Определение № 16431 от 29.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16431 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110152541 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

Не следва да се открива производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на договора предвид наличието на противопоставени от ответника противоречиви и взаимно изключващи се възражения досежно датата на неговото подписване.

По приемането на представените от ищеца с молба от 16.01.2026 г. писмени доказателства съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след изслушване становището на ответника.

По искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след изслушване становището на ответника.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

По тези съображения и на основание 146 ГПК, настоящият състав на Софийски район съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКОЛКОТО не се твърдят да са налице пречки за провеждане на процедура за медиация по спора, СЪДЪТ настоятелно приканва страните да обмислят възможността за доброволно уреждане на спора чрез медиация.

Съдът отчита, че спорът е от такова естество, при което е възможно постигане 1 на взаимноприемливо споразумение, което би спестило на страните допълнителни разноски, време и неблагоприятни последици. Предвид публичния интерес, трудовия характер на производството по делото, риска от продължителност и усложнения на съдебното производство, СЪДЪТ препоръчва се страните да се обърнат към Центъра за медиация към съда или към вписан медиатор по свой избор.

ДАВА възможност на страните в срок до първото по делото открито съдебно заседание на наведат твърдения за датата на сключване на договора за повишаване на квалификацията както и дали същият е бил сключен с ответника като работник/служител на ищеца или като лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението.

ПРИЕМА като доказателства по делото представените с исковата молба писмени доказателства под опис.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза до първото открито съдебно заседание след изслушване становището на ответника.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за приемане на допълнителни писмени доказателства, представени с молба вх. № 13174/16.01.2026 г. до първото открито съдебно заседание след изслушване становището на ответника.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.06.2026 г. от 11:45 часа, за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от постъпилия отговор. НА ответника да се връчи препис от молба вх. № 13174/16.01.2026 г. с доказателствата.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:

Предявени са от ищеца Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – поделение Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София срещу ответника М.

Ц. С. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ за установяване дължимост на сумата 2421,00 евро /4735,06 лева/ – обезщетение в размер на сторени от работодателя разходи по Договор за повишаване на квалификация и/или преквалификация № 33 от 03.05.2022 г. за длъжност „Ръководител движение“, ведно със законна лихва за период от 30.04.2025 г. до изплащане на вземането, от които 1930,59 евро /3775,91 лева/ – месечна стипендия за периода м.06.2022 г. – м.11.2022 г., 374,27 евро /732,00 лева/ – такса за обучение за периода 03.05.2022 г. – 09.11.2022 г. и 116,14 евро /227,15 лева/ – възнаграждение за ментори за проведена производствена практика през периода 23.08.2022 г. – 09.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.2025 г. по ч.гр.д. 25620/2025 г. по описа на СРС, 77 състав.

