Решение № 17424 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17424 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.ева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110163404 по описа за 2022 година

Производството по делото е исково. Образувано е по искова молба, депозирана от Р.

Д. Б., ЕГН ********** и от Б. П. Б., ЕГН **********, и двамата с адрес в ******* против Б.

С. Е., ЕГН **********, с адрес в ***********.

Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на 11/12 идеални част от поземлен имот с идентификатор ******** с площ от 804 кв. м., ведно с попадащите в имота сгради с идентификатори ********.2 и ********.3. Собствеността върху описаните имот и сграда са придобили въз основа на договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 36, том V, рег. № 13233, нотариално дело № 723 по описа за 2016 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 и район на действие – Софийски районен съд, вписан в вписан в Агенция по вписванията с вх. Рег. № 81600 от 20.12.2016 г., акт № 45, том СХСIII, дело № 60006 от 2016 г. Останалата 1/12 идеална част от поземления имот е собственост на ответника. В съсобствения имот е построена сграда с идентификатор ********.1. За построяването на сградата е издадено строително разрешение № 392 от 08.08.2003 г. и одобрен проект на документация, съгласно които застроената площ на сградата е 37 кв. м. Площта на построената вече сграда е 40 кв. м., поради което е допуснато изменение на кадастралната карта, при което сградата с идентификатор ********.1 е заснета с горепосочената площ. Строителните книжа за построяването на сградата, която по действащата кадастрална карта е заснета като сграда с идентификатор ********.1, са издадени на името на праводателите на ответника – Ф. Ф. и Л. Ф..

Ищцата твърди, че за площта от 3 кв. м., които са построени над издадените строителни книжа, сградата е станала собственост на собствениците на земята по приращение. На това основание претендира да е собственик на 11/12 идеални части от 3 кв. м. от сграда – магазин (сграда за търговия) с идентификатор ********.1, построена в 1 поземлен имот с идентификатор ********, със застроена площ от 40 кв. м., находяща се на адрес в ********* и моли да бъде осъден ответника да й предаде владението върху посочената идеална част от недвижим имот.

С исковата молба ищците представят писмени доказателства, които молят да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Молят за допускането и назначаването на съдебно – техническа експертиза и за събирането на гласни доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че към момента, в който ищците са придобили собствеността върху 11/12 идеални част от поземлен имот с идентификатор ******** с площ от 804 кв. м., ведно с попадащите в имота сгради с идентификатори ********.2 и ********.3, сграда с идентификатор ********.1 е била изградена. В договора за покупко – продажба, въз основа на който ищците се легитимират като собственици, процесната сграда с идентификатор ********.2 е изключена от недвижимите имоти, предмет на прехвърлителната сделка. Навеждат се твърдения, че сградата с идентификатор ********.2 е изградена в съответствие с издадените строителни книжа. Твърди се, че дори и да има отклонение от строителните книжа и правото на строеж, изграденото „в повече“ се присъединява към главната вещ и е собственост на нейния собственик, а не на собственика на земята, тъй като по приращение собственикът на земята придобива единствено обекти, които са самостоятелни такива и са годен обект на правото на собственост. Ответникът излага съображения, че отразяванията в кадастралната карта и кадастралните регистри не удостоверяват право на собственост. Прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, като присъединява своето владение върху сградата към това на праводателите му.

С отговора ответникът представя писмени доказателства. Моли да му бъде дадена възможност да изрази становище по искането на ищците за назначаване на експертиза след формулирането на въпросите към вещото лице. Противопоставя се на искането на ищците за разпит на свидетел.

Б. Е. моли, на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК, като трети лица – помагачи да бъдат конституирани прехвърлителите на процесната сграда с идентификатор ********.2 – Ф. Р.

Ф. и Л. Р. Ф..

Представен е отговор на исковата молба от Ф. Р. Ф. и Л. Р. Ф., с който оспорват иска, като твърдят, че 3 кв. не представляват самостоятелен обект и е собственост на собствника на сградата. Евентуално прави възражение за придобивна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че ищцата е собственик в режим на съпружеска имуществена общност на 11/12 идеални част от поземлен имот с идентификатор ******** с площ от 804 кв. м., ведно с попадащите в имота сгради с идентификатори ********.2 и ********.3, които 2 са придобили въз основа на договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 36, том V, рег. № 13233, нотариално дело № 723 по описа за 2016 г. на нотариус С.Т., рег. № 065 и район на действие – Софийски районен съд, вписан в вписан в Агенция по вписванията с вх. рег. № 81600 от 20.12.2016 г., акт № 45, том СХСIII, дело № 60006 от 2016 г.

По делото не се спори, че ответникът е закупил от Ф. Р. Ф. и Л. Р. Ф., заедно със сграда с идентификатор ********.1, за построяването на която е издадено строително разрешение № 392 от 08.08.2003 г. и одобрен проект на документация, съгласно които застроената площ на сградата е 37 кв. м.

