Решение № 291 от 10.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000267 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от Н., гр.С., ул. „К.“ №* въззивна жалба против постановеното по т. дело № 134/2023 г. на Пловдивския окръжен съд решение № 147 от 27.03.2024 г., с което Н., гр. С., ул. „К.“ №* е осъдена да заплати на МБАЛ „А.“ ЕООД, ЕИК **********, гр.А., ул. „А.С."** следните суми:

- 64 888 лв. - стойност на извършена надлимитна болнична помощ по клинични пътеки за м. 01. 2019 г., м. 03. 2019 г., м. 06.2019 г., м. 08. 2019 г. и м.11.2019 г., дължима по Договор ******/23.05.2018 г., чието действие е продължено и за 2019 г., ведно с обезщетение за забава по 86 от ЗЗД от подаването на исковата молба - 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, - 20 944, 40 лв., обезщетение за забава по 86 от ЗЗД за периода 01. 01.

2020 г. - 06.03.2023 г. върху сумата 64 888 лв.,

6 921 лв., стойност на извършени амбулаторни процедури за м.04.2019 г., м.08.2019 г. и м.09.2019 г. по Договор ******/23.05.2018 г., чието действие е продължено и през 2019 г., ведно с обезщетение за забава от 1 подаването на исковата молба на 07.03.2023 г. до окончателното изплащане, 2 233, 95 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. 06.03.2023 г. върху сумата 6 921 лв., -

13 592, 67 лв. разноски по делото.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, иска се отмяната му и постановяване на решение отхвърлящо исковете.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 07.03.2023 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от МБАЛ „А.“ ЕООД, ЕИК **********, гр.А. искова молба против Н..

В обстоятелствената част на същата се казва, че ищецът е лечебно заведение за болнична помощ.

Сочи се, че в това му качество с ответника били сключени Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № ****** от 23.05.2018 г. и Договор № ******/23.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури. По същите ищецът се задължил да осигурява на здравноосигурени и други категории лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури, а ответникът като възложител поел задължение да заплаща стойността на извършеното.

Със сключвани през 2019 г. допълнителни споразумения тези два договора били изменяни, допълвани и продължавани и с оглед на това действието им продължило и през 2019 г. Съответно за всеки месец на 2019 г. се сключвали и споразумения за приемане на ново актуализирано

Приложение № 2 към всеки от двата договора за определяне лимити на стойностите за извършваните по тях за всеки месец услуги.

В тази връзка се сочи, че до подаването на исковата молба Н. отказвал да изпълни изцяло задължението си за заплащане на извършена и отчетена от ищеца болнична помощ по клинични пътеки за месеците януари, февруари, март, юни, август и ноември на 2019 г. с мотива, че се се касае за надлимитна дейност надвишаваща стойностите по приложение № 2 към договорите.

2

Сумите, за които било отказано плащане били:

-

47 865 лв. за м.01.2019 г. за 49 пациенти;

-

1000 лв. за м.02.2019 г. за двама пациенти;

-

8720 лв. за м.03.2019 г. за 16 пациенти;

-

2060 лв. за м.06.2019 г. за 4 пациенти;

-

2000 лв. за м.08.2019 г. за 4 пациенти;

-

3243 лв. м.11.2019 г. за 5 пациенти, т.е. отказвало се плащане за общо 64 888 лв.

На същото основание Н. отказвал да заплати и стойността на извършени амбулаторни процедури за м. януари, март, юли и август на 2019 г., както следва:

-

3286 лв. за м.04.2019 г. за 6 броя пациенти,

-

435 лв. за м.08.2019 г. за 1 пациент,

-

1840 лв. за м.09.2019 г. за 2 броя пациенти,

-

1360 лв. за м.09.2019 г. за 1 пациент, т.е. общо сумата от 6 921 лв.

По- надолу в исковата молба ищецът сочи, че услугите, за които е отказано плащане попадат в гарантирания от Н. основен пакет дейности, предоставени на лица с непрекъснати здравноосигурителни права и в изпълнение на поетите с индивидуалните договори задължения. Това и факта, че същите са отчетени чрез подаване на изискуемите ежедневни електронни отчети му дава основание да твърди, че не е е налице основание Н. да откаже плащане за същите.

В тази връзка е направен и извод, че върху незаплатените надлимитни стойности се дължи и обезщетение за забава от 01.01.2020 г. до подаването на исковата молба на 07.03.2023 г.

Размерът на същото за сумата от 64 888 лв. е определено на 20 944, 20 лв., а за сумата от 6 921 лв. на 2 233, 95 лв.

С оглед на това е отправено искане да се постанови решение, с което Н. да бъде осъдено заплати стойността на описаните надлимитни дейности ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното им плащане, както и 3 обезщетенията за забавено плащане на същите по 86 от ЗЗД за периода от 01.01.2020 г. до подаването на исковата молба на 07.03.2023 г.

Ответникът в срок е подал отговор на исковата молба.

В него той прави възражение, че спорът не е подсъден на Пловдивския окръжен съд, а на административните съдилища с оглед на факта, че сключените между страните договори били административни.

Излага и доводи за недопустимост на иска с оглед на това, че по договор надлимитната дейност не подлежала на заплащане, което водело до извод, че не е налице и интерес от предявяване на осъдителна искова претенция.

По същество на спора не се оспорва сключването на двата договора и удължаване на действието на същите през 2019 г. с допълнителни споразумения. Изразява се обаче становище, че с оглед постигнатите по същите договорености за ответника не е възникнало задължение за заплащане на надлимитната дейност за посочените в ИМ месеци от 2019 г. В подкрепа на това е посочено, че с подписването на Приложение № 2 от договорите ищецът е изразил съгласие за стойностите и обемите на болничната медицинска помощ, медицинските изделия в БМП и т.н. подлежащи на заплащане.

Споменато е и че според действащата в страната за исковия период нормативна уредба не е налице основание за заплащане от Н. на недоговорени в приложение № 2 годишни стойности. В подкрепа на това е направен анализ на разпоредби от Конституцията на РБ, Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, Закона за бюджета на Н. за 2019 г., НРД за 2018 г. и т.н.

Посочено е, че определянето и коригирането на стойностите по приложение № 2 се регламентирало от чл. 4 от ЗБН. за 2019 г. и било обвързано от бюджетните средства на Н. общо и в частност от здравноосигурителните плащания.

Твърди се също, че ищецът следва да изготвя листа за чакащи. По този повод е направено позоваване на чл. 22 от Наредбата за организиране на плановия прием в лечебните заведения, но следва да се има предвид, че нормативен акт с такова наименование липсва. Съществува Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, където в чл. 22 се говори, че при липса на капацитет за планова хоспитализация лечебното заведение изготвя листа за планов прием за всяка клиника или отделение.

По отношение претенцията за плащане на обезщетение за забава по чл.

4

86 от ЗЗД е изразено мнение, че в случая липсва задължение за плащане на надлимитна дейност, липсва и решение на НЗ на Н. и не може да се говори за приложимост на чл. 86 от ЗЗД. Направено е и възражение, че акцесорните вземания са погасени по давност на основание чл. 111, буква „В“ от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 60 от 148 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b47348dc-9a15-4a60-94ae-db0a0030b247