Определение № 4540 от 02.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4540 гр. Варна, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501924 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Подадено е възражение от Т. С. Т. с ЕГН ********** с адрес г.В.,к.А.****, вх. № 260865/14.03.2025г., уточнено с молба вх. № 37963/24.08.2025г. и молба с вх. № 60123/03.07.2025г. по входящия регистър на ВРС, чрез пълномощник адв. М. Д. ВАК, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 8446/29.09.2010г,. издадена по ч.гр.дело № 14753/2010г. по описа на ВРС.

Молителят настоява, че заповедта за изпълнение не му е връчена по надлежния ред на дата 20.11.2010г., посочена в поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 20107110401822 на ЧСИ Д. П. – Я. с рег. № 711.

Посочва, че е узнал за издадената заповед за изпълнение с получаване на ПДИ по изп.д. № 20257110400189 на ЧСИ Д. П. – Я. с рег. № 711, която е връчена на 06.03.2025г. чрез З.Д.А., негова майка, лице от домашните му (чл. 423, ал.1, т.1). Твърди, че не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, както и не е могъл да подаде възражението си, тъй като не е бил в състояние, предвид наличието на ТЕЛК (чл. 423, ал.1, т.3 и 4).

Длъжникът настоява възражението му да бъде прието.

Подадена е и частна жалба срещу разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, на осн.чл. 419, ал.1 от ГПК, с твърдения, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са приложени извлечение от сметка и договор за кредит, поради унищожаване на преписката по заповедното производство.

Кредиторът по заявлението „ОББ“ АД ЕИК 000694959, чрез пълномощник, подава отговор в законоустановения срок, в който настоява за неоснователност на възражението и частната жалба.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази направените

1 оплаквания, изложените доводи на страните и събраните доказателства приема за установено следното:

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК .

Производството по чл.423 от ГПК е извънредно такова, аналогично на производството по отмяна на влезли в сила решения, а не въззивно (т.15 от ТР №4 по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС). Преценката на съда е различна от тази на заповедния съд, т.к. не се преценява правилността на първоинстанционния съдебен акт, а се упражняват правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализирането правото му на защита срещу последиците на издадената заповед – дали съществуват основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при наличието на предвидените в закона предпоставки. В този смисъл в настоящото производство не подлежи на разглеждане възражението на молителя за недължимост на сумата, присъдена със ЗИ.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК , в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението, длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.

По допустимостта : Искането за приемане на възражение е подадено от надлежна страна – длъжника по издадената заповед за изпълнение.

Последният твърди, че е узнал за заповедта на 06.03.2025г., когато, чрез пълномощник, са му предадени ИЛ и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадени от ВРС по ч.гр.д. № 14753/2010г., което се установява от приложената покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 189/2025г. на ЧСИ рег. № 711. Възражението по чл.

423 от ГПК е подадено на 14.03.2025г., поради което следва да се приеме, че е подадено в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл.432, ал.1 от ГПК.

Производството по ч.гр.дело № 14753/2010г. на Варненски районен съд е образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „ОББ“ АД ЕИК 000694959 срещу Т. С. Т. с ЕГН ********** за парично вземане, произтичащо от Договор за кредит от 14.12.2007г. и извлечение от счетоводните книги на банката, за главница, договорна и наказателна лихва. Присъдени са разноските по заявлението.

Въз основа на подаденото заявление и в съответствие с искането Варненският районен съд е издал заповед № 8446 от 29.09.2010г. за изпълнение на парично задължение, като е присъдил и законна лихва върху 2 главницата до окончателното плащане на задължението, както и сторените разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Към настоящия момент ч.гр.дело № 14753/2010г. на Варненски районен съд е унищожено поради изтекъл срок за съхранение и по подаденото възражение и частна жалба е образувано ново дело на осн.чл. 80, ал.5 вр. чл. 4 от Правилника за администрацията в съдилищата.

По т.1 : Видно от служебно писмо на ЧСИ рег. № 711 по изп.д. № 1822/2010г. с изх. № 11765/29.04.2025г. изп.д. № 1822/2010г., което е образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 14753 от 2010г. на РС Варна е унищожено с Протокол от 25.01.2025г. Приложеният изпълнителен лист е изваден от делото за съхранение, заедно със Заповед № 8446/29.09.2010г. по чл. 417 от ГПК, изд. по ч.гр.д. № 14753/2010г. и Покана за доброволно изпълнение с изх. № 22034/11.11.2010г. по описа на ЧСИ Д. П., с която е връчена цитираната Заповед на длъжника по делото Т. С. Т. чрез Венета С.а Т.а, сестра.

