Определение № 1521 от 07.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1521 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501298 по описа за 2024 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ей Уан Вижън“ ЕООД, ЕИК: 202047351, чрез адв.В. Г. В. против Разпореждане № 11261/ 12.04.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 3111/ 24г. по описа на ПРС – ХІV гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК вх.№ 19213/ 20.02.2024г., подадено от жалбоподателя против А.

П.. Въз основа на формулирани доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите в частната жалба, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Пред заповедния съд е постъпило заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК вх.№ 19213/ 20.02.2024г от заявителя „Ей Уан Вижън“ ЕООД, ЕИК: 202047351 за издаване на ЗНИ въз основа на документ, от който произтича вземането – задължение по запис на заповед, издаден на 30.07.2020г., предявен на плащане на 07.07.2021г., като записът на заповед е прехвърлен с джиро на дата 02.01.2024г. Въз основа на документа по чл.417, т.10 ГПК е претендирано вземане в размер на главницата 15 504 лева, както и законна лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, както и присъждане на направените разноски ДТ – 310,08 лв и адв.възнаграждение в размер на 1 400 лева.

С последователни разпореждания от 21.02.2024г. и от 24.03.2024г. заповедният съд е дал указания до заявителя за представяне на заверен препис от договор за обезпечаване то на 1 който е издаден процесният запис на заповед, заедно с всички приложения и изменения, както и приложими общи условия, ако има такива съгласно чл.417, т.10 / предишна т.9, изм.с ДВ бр.100 от 2019г., както и посочване на отделните видове вземания за обезпечаването, на които е издаден процесният запис на заповед.

С последователни молби от 06.03.2024г и 09.04.2024г. заявителят е посочил, че записът на заповед, приложен към заявлението по чл.417 ГПК не обезпечава вземане по договор за кредит, заявителят не разполага/ между страните не е сключван/ договор за кредит, нито приложения и общи условия към такъв; вземането на заявителя е едно, поради което не е налице възможност за посочване на отделни вземания; в т.14 от заявлението е посочено изрично, че записът на заповед е в размер на 15 504 лв, от които се претендира 15 504 лв, като съдът е уведомен, че плащания по ценната книга не са извършвани; заявителят черпи правата си единствено от абстрактната сделка – запис на заповед, представен като приложение към заявлението по чл.417 ГПК.

Заповедният съд е отчел представения в приложение на заявлението оригинал на запис на заповед, но е отказал на основание чл.417, т.10 ГПК издаването на ЗНИ с оглед неизпъление указанията за представяне на посочените по - горе договор за кредит и приложимите общи условия. Мотивирано е , че вземането по записът на заповед произтича от абстрактна сделка, чието основание е извън съдържанието на документа, като издаването на ценната книга винаги е свързано с някакво предхождащо правоотношение, чието изследване по общо правило зависи от поведението на длъжника и направените от него възражения. Отчетено е действително, че с изменението на разпоредбата на чл.417, т.10 ГПК от 2019г. относно подхода с оглед засилена защита на правата на потребителите, което налага кредиторът по ценната книга да е наясно с каузалното правоотношение, което е породило издаването й, съответно да изложи твърдения за него в производството по чл.417 ГПК, с оглед изпълнение на задължението на съда по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

Отразена е служебната констатация, че страна по записа на заповед е дружеството „Кредит тайм“ ЕООД, което има предмет на дейност по ТР по „Отпускане на заеми, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства , придобиване на вземания по кредити и други форми на финансиране/ факторинг, форфетинг и други/, финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция и всякаква дейност, разрешена от Закона за кредитните институции и БНБ. С оглед на това е направен изводът, че доколкото записът на заповед е издаден на физическо лице, то се касае именно за правоотношение с потребител.

С частната жалба се оспорва правилността на правните изводи на заповедния съд в обжалваното разпореждане с поддържаните доводи, че заявителят черпи правата си единствено от абстрактната сделка – запис на заповед като приложение към заявлението по чл.417 ГПК, който е предявен и джиросан съгласно законовите изисквания като допълнително документи не са му предавани от „Кредит тайм“ ЕООД. Не е обсъдено, че записът на заповед е самостоятелно основание за издаване на заповед и не обезпечава договор за кредит/заем. В случая записът на заповед следва да се цени като формална 2 сделка, като документ трябва да има определено от закона минимално съдържание и валидност само ако са налице всички елементи на разпоредбата на чл. 535 ТЗ. По делото е представен редовен от външна страна запис на заповед правата по който са прехвърлени на заявителя с джиро – едностранно формално волеизявление, обективирано върху гърба на ценната книга.

Частната жалба се намира за основателна.

Представен е по делото Запис на Заповед от 30.07.2020г. с издател А. П. П., ЕГН:

********** с посочен адрес в гр.Пловдив, с който безусловно и неотменимо се е задължила да плати на „Кредит тайм“ ЕООД процесната сума в размер на 15 504 лв, платима на посочен адрес н а дружеството в гр.София, с дата на предявяване 07.07.2021г. На гърба на оригинала на записа на заповед е отразено джиро, по силата на което посоченото дружество „Кредит тайм“ ЕООД безусловно и неотменимо е прехвърлило всички права по настоящия запис на заповед на настоящото дружество „Ей Уан Вижън“ ЕООД, ЕИК: 202047351.

Действително с актуалната редакция на разпоредбата на чл.417 ГПК в частта на т.10 / предишна т.9, изм.с ДВ бр.100 от 2019г/ законодателят е предвидил когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, вкл. приложимите общи условия. Следва да се приеме, че от една страна по заявените в заявлението по чл.417 ГПК обстоятелства следва да има твърдение или друго заявено обстоятелство, сочещо недвусмислено на това, че ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор за кредит с потребител, каквото в настоящия случай не е налице.

Отделно от това следва да се има предвид качеството на заявителя, комуто са прехвърлени права по записа на заповед, което допълнително опосредява преценката относно наличие или липса на заявени обстоятелства/ данни за това дали ценната книга обезпечава договор за кредит с потребител. В тази насока следва да се отчете и т.17 от ТР №4/ 18.06.2014г. по т.д.

№4/ 2013г на ОСГТК, разясненията по което сочат на това, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането на ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Едва в хипотеза на производство по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

С оглед на това и доколкото не се констатират формалните реквизити на представеният в оригинал запис на заповед да не отговарят на изискванията на чл.535 ТЗ от външна страна, следва да се приеме, че не е налице формално - процесуална пречка за издаване на заповед по чл.417 ГПК.

Водим от горното, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да се отмени, като делото се върне на заповедния съд за издаване на заповед по чл.417 ГПК.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 11261/ 12.04.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 3111/ 24г. по описа на ПРС – ХІV гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК вх.№ 19213/ 20.02.2024г., подадено от „Ей Уан Вижън“ ЕООД, ЕИК: 202047351 против А. П..

ВРЪЩА делото на заповедния съд Пловдивски районен съд – ХІV гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с издаване на Заповед по чл.417 ГПК по заявление вх.№ 19213/ 20.02.2024г., подадено от „Ей Уан Вижън“ ЕООД, ЕИК: 202047351 против А. П. П..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4