Решение № 47 от 02.04.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Габрово, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20254210200101 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН

Подадена е жалба от В. Т. П. от гр. Ботевград, ж.к. „**********” № 28, вх. „А”, ет.3, ап.6, ЕГН: ********** – чрез адв. Й. Л. от АК - Хасково, против Наказателно постановление № 27-0000104/28.08.2024 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация - Габрово, с което на основание чл. 93в, ал.5 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.27, пар. 2, изр. първо, предл. второ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 от 04.02.2014 г.

В жалбата се моли за отмяна на обжалваното Наказателно постановление на няколко групи основания, като на преден план е изложено съществуването на редица процесуални пропуски в текстовата му част – неясна дата и неточно упоменато място на извършване на вмененото деяние, липса на индивидуализация на лицето, чиято карта според АНО нейният доверител е ползвал, както и неправилно посочване на нарушената разпоредба. На следващо място адв. Л. декларира възражение касателно отсъствието на упоменати в атакувания санкционен акт на доказателства, подкрепящи изследваното нарушение, а също така и на техен обстоен и всестранен анализ. Освен това развива доводи и че наложения размера на 1 наказание, константно фиксиран от законодателя, е несъответно тежък в сравнение с ниската обществена опасност на осъщественото деяние и неговия автор. В тази връзка моли, дори и съдът да приеме за доказано извършеното нарушение, да го квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира и присъждане на направените от нейния доверител разноски за адвокатско възнаграждение.

Пред настоящия съдебен състав жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От името на адв. Л. е депозирано писмено становище, в което освен подробно развитите в жалбата мотиви, моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради недоказана компетентност на неговия издател и липса на подпис в процесния АУАН от неговия съставител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща свой представител.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от предоставените със заповед № РД-08107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията правомощия на Началниците на областни отдели „Автомобилна администрация” да издават Наказателни постановления по актове за установени нарушения на регламенти на Европейския съюз. Копие от тази заповед е приложена в кориците на делото и от текстовата и част става недвусмислено ясно, че Министърът на транспорта и съобщенията е упражнил дадената му в чл. 92, ал.2 от ЗАвП възможност да предостави издаването на Наказателни постановления на определени от самия него длъжностни лица. В случая Министърът на транспорта е преценил да даде такива правомощия на Началниците на областни отдели „Автомобилна администрация”, като местно компетентния такъв в случая, противно на възражението на защитата, изцяло правомерно и 2 законосъобразно е издал и атакуваното Наказателно постановление.

На 26.07.2024 г. около 07:37 ч., на км. 23+712 от гл. път ІІ-44 – разклона за с. Чавеи, общ. Габрово, служителите на АНО В. Г. и И. К. извършили проверка на товарен автомобил „ДАФ ХФ 460 ФТ” с рег. № СО 40 11 СТ от кат. N3, с прикачено на него полуремарке KRONE SD с рег. № СО 40 92 ЕМ от кат. О4, управляван от жалбоподателя. Проверяващите констатирали, че с товарния автомобил В. П. извършва международен превоз по маршрут Австрия – с. Велковци, общ. Габрово, както и че в дигиталния му тахограф Continental Automotive GmbH 1381.1055303001 е поставена карта № 000000000BJBM000, издадена на лицето А.А. на 24.08.2023 г. Това обстоятелство, квалифицирано като нарушение по чл.27, пар. 2, изр. първо, предл. второ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 от 04.02.2014 г., станало основа за съставяне на АУАН № 00092/26.07.2024 г., като проверяващите свалили разпечатка от тахографа и иззели поставената в нея карта на лицето А.А..

Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на В. П. на 20.01.2025 г., като на 30.01.2025 г. е депозирана и настоящата жалба против него.

Така приетата от съда фактология намира необорима подкрепа в наличната доказателствена съвкупност, като на водещо място следва да се посочат показанията на свидетелите В. Г. и И. К., непосредствено осъществили процесната проверка и пряко възприели, че именно жалбоподателят е бил водач на товарен автомобил „ДАФ ХФ 460 ФТ” с рег. № СО 40 11 СТ от кат. N3, с прикачено на него полуремарке KRONE SD с рег. № СО 40 92 ЕМ от кат. О4, на 26.07.2024 г. около 07:37 ч., на км. 23+712 от гл. път ІІ-44 – разклона за с. Чавеи, общ. Габрово. И двамата в своите показания също така изрично заявиха и че в дигиталния тахограф Continental Automotive GmbH 1381.1055303001 на товарния автомобил към този момент е била поставена карта № 000000000BJBM000, издадена на 24.08.2023 г. на лицето А.А.. Това обстоятелство се подкрепя също така и от приложената извадка от процесния дигитален тахограф /л. 20 от делото/, свалена в хода на проверката, в която изрично е вписано, че там е била поставена картата на друг водач, а именно А.А.. Нещо повече, самата тя е и иззета от проверяващите, като по делото е приложено нейно заверено копие. А така доказаното фактическо положение категорично представлява нарушение на чл.27, пар. 2, изр. първо, предл. второ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 от 04.02.2014 г. /задължителен за 3 пряко прилагане във всяка една дължава – членка на ЕС, вкл. и в България, по силата на своя чл. 48/, съгласно който водачът има право да използва само своята собствена персонализирана карта. Противно на възражението на защитата, посочената разпоредба е императивна и създава за всеки конкретен водач едно ясно и безусловно задължение, а не му предоставя възможност за избор на поведение. Ето защо и изцяло коректно и законосъобразно АНО е упоменал, че с това конкретно действие В. П. е извършил нарушение по чл.27, пар. 2, изр. първо, предл. второ от Регламент /ЕС/ № 165/2014 от 04.02.2014 г.

