Решение № 349 от 04.12.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Карлово, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320100350 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 26, ал.1 от ЗЗД и насрещен с правно основание чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Л. С. С. твърди, че бил страна по договор № *** за потребителски кредит тип „***“, сключен на 06.06.2022г. с „К.К.М.“ ЕАД, по силата на който ищецът получил сума в размер на 1000 лева, при уговорен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.40 лева и годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 39.60 лева, с уговорен срок за връщане от 30 дни. Сумата, която ищецът следвало да върне била в размер на 1033 лева.

Във връзка с клаузата на чл.1 ал.2 от договор *** за потребителски кредит тип „***“ от 06.06.2022г., сключен с „К.К.М.“ ЕАД, ищецът сключил и договор за възлагане на поръчителство с „К.Г.“ ЕООД, с който да се обезпечи първоначално сключеният договор за потребителски кредит.

Във връзка с така сключения договора за гарант, ищецът следвало да заплати допълнително такса за гарант в размер на 267 лева, като сумата се начислявала към месечната вноска по кредита. По този начин общото задължение щяло да бъде в общ размер на 1 300 лева.

Излага подробни правни съждения, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.1 ал. 2 от същия договор е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Счита за нищожен и договор за поръчителство от 06.06.2022 г., 1 сключен с „К.Г.“ ЕООД, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Сочи следните факти, за които счита, че водят до нищожност на договора:

Посочен бил годишен лихвен процент, но липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Погасителния план изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК, доколкото договора била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не било сторено, кредитодателят се задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност ищеца ми да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

В договора за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият).

Договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала по договор за възлагане на поръчителство в размер на 267 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по договор за възлагане на поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по договора за поръчителство се заобикаляла и разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите.

Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска 2 практика по смисъла на чл.68д ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за защита на потребителите.

В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл.1 ал.2 от договора за потребителски кредит, въз основа на която е сключен договор за възлагане на поръчителство с ответника „К.Г.“ ЕООД е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения:

Чл. 1 ал.2 от договора предвиждал, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца е необходимо да сключи договор за поръчителство и то с избрано от заемодателя дружество. Т.е. въз основа на чл.1 ал.2 от договора, ищецът бил длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит.

Посочената клауза водела до нееквивалентност на насрещните престации, което представлявало нищожно по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, доколкото с нея се задължавал да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение е в размер на 40% от отпусната сума.

Клаузите била неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, доколкото била във вреда на потребителя. Същите не били формулирани по ясен и недвусмислен начин (чл.147 ал.1 от ЗЗП) и разглеждани сами или в съвкупност с договора за гаранция (поръчителство) не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП.

На следващо място, клаузата на чл.1 ал.2 от договор за кредит била нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП – като неравноправна и не индивидуално уговорена, същата била част от стандартни и бланкетни условия и кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Счита, че сключеният договор за поръчителство от 06.06.2022 г., с дружеството „К.Г.“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

В настоящият случай била налице нееквивалентност между престациите, тъй като сумата която се претендира чрез договора е 267 лева и съставлява допълнителна сума, в размер на над 40% от сумата на отпуснатия кредит от 1000 лева. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Отделно от сумата от 267 лева се заплащала без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият бил принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е. чрез договор за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 40%, без каквато и да е насрещна престация.

Договорът за поръчителство от 06.06.2022 г. бил нищожен и поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В настоящия случай възнаграждението, което следва да се заплати по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 267 лева, следвало да 3 бъде отразено в определение ГПР.

Счита, че договорът за поръчителство е недействителен на основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 т. 19 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на ищеца като потребител (чл.143 ал.1 ЗЗП). Договорът бил неразбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му.

МОЛИ съда да постанови решение, с което

- да прогласи нищожността на договор № *** за потребителски кредит тип „***“, сключен на 06.06.2022г. с „К.К.М.“ ЕАД на основание чл.

26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11 и чл. 19 ал.4 ЗПК;

- в условията на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузата по чл. 1, ал.2 от договор № *** за потребителски кредит тип „***“, сключен на 06.06.2022г. с „К.К.М.“ ЕАД на основание чл. 26, ал.1, пр. ІІІ ЗЗД, чл. 143, ал.1 и чл. 146 ЗЗП.

- да прогласи нищожността на договор за поръчителство от 06.06.2022г., сключен с „К.Г.“ ЕООД на основание чл. 26, ал.1, пр. ІІ ЗЗД, чл.

19 ал.4 ЗПК и чл. 143, ал.1 ЗЗП.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“, ж.к. „Г.М.“, ул. „М.“ № ***, представлявано от Р.К.Я. оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Ответникът „К.К.М.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С., район „И.“, ж.к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № ***, представлявано от Г.Б.К. оспорва иска като неоснователен. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит, респективно – клаузата, съдържаща условие за сключване на договор за поръчителство, не са нищожни. Сочи, че по процесния договор не са постъпили никакви плащания. Предявява насрещен иск.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 211 от ГПК по делото е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от К.К.М.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С., район „И.“, ж.к. „С.Т.“, ул. „З.М.“ № ***, представлявано от Г.Б.К. за осъждането на Л. С. С. с ЕГН ********** от град К., област П., улица „Г.К.“ *** да заплати: сумата от 1000 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението. Претендира за разноските по делото.

ПРЕПИС от насрещната искова молба и доказателствата са връчени на ищеца (ответник по насрещния иск) като в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства – договор № *** за потребителски кредит тип „***“, сключен на 06.06.2022 г. между ищеца и „К.К.М.“ ЕАД, договор за възлагане на поръчителство от 06.06.2022 г., сключен между ищеца и ответника „К.Г.“ 4

ЕООД и договор за поръчителство от 08-.06.2022 г., сключен между ответниците, че ищецът като кредитополучател и ответникът „К.К.М.“ ЕАД като кредитор са сключили договор за кредит по силата на който ответникът като кредитор е предоставил на ищеца заем в размер на 1000 лева. Ищецът е следвало да върне заетата сума в срок до 30 дни, считано от датата на усвояване на кредита. Страните са уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 0.11% на ден и ГПР – 48.40%. Посочена е обща сума за връщане в размер на 1033 лева. В клаузата на чл. 1 ал.2 от договора за кредит за уговорени алтернативно три вида обезпечения – физическо лице, поръчител, с отговарящо на посочените условия, или банкова гаранция в размер на 1500 лева, или поръчителство от одобрено от кредитора дружество. В клаузата на чл. 2 ал.1 от договора за възлагане на поръчителство от 06.06.2022 г. ищецът се е задължил да заплати на втория ответник възнаграждение в размер на 267 лева, а с клаузата на чл. 2 ал.2 – да го заплати изцяло на 29-я календарен ден от сключване на договора. На 08.06.2022 г. между ответниците е сключен договор за поръчителство, съгласно който ответникът „К.Г.“ ЕООД се е задължил да поръчителства за изпълнение задълженията на ищеца, произтичащи от договор № *** от 06.06.2022 г.