Протоколно определение № 2192 от 23.05.2024, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2192 гр. София, 30.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Иванова

Съдебни

Иван С. П. заседатели: Снежанка Ст. Кулева-Малеева при участието на секретаря Венелин П. Кръстев и прокурора Й. П. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Аделина Иванова Наказателно дело от общ характер № 20241100201387 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За СГП – прокурор Й. П..

ПОДС.К. И. С. – лично и с адв. К. К..

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредително заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ.

К. И. С. – българин, български гражданин, грамотен, висше образование, женен, неосъждан, роден на ****г. в гр. София, с адрес по ЛК гр.София, ул.**** с ЕГН **********.

СЪДЪТ, разяснява на процесните страни правата им по чл.274-275 НПК.

1

СТРАНИТЕ/поотделно/: Разбрахме правата си, нямаме искания за отводи.

Становище на страните по въпросите по чл.248 ал. 1 НПК.

ПРОКУРОР: Уважаема г-жо Председател, делото е подсъдно на СГС.

Считам, че няма основания за прекратяване на наказателното производство или спирането му. Считам, че в хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до връщане на делото. Считам, че не са допуснати и СПН при изготвяне на ОА, поради което считам, че делото може да бъде насрочено за разглеждане по общия ред. Не намирам основания за приложение на мерки за процесуална принуда спрямо подсъдимия.

Доказателствени искания ще имам, но нека първо да изчерпаме тези, които са посочени с ОА.

АДВ. К.: Уважаема г-жо Председател, считам, че делото е подсъдно на СГС. На второ място считам, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подзащитния ми, на основание чл.250 ал.2 НПК, тъй като деянията описани в ОА, с който му е повдигнато обвинение, не съставляват престъпление.Нормата на чл.282 НК е банкетна и за да се запълни нейното съдържание е необходимо на подсъдимия да бъдат инкриминирани разпоредби от законови и подзаконови нормативни актове, които създават задължения, същият да предприеме или да се въздържи от определено поведение в кръга на службата си. По първото инкриминирано деяние при условията на продължавано престъпление по т.1, спрямо подзащитния ми е повдигнато обвинение, че на 30.05.2023г. в гр. София не е изпълнил служебните си задължения регламентирани в чл.35, ал.2 и 4 НПК, като тези норми не съдържат конкретни задължения за адресатите и това е видно не само от тяхното съдържание, но и от систематичното им място в НПК. Тези разпоредби се намират в гл.4 НПК „Функция и състав на съда в съдебното производство, съдебни актове, раздел 2 – подсъдност“.Съответно считам, че това обвинение е несъставомерно, тъй като посочените разпоредби не съдържат в себе си задължения, които подзащитният ми да не е изпълнил и по този начин да е извършил престъпление по чл.282 НК. Отделно от това и в теорията и в практиката неотклонно е застъпено становището, че 2 престъплението по чл.282 НК е най-общото длъжностно престъпление.

Съответно понятието орган на власт по см. на чл.93 т.2 НК е по-тясната категория измежду всички длъжностни лица съответно прокурорът, каквото качество е имал подзащитният ми и така се твърди в ОА, че в това си длъжностно качество е извършил престъпление, за които му е повдигнато обвинение, винаги е орган на власт с властнически правомощия, като част от съдебната власт, поради което считам, че и това е още едно основание за обективната несъставомерност на инкриминираните деяния, които са формулирани като престъпления по чл.282 НК.

По отношение на второто деяние, а именно, че на 30.05.2023г. в гр.София е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл.14, ал.1 НПК.

Нормата на чл.14 НПК се намира в глава 2 - Основни принципи. Отново важи изложеното от мен, че тази разпоредба не създава каквито и да е било задължения за подзащитния ми, които той да е нарушил и съответно да е извършил престъпление.Втората подточка е, че е нарушил задължението си по чл.219 ал.1 НПК – нормата се намира в глава 17, озаглавена „Разследване“, раздел 1 „Образувано на досъдебно производство и провеждане на разследване“ и също считам, че в посочената разпоредба не са налице конркетни задължения, които подзащитният ми да е нарушил, а така както е формирано обвинението спрямо него, че е взел решение, което не се е основало на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и без да се ръководи от закона, без наличието на достатъчно доказателства, привлякъл в качеството на обвиняем, лицето П.В.

П. с цел да му причини вреда (засягане на правата му), като отново нямаме абсолютно никаква конкретизация, кои права на въпросното лице са нарушени, по какъв начин са нарушени тези права, считам, че така формулираното обвинение отново е несъставомерно, тъй като при изпълнение на служебните си задължения и при осъществяване на съдебната власт – съдиите, прокурорите и следователите, не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.Това е разп. на чл.132 ал.1 Конституцията на РБ. Правната доктрина изрично е подчертан материално правният характер на неотговорността, а именно тя е за служебни действия, чрез които се осъществяват основните функции и се вземат съответните решения. В принципен план тази дейност не 3 би могла да бъде обект на наказателно преследване, а само на административен, дисциплинарен или институционален контрол.

Предоставеният на магистратите функционален имунитет е гаранция за защита на тяхната личност през цялото време, през което те упражняват своите функции на магистрати.Това гарантира възможността им да упражняват своите правомощия в условията на независимост, съгласно разп. на чл.117 от Конституцията на РБ, за да могат свободно да формират своето вътрешно убеждение, съответно да осигуряват разкриване на обективната истина и да гарантират спазването правата на гражданите. Да се приеме противното категорично би означавало да бъдат пренебрегнати основните начала на правораздаването и функционирането на съдебната власт в РБ. В този смисъл е и Решение № 81 на 1-во н.о., ВКС, постановено по н.д.№ 675/2005г..