И щ е ц ъ т Държавно предприятие

„Национална компания

2

Железопътна инфраструктура“ - поделение Управление на движението на влаковете и гаровата дейност - София твърди, че между него, в качеството му на работодател и ответника М. Ц. С., в качеството й на обучаващ се, е сключен Договор за повишаване на квалификация и/или преквалификация № 33 от 03.05.2022 г. за придобиване на правоспособност „Ръководител движение“ с полагане на изпит, като обучението е следвало да се осъществи в периода от 03.05.2022 г. до 09.11.2022 г. Твърди, че съгласно чл.5, т. 5.7 от договора е предвидено, че в случай, че обучаващият се не завърши обучението си в уговорения срок и/или не придобие правоспособност „Ръководител движение“ трябва да заплати обезщетение в размер на стойността на извършените от работодателя разходи за обучението. Твърди, че ответницата първоначално не е одобрена за явяване на държавен изпит, поради невзети текущи изпити и непреминат производствен стаж. На 23.11.2022 г. ответницата е подала нова молба, с която е поискала стажът й да бъде удължен, като със Заповед № УСФ-532/15.12.2022 г. молбата й е одобрена, производствената й практика е удължена за периода от 15.12.2022 г. до 03.01.2023 г. На 31.10.2023 г. ответницата С. се е явила на държавен изпит, но по време на изпита е напуснала залата и след това е представила написана от вън работа, която се е опитала да представи за написана по време на изпита и комисията не я приема. Твърди, че работодателят й е предоставил възможност да се яви на държавен изпит на 31.03.2025 г. и на 04.04.2025 г., но не е издържала изпита по практика, а единствено изпита по теория. Навежда твърдения, че според чл. 31 от Правилника за професионално обучение на персонала на ДП НКЖИ максималният брой на явяване на изпит за придобиване на професия е 3 пъти в рамките на 2 години, като се твърди, че в процесния случай ответницата е изчерпала максималния брой явявания на изпит и поради това със Заповед № УФС-178/11.04.2025 г. на Директор на УДВГД София процесния договор № 33/03.05.2022 г. за повишаване на квалификацията и преквалификацията е прекратен, като в заповедта са посочени дължимите суми като обезщетение за извършени разходи за обучението. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът М. Ц. С. подава отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. Твърди, че представения като писмено доказателство Договор за квалификация и преквалификация № 33/03.05.2022 г. на директора на УДВГД към НКЖИ е подправен – сменена е годината, като представения по делото договор е от 03.05.2022 г., а в действителност договорът е с дата 03.05.2021 г., предвид което документът е с невярно съдържание. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение по процесния договор. Оспорва Заповед УСФ-178/11.04.2025 г. за прекратяване на договор за професионална квалификация и преквалификация № 33/03.05.2021 г. като незаконосъобразна поради липса на форма и на компетентност. Посочва, че е положила успешно всички вътрешни изпити, но поради претърпян мозъчен инцидент от майка й се е налагало да се грижи за нея и поради тази причина не е успяла да положи изпитът за правоспособност, за което е уведомила директора на УДВГД, който й е казал, че ще положи 3 държавния изпит при първа възможност за това. На 31.03.2025 г. ответницата е положила устен държавен изпит по теория, но не е успяла да вземе практическия изпит. Твърди, че от гара Елин Пелин са отказали явяване на поправителен изпит по практика на 04.04.2025 г. Въпреки, че е обяснила на новия директор обстоятелствата относно забавянето на обучението, твърди, че на 23.04.2025 г. е получила по пощата Заповед УСФ-178/11.04.2025 г. за прекратяване на договор за квалификация, като ответницата твърди, че е подала жалба пред генералния директор на НКЖИ срещу заповедта на 30.04.2025 г. Оспорва Заповедта за прекратяване на договора като нищожна поради неспазване на формата и съществени процедурни нарушения, поради несъответствие с целта на закона и поради нарушаване на материалния закон, тъй като не се отчита, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на договора, ответницата е взела всички редовни текущи изпити и теоретичния държавен изпит, като не е успяла да взема единствено практическия изпит. Посочва, че със заповедта за прекратяване директорът на УДВГД е нарушил чл.6 т.6.3 и чл. 5, т. 5.7 от договора. Оспорва наличието на вина за незавършване на обучението с твърденията, че не е успяла да вземе всички задължителни изпити поради уважителни причини, а също така посочва, че не е отказвала да започне работа. Позовава се, че съгласно Наредба №1 от 19.02.2020 г. за организация и провеждане на изпити за придобиване на професионална квалификация при положен успешно държавен изпит в една от неговите части, обучаващия се може да се явява, за да вземе следващата част от държавния изпит неограничен брой пъти. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове.

Доказателствена тежест

По иска по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване валидно сключен договор за повишаване на квалификацията, изпълнение на задължението си по договора, при което за ответника е възникнало задължението да полага труд по трудово правоотношение за определен период, съществено неизпълнение на задълженията на обучаващия се по договора за завършване на обучение в уговорения срок, стойността на направените разходи за обучение от страна на работодателя, както и прекратяване на договора по вина на работника или служителя, както и размера на претърпените от работодателя вреди във връзка с договора за повишаване на квалификация.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число и за надлежно изпълнение на задълженията по договора, респективно – да проведе пълно и обратно доказване за липса на вина за неизпълнение на договора, евентуално – да докаже погасяване на задълженията за заплащане на обезщетение на работодателя.

УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства и не прави доказателствени искания за установяване на твърденията за обективни причини за неизпълнение на задълженията си по договора за повишаване на квалификацията.

4

УКАЗВА на страните, че съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.