Решение № 10 от 13.01.2025, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Павликени, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №

20244140100158 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 7000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие увреждане на здравето на ищеца при ПТП, настъпило на 10.11.2023 г. на третокласен път III-502, км26+614 между с. Г. Л. и с. П..

Ищецът извежда съдебно предявените права с твърдения, че на 10.11.2023 г., около 11:00 часа на третокласен път III-502, км26+614 между с. Г. Л. и с. П., настъпило ПТП, при което МПС „Пежо 206“, с рег. № ***, управлявано от М. Й. М. със скорост от около 76,7 км/ч след преодоляване на крива, десен за автомобила завой, намалил радиуса на завоя, навлязъл в пътната лента за насрещно движение, където по това време се движел л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ***, в резултат на което настъпил удар между двата автомобила. В следствие на удара пострадали пътуващите в л.а. „Форд Фиеста“, сред които и ищеца, който получил оток на меките тъкани в областта на теменнотилната част на главата, главоболие и палпаторна болка, охлузна рана в долната част на шията, кръвонасядане в областта дясната гръдна половина. Поддържа, че в продължение на около месец изпитвал дискомфорт от причинените му увреждания, болки в областта на главата и снагата, особено интензивни при дишане и движения на снагата. Не можел да спи, чувствал се изнервен и неспокоен, не искал да шофира и да се среща с хора, извън семейството си. Към момента на настъпване на инцидента управлявания от виновния водач автомобил „Пежо 206“, с рег. № *** имал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Счита, че същото следва да заплати на ищеца сумата от 7 000 лв., на които оценява претърпените неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното застрахователно дружество, с който се оспорва претенцията по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че към момента на настъпване на застрахователното събитие гражданската отговорност на водача 1 на „Пежо 206“, с рег. № *** е била покрита от него, както и обстоятелствата, свързани с настъпване на процесното ПТП – време и място на настъпването на ПТП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, виновното поведение на водача, управлявал застраховано при него МПС, вида на настъпилите в следствие на това ПТП увреждания на здравето на ищеца и връзката им с виновното поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил. Оспорва размера на исковата претенция. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, изразено в това, че водачът на л.а. „Форд Фиеста“ не е предприел действия по предотвратяване на удара или спиране, с което е допринесъл за вредоносния резултат.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, както и от приложеното по делото решение по АНД № ***2023 г. по описа на РС-П., се установява, че на 10.11.2021 г. III-502, km 26+614, между с. Г. Л. и с. П., водачът на л.а.

„Пежо 206“ с рег. № *** загубил контрол над управлявания автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с движещия се в тази лента л.а. „Форд Фиеста“ с рег.

№ ***. В резултат на ПТП ищецът, който управлявал л.а. „Форд Фиеста“ получил травматични увреждания - кръвонасядане в теменнотилната част на главата с размери 8,5/5 см с оток н а меките тъкани, съпроводено з оплаквания от главоболие, охлузна рана в лява странична част на шията, в долната една трета косо разположена с размери 6,8/8,0 см с оток на меките тъкани и кръвонасядане в дясна гръдна половина на нивото на единадесето ребро с размери 12,0/8,0 см с оток на меките тъкани. Този механизъм на ПТП се установява от писмените доказателства, в това число констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/11.11.2021 г.

За установяване механизма на ПТП са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетЕ. и изслушването заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ. От показанията на свид. Д. А. се установява, че на посочената в исковата молба дата, е настъпило ПТП между автомобил, управляван от ищеца и бял автомобил, който се движел в лентата за насрещно движение, но поднесъл и се ударил в управлявания от П. автомобил „Форд Фиеста“. Според заявеното от свидетеля ударът е настъпил в лентата на движение, в която се намирал л.а. „Форд Фиеста“, който се движел зад трактор. Съдът цени с вяра заявеното от този свидетел, тъй като от една страна то кореспондира с останалите доказателства по делото, свидетелят не е заинтересован от изхода на спора и като пътник в лекия автомобил „Форд Фиеста“ е възприел пряко обстоятелствата, свързани с настъпване на инцидента, в това число пътна обстановка, поведение на водачите, разположение на превозните средства преди, по време и след инцидента. Свидетелят еднозначно заявява, че водачът П. не е могъл да реагира, за да избегне удара, тъй като всичко се случило „за секунди“. В този смисъл е и заключението на вещото лице по САТЕ, според което независимо в коя част на пътната лента е разположен л.а. „Форд Фиеста“ ударът е неизбежен.

Разпитан по делото е и водача на л.а. „Пежо 206“, който заявява, че е изгубил управлението над автомобила, опитвайки се да си възвърне контрол върху последния започнал да криволичи на ляво и надясно, като завил наляво и се ударил в бял автомобил, след което загубил съзнание и няма спомен за събитията. Макар и съвсем лаконично този свидетел в качеството си на участник в инцидента дава сведения за обстоятелства от значение за механизма на ПТП, а именно собственото си поведение – загубата на контрол над управляваното от него МПС, довела до не еднократното му навлизане му в лента за насрещно движение – зигзагообразното движение в опит да възвърне контрола на превозното средство и навлизането му в лентата за насрещно движение посредством 2 предприемане маневра завой на ляво, при което настъпил удара с движещия се в тази лента л.а. „Форд Фокус“.

