Определение № 1689 от 20.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1689 гр. София, 20.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002900832 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Глобо Енерджи“ ЕООД, гр. София чрез процесуален представител адв. Р. В. М. срещу решение № 6 от 06.01.2023 г. по в. т. дело № 643/2022 г. на Апелативен съд Варна, 1 състав, с което е потвърдено решение № 238 от 16.06.2022 г. по т. дело № 795/2021 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „Глобо Енерджи“ ЕООД срещу „Енерго - Про Продажби“ АД искове за присъждане на дължима и незаплатена преференциална цена по договор № 195 от 24.02.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник ВяЕЦ „Храброво-4“ през м. септември и м. октомври 2018 г. в размер на сборна главница 198 978,66 лв. и сборни лихви 58 975,14 лв. и законна лихва до окончателно плащане.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от „Глобо Енерджи“ ЕООД срещу „Енерго - Про Продажби“ АД обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1/ сумата 21 710,51 лв., представляваща неплатена продажна цена за м. септември 2018 г. на произведена 1 електрическа енергия от ВтЕЦ „Храброво-4“ по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 195/24.02.2012 г. по дебитно известие № 127/30.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба - 16.11.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата 6 434,71 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 21 710,51 лв. за периода от 16.12.2018 г. до 15.11.2021 г.; 3/ сумата 177 268,15 лв., представляваща неплатена продажна цена за м. октомври 2018 г. на произведена в количество 826.030 MWh електрическа енергия от ВтЕЦ „Храброво-4“ по договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 195/24.02.2012 г. по депитно известие № 128/30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба - 16.11.2021 г. до окончателното й изплащане и 4/ сумата от 52 540,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 177 268,15 лв. за периода от 16.12.2018 г. до 15.11.2021 г., като неоснователни.

С въззивното решение е отменено определение № 1347 от 02.09.2022г. по т. дело № 795/2021 г. на Варненски окръжен съд и вместо това е изменено решение № 238 от 16.06.2022 г. по т. дело № 795/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която са определени разноски, като „Глобо Енерджи“ ЕООД е осъдено да заплати на „Енерго - Про Продажби“ АД допълнително сумата 985,11 лв., представляваща горница над присъдените 8 026,89 лв. до дължимите съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство общо в размер 9 012лв., на основание чл. 248 връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК. „Глобо Енерджи“ ЕООД е осъдено да заплати на „Енерго - Про Продажби“ АД сума в размер 9 627 лв., представляваща сбор от направените разходи за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба и основателна частна жалба, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че първоинстанционният съд, а впоследствие и въззивният съд са допуснали нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК като в противоречие с посоченото Тълкувателно решение са отказали да спрат производството по делото при наличие на друг преюдициален спор - висящото пред административен съд 2 производство за проверка на законосъобразността на Решение № СП1/15.10.2020 г. и Решение № СП-2/15.10.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/.

Касаторът релевира евентуални доводи за неправилност на решението на Апелативен съд Варна поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа становище, че въззивният състав неправилно е анализирал ефекта на измененията на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху механизма на заплащане на цената на произведена от ВяЕЦ електрическа енергия, в резултат на което е решил спора в противоречие с чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във връзка с § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ /ДВ, бр. 56/2015г./. Касаторът твърди, че съдебният състав неправилно е приложил последиците от отмяната на Решение СП1/31.07.2015г. на КЕВР. Доводите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила са обвързани с оплакването, че въззивният съд е отказал да спре производството по търговския спор и да се произнесе инцидентно по валидността на решение СП-1/15.10.2020 г. на КЕВР по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Направено е и оплакване, че въззивната инстанция не е обсъдила твърдения и аргументи на ищеца, както и че в решението се съдържат неверни констатации. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства.

В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение и въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен ИАА, който е елемент от фактическия състав на същата облигационна връзка? – според касатора този въпрос е решен в противоречие с определение № 410/27.09.2019 г. по ч. т. д. № 3

1813/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 40/18.01.2018 г. по ч. т. д. № 2586/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 25/10.01.2013 г. по ч. гр. д.

