Акт от 24.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30616 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110124563 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по две молби и от двете страни поотделно както следва:

1. Молба вх. № 220324/09.07.2026г. на ответника „Д. з.“ ЕАД с искане за изменение на Решение № 12928/30.06.2026г. в частта за разноските като се отмени постановеното да заплати 10 евро дължима такса за извършени авансово от съда преписи на електронно подадени в хода на делото книжа.

2. Молба вх. № 222971/10.07.2026г. на ищеца ЗЕАД "Б.

И." с искане за изменение на Решение № /19.05.2026г. в частта за разноските като се отмени постановеното да заплатят 9 евро дължима такса за извършени авансово от съда преписи на електронно подадени в хода делото книжа.

Ответните по молбата страни не изразяват становище в дадения срок.

Съдът счита всяка от молбите подадени в срок и подлежащи на разглеждане, а по същество - неоснователни. Тъй като аргументите са срещу едни и същи мотиви, разглеждането на двете молби е с настоящото произнасяне, като долуизложеното се следва като мотиви зя всяка една от тях поотделно.

Неправилно според настоящия състав молителят тълкува закона като нарича подадените молби и разпечатана авансово за сметка на съда електронни документи. На първо място следва да се отчете, че разглежданото дело не е електронно и всеки един документ по същото съдът е длъжен да съхранява /и ако го няма - да възпроизвежда/ на хартия. Когато страната е подала по електронен път документ, съдът го разпечатва авансово за своя сметка /дори и без да има доказателства за внесени предварително разноски, както на формално 1 основание би се приложил чл. 76 ГПК/. В случая това е молба - писмено изявление до съда, което по силата на чл. 102, ал. 2, т. 3 от ГПК се подава по броя насрещни страни. Така е налице недвусмислено хипотезата на чл. 102 е ГПК - че всяко процесуално действие може да се извърши в електронна форма освен ако по силата на закон е предвидено извършвнането му по друг начин. В случая има изрична норма чл. 102, ал. 2, т. 3 ГПК и спазването й, както и материалното отражение на същото не е административно задължение на съда. Никакво отношение няма цитирания в молбата чл. 102 з ГПК. Когато има разписана от закона форма, тя следва да се спазва. Когато страната не е внесла предварително дължимите разноски, съдът се произнася накрая на производството пред съответната инстанция и постановява събирането им. Така и в Определение № 16176/29.07.2026г. на СГС, ЧЖ - I - Б състав по в.гр.д. 6914/2026г.: В случая страната е била длъжна да представи два броя препис на молбата и приложенията към същата на хартиен носител, което не е сторено своевременно от страната, като съдът е поел съответните разходи, които следва да бъдат възстановени.

Освен това за конкретната процедура е разписана и заповед на Председателя на СРС, която също подлежи на изпълнение.

Никакво отношение няма цитираното и в двете молби обстоятелство, че всяко от дружествата е търговско и било дало съгласие да бъде призовавано на електронен адрес.

Призоваването и неговите видове са уредени в отделна глава в ГПК и нямат отношение към задължението на страната за представяне на преписи на писмените си изявления.

Страните следва да имат предвид и че представените от тях в хода на делото книжа не са електронни документи, какъвто например е издаван след 01.074.2025г. Изпълнителен лист, Заповед за незабавно изпълнение и други, които не подлежат на разпечатване и реално оригиналният им образ е електронен.

Ето защо определената сума се дължи и молбата е неоснователна.

На отделно основание и двете сезиращи молби по чл. 248 ГПК поотделно са разпечатани отново за сметка на съда. Това е необходимо, за да се приложат по делото. Именно пък защото съответното ответно дружество се уведомява по електронен път, не се разпечатва препис, а се таксува реално това, което е подала страната и съдът е разпечатал вместо нея.

Съгласно по-горе изложените съображения се дължи наново сума както следва за разпечатването на 3 страници, подадени от ищеца още 2 евро /по молба вх. № 222971/10.07.2026г./ и за разпечатването на 4 страници, подадени от ищеца още 3 евро /по молба вх. № 220324/09.07.2026г., събирането на които съдът е длъжен да постанови с настоящото определение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 220324/09.07.2026г. на „Д. з.“ ЕАД с искане за изменение на Решение № 12928/30.06.2026г. в частта за разноските като се отмени постановеното да заплати 10 евро дължима такса за извършени авансово от съда преписи на електронно подадени в хода на делото книжа.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Д. з.“ ЕАД с ЕИК ., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 3 /три/ евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 222917/10.07.2026г. на ЗАЕД „Б. И.“ ЕАД с искане за изменение на Решение № 12928/30.06.2026г. в частта за разноските като се отмени постановеното да заплати 9 евро дължима такса за извършени авансово от съда преписи на електронно подадени в хода на делото книжа.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК на ЗАЕД „Б. И.“ ЕАД с ЕИК . ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 2 /две/ евро.

Настоящото подлежи на обжалване пред СГС в седмичен срок от получаване на настоящото в препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3