Липсват също така и сочените от адв. Л. процесуални пропуска в проведеното административнонаказателно производство, като на преден плана и при визуално запознаване с оригинала на АУАН № 00092/26.07.2024 г. съдът безусловно констатира, че в него са положени подписи както на неговия пряк съставител В. Г., така и на свидетеля по него И. К..

Освен това разглежданото Наказателно постановление съдържа всички изискуеми свои описателни елементи, упоменати в чл. 57, ал.1 от ЗАНН.

Коректно е отразено на първо място, че мястото на извършване на изследваното деяние е км. 23+712 от гл. път ІІ-44 – разклона за с. Чавеи, общ.

Габрово. Действително както в АУАН, така и издаденото въз основа на него Наказателно постановление е вписано, че става дума за „разклона за с. Чавей”, но несъмнено става дума за изключително несъществена техническа грешка, тъй като останалите реквизити на този описателен елемент, вкл. и показанията на свидетелите – очевидци, дават пределна яснота къде точно е осъществено изследваното деяние. Порок или неяснота отсъства и касателно часа на проверката, изначално фиксиран в изготвения АУАН - 07:37 ч. на 26.07.2024 г., като видно от приложената GPS – справка от маршрута на товарния автомобил, той в диапазона 07:30 ч. – 08:38 ч. се е движил именно по този пътен участък.

Абсолютно никакъв спор не може да възникне и спрямо датата на деянието, като несъмнено става дума за 26.07.2024 г., която е коректно посочена както в АУАН, така и в атакуваното Наказателно постановление.

Единствената друга дата там е тази на издаване на установената от проверяващите друга карта, поставена в дигиталния тахограф на процесния товарен автомобил - 24.08.2023 г., но посочването и на преден план е на съвсем различно място и единствено с цел конкретизиране на това 4 обстоятелство. АНО е посочил по един недвусмислен начин кога е датата на осъществяване на деянието, като за жалбоподателя няма и не може да има никаква неяснота в този компонент, като всякакво друго тълкуване противоречи на текстовото, смислово и логическо единство на атакувания санкционен акт. В този ред на мисли не е налице процесуален недостатък касателно отсъствието на трите имена на лицето, чиято карта е била поставена в дигиталния тахограф на товарния автомобил „ДАФ ХФ 460 ФТ” с рег. № СО 40 11 СТ. Изцяло задоволително в тази насока е посочването на съответните две имена - А.А. първо защото това е напълно достатъчно за описание на този елемент, а и освен това самата карта, приложена по делото, съдържа само и единствено тези имена и проверяващите обективно няма как да знаят нещо повече от вписаното там. Единственото релевантно за предмета на доказване е номера и титуляра на тази чужда карта, което изцяло коректно и непротиворечиво е упоменато в коментираното Наказателно постановление.

Липсва също така и порок в сочения от жалбоподателя смисъл поради отсъствието на изрично изброяване в атакувания санкционен акт на доказателствата, потвърждаващи осъщественото нарушение. Това е така на водещо място поради факта, че всички относими по случая писмени доказателства - карта на водача № 000000000BJBM000, издадена на 24.08.2023 г. на лицето А.А., приложена извадка от процесния дигитален тахограф и ЧМР № 24034059, са били реално предоставени от В. П. и приложени още в хода на процесната проверка. Всички те са известни на жалбоподателя и са изрично вписани в АУАН № 00092/26.07.2024 г., съставен на място в негово присъствие. Впоследствие в изследваното Наказателно постановление изрично е посочено, че неговото съставяне почива на констатациите от този АУАН, вкл. и на упоменатите там писмени доказателства. Ето защо същите са били изцяло известни на В. П. и тяхното изрично непосочване в атакуваното Наказателно постановление по никакъв начин не е накърнило правото му на защита. Още по-малко в подобна насока би могло да се приеме като нарушение липсата на изричен анализ на тези доказателства, тъй като такъв не се дължи по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а и се явява ненужен, доколкото с издаването на самото Наказателно постановление става ясна волята на АНО да приеме за установено осъщественото деяние и неговия автор.

На следващо място съдът не счита и размера на наложената санкция, 5 съвпадащ с предвидения от законодателя в чл. 93в, ал.5 от ЗАвП константен размер, за непропорционален с целите на наказанието, прогласени в чл. 12 от ЗАНН. Регламент /ЕС/ № 165/2014 от 04.02.2014 г. урежда съществени обществени отношения, свързани с нормалното и безаварийно осъществяване на дейност с изключително висока степен на риск – превоз на товари.

Неоспоримо също така ползването на издадената на всеки водач карта посредством поставянето и в съответния тахограф е базово и основополагащо задължение и изпълнението му позволява на контролните органи да проследят спазени ли са всички нормативни изисквания във връзка с превоза на конкретен товар. В случая вследствие извършеното нарушение това не е могло да бъде направено и няма никаква яснота за параметрите на превоза, и най-вече действително изминатото от В. П. разстояние. Ето защо наложената санкция въобще не може да се разглежда като несъответна и непропорционална на деянието, поради което липсва нарушение в сочения от адв. Л. смисъл.