С писмото по делото са изпратени преписи от Заповед № 8446/29.09.2010г. по чл. 417 от ГПК, изд. по ч.гр.д. № 14753/2010г. и поканата за доброволно изпълнение с изх. № 22034/11.11.2010г. по описа на ЧСИ Д. П..

Видно от разписка за връчена ПДИ ведно препис от ЗНИ №8446 и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14753/2010г. посочените документи са получени на адреса на длъжника – г.В. у.Р.д.** от Венета С.а Т.а – лице от домашните му, за което е поставен собственоръчно подпис на дата 20.11.2010г.

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.1 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса (ал.2). По арг. от ал.4 на чл. 46 от ГПК с получаване на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.

В конкретния случай от книжата по делото, че установява, че лицето В.С.А., род.на ****, е сестра на длъжника Т. С. Т., като към датата на връчване на книжата е пълнолетна и е живяла на един и същ адрес с длъжника – г.В. у.Р.д.** (съгласно справка от НБД Население, от 09.07.2025г. л. 55 от ч.гр.д.

№3334/2025г. на ВРС). Длъжникът не е оспорил подписа на получателя на книжата.

Следователно връчването на съдебните книжа от ЧСИ, в изпълнение на процесуалното му задължение, е извършено в съответствие с посочените погоре разпоредби, което обосновава извода за надлежно връчване на ЗНИ към 20.11.2010г.

По ал. 3 : Хипотезата на чл. 423, ал.1, т.3 от ГПК изисква от длъжника да докаже, че е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като поради особени непредвидени обстоятелства не е могъл да узнае своевременно за връчване на заповедта за изпълнение. В закона липсва легална дефиниция на понятието "особено непредвидено обстоятелство".

Според съдебната практика, това е обстоятелството, което обективно е попречило на страната да реализира свое процесуално право, или да изпълни свое задължение в определения от закона, или от съда срок.

В конкретния случай длъжникът не е въвел конкретни факти и 3 обстоятелства, които да се осуетили възможността му да узнае за извършеното на 20.11.2010г. връчване чрез лице от домашните му. Твърди се единствено, че длъжникът има издадено от ТЕЛК експертно решение за намалена трудова работоспособност. Действително по делото е представено Експертно решение на ТЕЛК, изд. от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД гр.Варна, с което е определена 80 % трудова неработоспособност на Т. С. Т., но същото е издадено на 10.06.2024г., а връчването е извършено на 20.11.2010г.

По ал. 4 : Хипотезата на чл. 423, ал.1, т.4 от ГПК предполага, че длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Тук отново длъжникът не е въвел конкретни факти и обстоятелства, които не е могъл да преодолее, и които са му попречили да подаде възражението си. Тук отново длъжникът се позовава на издадено от ТЕЛК експертно решение за намалена трудова работоспособност, без да обосновава относимостта му към конкретната хипотеза. Освен това, както се посочи по-горе представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК ри МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД гр.Варна, с което е определена 80 % трудова неработоспособност на Т. С. Т. е издадено на 10.06.2024г., а връчването е извършено на 20.11.2010г.

По изложените съображения не са налице въведените от длъжника предпоставки да се приеме, че заповедта за незабавно изпълнение не е била връчена надлежно на длъжника, той не е могъл да узнае своевременно за издадената срещу него заповед и са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона, поради което той не е могъл лично да депозира възражение по реда на чл. 414 от ГПК, срещу нея. Възражението по чл. 423, ал.1 от ГПК е неоснователно и не следва да бъде прието от съда.

Доколкото възражението не е прието, то по арг. от разпоредбата на чл.

423, ал.3 от ГПК подадената частна жалба по чл. 419, ал.1 от ГПК не подлежи на разглеждане.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение на Т. С. Т. с ЕГН ********** с адрес г.В.,к.А.****, вх. № 260865/14.03.2025г., уточнено с молба вх. № 37963/24.08.2025г. и молба с вх. № 60123/03.07.2025г. по входящия регистър на ВРС, чрез пълномощник адв. М. Д. ВАК, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 8446/29.09.2010г,. издадена по ч.гр.дело № 14753/2010г. по описа на ВРС, подадено на осн.чл. 423, ал.1, т. 1, 3 и 4 от ГПК.

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.

№

260865/14.03.2025г., уточнено с молба вх. № 37963/24.08.2025г. и молба с вх.

№ 60123/03.07.2025г. по входящия регистър на ВРС срещу разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 14753/2020г. по описа на ВРС, на осн.чл. 419, ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5