По трета точка, така както е формулирано обвинението спрямо подзащитния ми в ОА, се твърди, че на 30.05.2023г. в гр. София той е нарушил служебните си задължения, регламентирани в чл.56 ал.1 НПК, чл.63 ал.1 НПК и чл.64 ал.2 НПК. Тези разпоредби се намират в гл.7, озаглавена „Обвиняем“, раздел 2 „Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда“. Отново считам, че съответните разпоредби не съдържат в себе си конкретни задължения, които подзащитният ми е нарушил.Така както е формулирано обвинението, че с постановление от 30.05.23г., без да е налице обосновано предположение обв. П.В. П. да е извършил престъпление, постановил задържането му до 72 часа, с цел да му причини вреда, като отново не е посочена вредата, а е посочено в скоби засягане на правата му.

Като всички действия извършени от подзащитния ми смятам, че са законосъобразни и правилни и не са налице каквито и да било основания за твърдения, че той е нарушил или съответно не е изпълнил конкретни служебни задължения.

По т.4 от обвинението - на 31.05.2023г. в гр. София нарушил служебните си задължения, посочени в разп. на чл.17 ал.1 НПК, като отново считам, че въпросната норма не съдържа конкретни задължения, които подзащитният ми би могъл да наруши.Тази норма се намира в главата „Основни принципи на наказателния процес“. Другата разпоредба, за която се твърди в ОА, че е нарушена от подзащитния ми е чл.120 ал.3 НПК – намира се в глава 13 „Доказателствени средства“, раздел 2 „Гласни доказателствени средства, 4 задължения на свидетеля“.Тук няма каквито и да било конкретни задължения, които би могло да се твърди, че подзащитният ми е нарушил. Последната разпоредба по тази точка, с която се твърди в ОА, че е нарушена от подзащитния ми е чл.71 ал.1 НПК, която се намира в глава 7 „Обвиняем“, раздел 2 „Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда“.

Отново същата не съдържа каквито и да било задължения за подзащитният ми за които би могло да се твърди, че е нарушил.Описанието на това, което би следвало да бъде инкриминирано като противоправно поведение от подзащитния ми, а именно, че с Постановление от 31.05.2023г. неоснователно взел мярка за принуда спрямо св. К.Х., без да е имало информация свидетелят да е бил търсен, да не е бил намерен, да е призован и да не се е явил на разпит, както и без да има постановление за принудителното довеждане на свидетеля, разпоредил обявяването му за ОДИ с мярка „Принудително довеждане“ с цел да набави облага за главния прокурор И.Г., като пак не е посочено каква облага е следвало да бъде набавена за главния прокурор. Посочено е само това да не допусне да бъде изнесена информация срещу него в медийното пространство, както и с цел да причини вреда на самия К.Х., отново чрез неконкретизирано засягане на правата му.Считам, че посочените разпоредби, не съдържат такива задължения, които той да неизпълни.

По т.5 от обвинението, а именно, че на 01.06.2023г. в гр. София е нарушил служебните си задължения, отново са посочени разп. на чл.14, ал.1 НПК (няма да повтарям къде се намира) и чл.219 ал.1 НПК, отново не считам, че са налице задължения, които подзащитният ми да не е изпълнил и да е нарушил. Последната разпоредба, която се твърди, че е нарушил и не е изпълнил задължения по нея е чл.56 ал.1 НК, която се намира в глава 7 „Обвиняем“, раздел 2 „Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда“.

Предвид изложеното считам, че повдигнатото обвинение спрямо подзащитния ми е несъставоемрно и съответно не съставлява престъпление с правна квалификация по чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК и Ви моля да прекратите наказателното производство, водено срещу подзащитния ми, на основание чл.250 ал.2 НПК. За момента няма да вземам отношение по останалите точки.

5

ПОДС. С.: Уважаема г-жо Председател, придържам се към казаното от моя защитник.

ПРОКУРОР/реплика/: Наказателното производство на този етап може да бъде прекратено само, ако в ОА са изложени такива фактически положения, които сочат на несъставомерно обвинение. На този етап няма как да се проверява доказателствената съвкупност и дали има нарушения, тази оценка се дава с присъдата.Отбелязвам, че в чл.250 ал.1 т.2 НПК, която иска защитата и напомням за корелацията за т.1 на същата разпоредба, където от основанията за прекратяване изрично е премахнато и го няма основанието „деянието не съставлява престъпление“.Т.е. точно поради това т.2 на чл. 250 НПК трябва да бъде тълкувана много внимателно, защото тя има изключително рядко приложение и в интерес на истината в съдебната практика е прилагана няколко пъти само в СНС, но това е изключително рядко приложима норма.В случая считам, че не следва да се прилага.Ако нещо в ОА не е написано коректно, това е основание за връщане делото на прокурора.Основните възражения на защитата са това, че нямало изрично задължение в цитираните норми.Задълженията на магистрата се извеждат от смисловото тълкуване на разпоредбите, тъй като тези разпоредби съдържат правила за поведение на магистратите във връзка със служебните им задължения.Също така при един преглед на съдебната практика може да се види, че всички обвинения по чл.282 НК звучат по подобен начин, по този начин са и осъдителните присъди. Така, че считам ,че обвинението коректно описва всички нарушение норми на магистратите.

Относно функционалния имунитет - Да магистратите имат функционален имунитет, но той отпада при умишлено престъпление, в случая считам, че е описано с ОА. Диспозитивът така както е изготвен представлява кратко описание на съставомерните обстоятелства, а вече в мотивната част на ОА съм се постарал да опиша всяко едно нещо изключително подробно – защо считам, че е нарушено правилото, откъде се извежда, всеки един от съставомерните признаци, включително и защо са нарушени правата. В тази връзка считам, че няма основание за прекратяване на наказателното производство.