№ 795/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

2. При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 17, ал. 2 ГПК, както и когато административен акт е свързан с реализирането на спорните по делото субективни облигационни права, възниква ли за съда задължение служебно да осъществи косвен контрол за законосъобразността на акта? Ако отговорът е положителен, то в обхвата на косвения съдебен контрол съдът длъжен ли е да вземе предвид всички възражения относно незаконосъобразността на административния акт и следва ли служебно да провери налице ли са всички основания за незаконосъобразност на административния акт, предвидени в чл. 146 АПК?

3. Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността на административния акт, който е част от смесения фактически състав, опосредяващ спорните облигационни права в гражданския процес, или това е служебно /ex lege/ правомощие на съда?

4. Допустимо ли е съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност върху ИАА и/или да спре търговския спор на основание чл. 229, т. 4 ГПК до приключване на административното дело по проверка законосъобразността на административен акт, който е елемент от фактическия състав на облигационна връзка между страните в гражданския процес, но по изричната сила на закон подлежи на предварително изпълнение и дали законово придадената изпълнителна сила на ИАА дерогира правомощието на съда да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразността му?

5. Допустимо ли е предварително изпълнение на ИАА да дерогира правото на защита на заинтересована страна, пряко засегната от такъв ИАА, посредством възможността гражданският съд да се произнесе по същество без да се съобрази с липсата на стабилност на ИАА, висящността в следствие неговото обжалване и директната връзка между ИАА и облигационноправния спор?

По отношение на въпросите от № 2 до № 5 се поддържа наличието на 4 допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК - въпросите са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът „Енерго - Про Продажби“ АД, гр. Варна чрез процесуален представител адв. А. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения за неоснователност на жалбата по съществото на спора по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД /„НЕК“ ЕАД/, гр. София чрез процесуален представител старши юрисконсулт Михаил Н. Андреев оспорва касационната жалба, излага доводи за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и за правилност на обжалваното решение по съществото на спора по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:

В определение № 733/08.11.2022 г. по в. т. дело № 643/2022 г. на Апелативен съд - Варна съдебният състав е приел, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на спора – очертаните в жалбата неприключили съдебни производства по обжалване на решение СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР не са преюдициални, тъй като имат за предмет предварително изпълняем административен акт на КЕВР. Позовавайки се на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, въззивният съд е заключил, че обжалването на този вид актове е ирелевантно за междувременно регулираните с акта субективни права, поради което 5 висящите административни производства не представляват предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Във въззивното решение е прието, че решението на първоинстанционния съд е действително и липсва преюдициално значение на посочения от ищеца неприключил административен спор относно законосъобразността на акт на държавен регулаторен орган, определящ крайни размери на производство, изкупувано по преференциални цени - Решение № СП-1/15.10.2020 г. на КЕВР. Направен е извод, че няма процесуална пречка, която да е осуетила упражняването на правото на иск на производителя и постановяването на допустимо решение.

Съдебният състав е констатирал, че между страните не е имало спор по следните релевантни факти, установени и с представените по делото доказателства:

Между „Глобо Енерджи“ ЕООД като производител на електрическа енергия от възобновяем източник и „Енерго - Про Продажби“ АД лицензиран краен снабдител на електрическа енергия е сключен договор № 195 от 24.02.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник, по силата на който купувачът е поел задължение да изкупува електрическата енергия, произведена от вятърна електроцентрала ВяЕЦ „Храброво-4“ по цена, установена с решения на ДКЕВР. Страните изрично са предвидили, че преференциалните цени се отнасят до количества, сертифицирани като произведени и планирани за изкупуване по специалния нормативен ред, но не и за енергията, която производителят е договорил индивидуално с крайни клиенти или предоставя на свободен пазар.

Разпечатката съдържа 32 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b47682c4-7cbc-4dbe-84ab-34cf537c422e