По делото е приета СТЕ, съгласно която за строеж на процесната сграда (сградата с идентификатор ********.1) има одобрени проекти и издадено разрешение за строеж № 392 от 08.08.2003г. на главният архитект на Район Витоша, СО, застроената площ по проектите и по издадено разрешение е 37 кв.м.; Сградата, предмет на производството, е изпълнена по одобрени проекти и по разрешението за строеж, границите и съответстват на проектните граници и на границите по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на ИД. на АГКК и изменени със Заповед № 18-7926-29.07.2022г., издадена от НАЧАЛНИК НА СГКК – СОФИЯ. След измерване на място застроената площ на сграда - М.П.Д.Х.Д.А. с идентификатор ********.1 е 40 кв.м., налице е разлика в площта по одобрени проекти и разрешение за строеж, като разликата в площта между разрешената и застроената площ е 3 кв.м. Магазинът (с идентификатор ********.1) е самостоятелен обект на правото на собственост и части от него не могат да се отделят като самостоятелен обект (по смисъла на § 5, т. 39 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ) без съществено повреждане на сградата.

Свидетелят П. сочи, че живее от рождението си на *********, непосредствено до имота на **********, закупен от родителите му през 2016 г. По негови данни имотът представлява парцел с площ около 800 кв.м., който към момента на придобиването бил силно занемарен и обрасъл с растителност. В предната му част се намирала постройка, фигурираща като магазин, но според свидетеля тя не функционирала като такава.

Свидетелят заявява, че родителите му разбрали за твърдяно отклонение в площта на сградата през 2022 г., след получаването на нотариална покана с предложение да я закупят.

Впоследствие те ангажирали геодезист, който извършил измервания и установил несъответствие между реалното положение на сградата и одобрения архитектурен план, изразяващо се в няколко квадратни метра допълнително застрояване. Поради това родителите му отказали да закупят сградата и изпратили нотариално заверен отговор.

Свидетелката заявява, че е запозната с придобиването на имота от брат си и е участвала при огледа му. Посочва, че той е намерил имота чрез интернет, след което се свързали с брокер, който следвало да извърши проучване. По думите брат имал намерение да използва помещението за собствена дейност или да го отдаде под наем.

Свидетелката посочва, че след придобиването брат което впоследствие било отдадено под наем. извършил ремонт на помещението,

Свидетелят Ф. заявява, че познава процесния магазин, тъй като лично го е построил 3 през 2004 г. По негови спомени сградата първоначално била с площ около 45 кв.м. Посочва, че е разбрал едва около половин година до една година преди разпита, че магазинът бил построен с по-голяма площ, като информацията получил във връзка с настоящия спор.

Свидетелят обяснява, че по време на развода си прехвърлил магазина на децата си, а бившата му съпруга запазила пожизнено право на ползване и използвала обекта като магазин за детски стоки. По негови данни до момента на прехвърлянето и след него не са му били предявявани претенции относно собствеността или площта на магазина. Посочва, че земята първоначално била придобита от родителите му и впоследствие му била дарена. В имота имало стара къща, която баща му започнал да пристроява, а свидетелят продължил тези строителни дейности. Той твърди, че лично е построил само магазина, който бил въведен в експлоатация през 2004 г. След развода магазинът бил прехвърлен на децата му, докато останалата част от парцела и старата сграда останали негова собственост. По-късно, приблизително през 2014–2015 г., той продал на Р. и Б. съответните идеални части от земята с намиращата се в нея недовършена сграда. Свидетелят заявява, че не си спомня точната дата на това прехвърляне. Посочва още, че строителството на магазина е извършено от строителна бригада при наличие на строителен надзор и строителни книжа.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Единственият спор по делото е относно 3 кв.м. построени в повече от строителните книжа, дали следва да са в собственост на собствениците на земята или на сградата.

Изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е собственост или на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж, с оглед на това дали то може да се обособи като самостоятелен обект на собственост или не /когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл. 92 от ЗС, а когато не е самостоятелен обект то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 от ЗС/. - Решение № 173 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2013 г., I г. о., ГК.

В случая от СТЕ се установи, че процесните 3 кв.м. не могат да се отделят от сградаа и не представлява самостоятелен обект, поради което надстроеното става собственост на собственика на сградата, поради което исковете следа да се отхърлят.

По разноските:

Право на разноски има ответника ,който представя списък с разноски за сумата от 925 лева.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Д. Б., ЕГН ********** и от Б. П. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу Б. С. Е., ЕГН **********, за предаване на 4 фактическата власт върху 11/12 идеални части от 3 кв. м. от сграда – магазин (сграда за търговия) с идентификатор ********.1, построена в поземлен имот с идентификатор ********, със застроена площ от 40 кв. м., находяща се на адрес в ********* ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Р. Д. Б., ЕГН ********** и Б. П. Б., ЕГН **********, да заплати на Б. С. Е., ЕГН ********** сумата от 472,95 евро - деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5