05.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 25998/2025 г. по описа на СРС,42 състав.

Приети са общи условия на „П И Б“АД за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна ( картова ) сметка на физически лица.

С договор от 12.12.2024 г. „П И Б“АД,като цедент,и „А Б Б“ЕООД,като цесионер,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което цедентът приема да прехвърли свои вземания към трети лица,а цедентът се съгласява да придобие вземанията при условията в договора.

Представен е договор от 24.02.2014 г.,сключен между „П И Б“АД и С. И.

С..

С уведомление за цесия „А Б Б“АД уведомява С. И. С.,че е носител на вземане по договор за издаване на кредитна карта.

Установява се от писмо от 08.10.2025 г.,че „П И Б“АД уведомява С.

С.,че договорът за кредитна карта е издаден на 24.02.2014 г.,на 09.03.2018 г. картодържателят е подал заявление за прекратяване на договора за издаване на карта,без да се закрива сметката,а след тази дата липсват плащания на задължения по договора. Банката уведомява за наличието на нов кредитор – „А Б Б“АД.

Представено е извлечение от сметка с титуляр С. И. С..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че е носител на вземането,да установи,че вземането съществува. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 02.05.2025 г.

2

Страните не спорят,а и от представеното доказателство – писмо,изходящо от „П И Б“АД се установява,че дружеството ищец е носител на вземането на основание договор за цесия. Договорът за цесия е възмезден и консенсуален договор,съгласно който страните постигат съгласие едната страна – цедент да прехвърли своите вземания към другата страна цесионер при условията,за които страните по договора се уговорят. Със сключването на договора за цесия се променя кредитора на вземането като за периода до уведомяване за цесията длъжникът може валидно да изпълни към стария кредитор,а след като бъде уведомен за цесията длъжникът следва да престира в полза на новия кредитор. В конкретния случай дружеството ищец се легитимира като носител на вземане спрямо ответника С.,произтичащо от договор за издаване на кредитна карта. Договорът за издаване на кредитна карта е разновидност на договора за кредит като на картодържателя се издава кредитна карта с уговорен по договора лимит и картодържателят може по време на действие на договора да ползва парични суми в рамките на кредитния лимит,които следва да погасява като възстанови същите или поне заплати размер на минимална погасителна вноска. Когато парична сума от кредитния лимит бъде усвоена,картодържателят следва до петнадесето число на следващия месец да заплати поне парична сума в размер на минималната погасителна вноска,а за периода до пълно издължаване на паричните суми по договора картодържателят дължи заплащане на договорна лихва върху усвоената част от паричната сума по кредитната карта. В конкретния случай между страните не е спорно,че ответникът С. е ползвал парични суми по договора за издаване на кредитна карта,както и не са представени доказателства паричните суми да са издължени,поради което съдът приема,че е доказано,че ползваната главница възлиза на 800,23 лева главница,а договорната лихва е 9,67 лева. Съдът приема обаче,че формулираното в писмения отговор възражение за погасителна давност се явява основателно.

Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който следва да се позове на давност,ако кредиторът е бездействал в определен период от време. Приложимата погасителна давност за вземанията по договора за кредитна карта за главницата е общата петгодишна давност,защото по същността си възниква заемно правоотношение,а приложимата погасителна давност за лихвата е тригодишната давност съгласно чл.111 от ЗЗД. За да счете,че възражението за давност е основателно,съдът взе предвид,че паричните суми са усвоени преди 2016 г.,договорното правоотношение е прекратено през м.03.2018 г.,а същевременно искът се счита предявен на 02.05.2025 г.,т.е. седем години по-късно. С оглед обстоятелството,че паричната сума по кредитния лимит подлежи на връщане,считано от месеца,следващ нейното усвояване,началото на давностния срок следва да се отчита от този момент,при което съдът намира,че към предявяване на иска вземанията на ищеца се явяват погасени по давност,защото липсват предприети от кредитора действия,с които по смисъла на чл.116 от ЗЗД да се прекъсва давността,а изминалият период от време е по-дълъг от пет години.

Изводът на съда,че е погасено по давност вземането за главница,обуславя извод,че погасени по давност са и вземанията за договорна лихва и за законна лихва. Ако главното задължение е погасено по давност,недължими се явяват и акцесорните задължения. Така мотивиран,съдът приема,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.

3

При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира присъждането на разноски съдът приема,че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 1050 лева,за което в договор за правна правна защита и съдействие е посочено,че е действително заплатено.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „А Б Б“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П В и Х М,против С. И. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 800 лева ( 409,03 евро ) главница по договор за кредитна карта,9,67 лева ( 4,94 евро ) договорна лихва върху главница по договор за кредитна карта за периода 24.02.2014 г. до 08.01.2025 г.,както и 37,79 лева ( 19,32 евро ) мораторна лихва за периода 08.01.2025 г. до 01.05.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 25998/2025 г. по описа на СРС,42 състав.

ОСЪЖДА „А Б Б“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П В и Х М да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на С. И. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 1050 ( хиляда и петдесет ) лева ( 536,86 евро ) заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4