Изслушаното заключение по допуснатата САТЕ отговаря конкретно на въпроси относно скоростта на движение на автомобилите преди и непосредствено преди удара, местоположението на превозните средства, възможностите за предотвратяване на ПТП.

Вещото лице е отговорило подробно на поставените въпроси и няма причина заключението му да не се кредитира.

От приложеното Решение № ***/09.05.2023 г., постановено по АНД № ***/2023 г. по описа на РС – П. се установява, че на 10.11.2021 г. III-502, km 26+614, между с. Г. Л. и с. П., водачът на л.а. „Пежо 206“ с рег. № *** загубил контрол над управлявания автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с движещия се в тази лента л.а.

„Форд Фиеста“ с рег. № *** с което си действие по непредпазливост причинил на Н. Н. Т.а средна телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което на осн. чл. 78а НК водачът на л.а. „Пежо 206“ е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

От приетото заключение на съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът Г. П. е получил следните травматични увреждания: кръвонасядане в теменнотилната част на главата с размери 8,5/5 см с оток н а меките тъкани, съпроводено з оплаквания от главоболие, охлузна рана в лява странична част на шията, в долната една трета косо разположена с размери 6,8/8,0 см с оток на меките тъкани и кръвонасядане в дясна гръдна половина на нивото на единадесето ребро с размери 12,0/8,0 см с оток на меките тъкани, съпроводено със субективни оплаквания от болки при дишане и движение на снагата. Описаните увреждания могат да се обяснят с механизъм ПТП, поради което вещото лице е установило наличие на причинно-следствена връзка между тях и настъпилия инцидент. Вещото лице посочва, че функционално възстановяване и отшумяване на болките при тези травми се наблюдава в период от около 25 дни, като според отразеното в заключението няма данни за назначено лечение, но при състоянието на П. е възможна поява на персистиращо главоболие, което е обичайна последица при подобен род травми.

От показанията на разпитания по делото свидетел М. Д. – съжителстваща на семейна начала с ищеца, се установява състоянието на ищеца непосредствено след инцидента и след това. Свидетелката съвсем добросъвестно посочва в какъв вид е бил П., когато е посетила произшествието – имал кръв и ожулвания по главата, оплаквал се от болки по тялото в областта на преминаване на предпазния колан. В разпита си пред съда свидетелката посочва, че след ПТП ищецът бил изплашен. Когато пристигнала на място на инцидента бил и екип на спешна помощ, който по данни от тази свидетелка не прегледал П., а преглед бил осъществен в ЦСМП, където ищецът бил транспортиран от свидетелката Д.. Съдът кредитира в цялост казаното от този свидетел – като съжител на ищеца тя е имала възможност непосредствено да възприеме какво е било здравословното и емоционалното му състояние след инцидента, колко време е продължило възстановяването му. Показанията й са подробни, логически подредени и еднопосочни и намират опора в останалия събран по делото доказателствен материал.

Между страните не е спорно че към датата на ПТП, при ответното застрахователно дружество, е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № ***.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представените по делото доказателства се установи, че на 10.11.2021 г. е настъпило ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни повреди. Причината за реализираното произшествие е движението на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ***, като водачът му, е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл.

3

16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, не е съобразил скоростта си на движение със състоянието на пътя, навлязъл в лентата за насрещно движение и по този начин е реализирал ПТП с движещия се в лентата за насрещно движение лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** като е причинил телесни увреждания на ищеца Г. Й. П., изразяващи се в кръвонасядане в теменнотилната част на главата с размери 8,5/5 см с оток н а меките тъкани, съпроводено з оплаквания от главоболие, охлузна рана в лява странична част на шията, в долната една трета косо разположена с размери 6,8/8,0 см с оток на меките тъкани и кръвонасядане в дясна гръдна половина на нивото на единадесето ребро с размери 12,0/8,0 см с оток на меките тъкани, съпроводено със субективни оплаквания от болки при дишане и движение на снагата. До този извод съдът достига въз основа на всички събрани по делото доказателства, в това число констативния протокол за ПТП, заключението на СМЕ и САТЕ, свидетелските показания, както и Решение №***09.05.2023 г., постановено по АНД № ***/2023 г. по описа на РС – П., което съгласно чл. 300 ГПК се явява със задължителна сила за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от престъплението относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца. В този смисъл, настоящият съдебен състав не може да преразглежда изводите на наказателният съд относно посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства, поради което намира за установен дЕ.ктния фактически състав.

С оглед на това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на този водач по отношение на увредените лица.

Направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, изразено в това, че водачът на л.а. „Форд фокус“ не е реагирал своевременно е неоснователно, тъй като от една страна напълно в противоположен смисъл е заключението на вещото лице, а именно, че ударът е бил непредотвратим. На следващо място твърденията за липса на търсена специализирана помощ по повод преодоляване психо-емоционалното стресово състояние след инцидента не могат да се приравнят на съпричиняване. Отделно такава намеса е пожелателна и няма задължителен характер а и се предполага при по-сериозни емоционални травми, а не стрес и увреждания на здравето, неопасни за живота и с кратък оздравителен период, не съпроводен с интензивно лечение и/или оперативна намеса.