Решение № 150 от 15.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет П.

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000502823 по описа за 2023 година при участието на секретаря Пролетка Асенова, за да се произнесе, взе предвид, че производството по гр. дело 2823/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ответника “Бул инс“ АД чрез адв. А. И. срещу решение № 52 на ОС Враца от 10.07.2023 г. по т.д. 176/2022 г. Искането към въззивния съд е частично да отмени решението на Окръжен съд Враца, по т.д. № 176/2022, като отхвърли предявените срещу ЗД „Бул Инс” АД искове, както следва на: 1/ В. Л. П. за разликата над сумата от 100 000 лева до присъдените 200 000 лева, за вреди от смъртта на неговата майка П. П. и за разликата от 30 000 лева до присъдените 40 000 лева неимуществени вреди за телесни травми; 2/ П. Л. П. за разликата над сумата от 100 000 лева до присъдените 200 000 лева, за вреди от смъртта на нейната майка П. П. и за разликата от 3 000 лева до присъдените 10 000 лева неимуществени вреди за телесни травми; 2/ В. П. Л. за разликата над сумата от 80 000 лева до присъдените 200 000 лева, за вреди от смъртта на нейната дъщеря П. П., като намали присъдените обезщетения, ведно със законовата лихва и разноски и да присъди и направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съдържа оплаквания за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.

Постъпил е отговор от ищците чрез адв. В. М. Д. от адвокатско дружество „Д.а, Д. и партньори“ в който се поддържа неоснователност на жалбата и се съдържа искане за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ЗАдв с включен ДДС.

Няма направени доказателствени или други искания към въззивната инстанция.

В съдебно заседание адв. И. от името на въззивния жалбоподател и адв. Л. Д. от името на ответниците по жалбата поддържат позициите си, изложени писмено в жалбата и отговора.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално 1 легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Пред въззивния съд не е спорно поради необжалваната част от решението и поради наличието на осъдителна присъда, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинната връзка между деянието на делинквента и травмите на починалата, както и между травмите и настъпилата смърт. Не е спорно, че ищците са деца и майка на починалата вследствие на ПТП и имат право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт. Не е спорно, че децата са претърпели травми като пътници в същия автомобил при инцидента, при който е загинала майка им. Не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и водача на МПС, съпруг на загиналата и баща на ищците П. и В..

Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците в границите, определени от първата инстанция и посочените във въззивната жалба.

Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.

С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Предпоставката за присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща морални болки и страдания и установяването й в процеса, е закрепена и в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе предвид свидетелските показания, както и изслушаните съдебно-психологични експертизи.

По отношение на обезщетението на децата на загиналата съдът намира следното.

Установява се от доказателствата по делото, че П. не е биологично дете на Л. П. Л., но е осиновена от него след сключването на брак с майка й П. и няма разлика в отношенията на двете деца с бащата.

Свидетелката А. И. сестра на бащата на П. П., разказва, че биологичен баща на П. е нейният брат, той се е разделил с П., но свидетелката и П. останали близки. П. и П. били много близки, П. се грижела сама за П., Л. се явил впоследствие; П. живеела при майка си, свидетелката също й помагала; сключили брак с Л. и свидетелката и съпругът й им били кумове; след това се родил В. и след това станала катастрофата. П. работела, но преди да забременее, напуснала работа и се грижела за П. и за двете баби; майка й била трудно подвижна, свекърва й също; когато Л. отсъствал, като международен шофьор, по два, три месеца, П. се грижела за абсолютно всичко вкъщи; П. още не била превъзмогнала смъртта на майка си; след катастрофата отишли в болницата, тъй като Л. се обадил; П. плачела и казвала, че иска да умре с майка си, малкият бил със счупен крак; майката на Л. трябвало да замине за гр. София в "Пирогов", защото трябвало родственик да остане с В.; свидетелката взела П. при нея в гр. Видин; тя спяла при нея в началото; опитала се като майка да говори, да й обяснява; започнала да я води при нейна приятелка - психоложка, на приятелски начала, която познавала и П.; след това П. започнала да ходи на психолог и в училище, защото имала проблеми; отчуждила се от всички приятелки, дори от свидетелката, като я видела се сещала за майка си; по всякакъв начин се опитвали да влезнат в положението й, но нямало 2 как да заменят тази любов, която й липсвала; В. била още по-зле - психически срината; била трудно подвижна и затова свидетелката решила да вземе П., тъй като имала две деца и мислела, че ще е по-добре, отколкото да гледа баба си как реве; П. започнала да пуши, да пие алкохол; тогава навлизала в пубертета - седми клас; преместила се в друго училище след седми клас, в една гимназия в гр. Видин, защото майка й много искала там да учи; госпожата се оплаквала от П., често викали Л. в училище; той звънял да пита какво да прави, била посегнала на някакво момиче и двете били водени при директора; майката на Л. много му помагала, защото живеят заедно; била трудно подвижна, но се мъчела и му помагала; В. била по - зле, по - трудно подвижна, живеела сама.

Свидетелката Е. Х., майка на Л. и баба на ищците П. П. и В. П., разказва, че П., Л. и децата живеели при нея преди инцидента; първоначално тя работела, но като видяла, че свидетелката се влошава и става трудно подвижна както и майка й, останала вкъщи и се грижела за децата и за тях; В. бил много привързан към майка си, тя го водела на ясла, на разходка, при майка й; грижела се за цялото домакинство; пазарувала и за двете къщи; В. не я изпускал и за секунда, само повтарял - мама няма, мама няма; В. го оперирали в "Пирогов" след инцидента и свидеталката била с него като придружител; първоначално казали, че няма право да бъде придружител, тъй като му е баба, но след това свидетелката казала, че майка му е починала; В. бил в реанимация и не допускали близки; след като излязъл от реанимацията, видял свидетелката и започнал да плаче, казвал, че много го боли; единият му крак бил в гипс, а другият с бинт; не трябвало да се движи изобщо, един месец бил в гипс и трябвало да не стъпва на краката си; В. изпитвал страх от лекарите, от бялата престилка и не само в болницата; когато видел някой с бяла престилка започвал да плаче и не искал да влезе; вкъщи свидетелката и кака му се грижели за В., както и синът й Л.. Когато отидели на контролен преглед, още от паркинга започвал да плаче; на вторият месец се опитвал да пропълзи и на третият започнал да се отпуска, като бебе да ходи; пренасяли го и го оставяли в корито и така го къпели; увивали краката му в найлон; мъчели го на памперс, той ревял, понякога ги карал да го слагат на гърне; при повторното постъпване на В. в болницата за премахване на имплантите, още отдалеч започнал да реве и заключил вратите на колата; дали му успокоителни, за да могат да го вкарат в операционната; В. имал линейка играчка преди инцидента, но след това когато проходил започнал да вика - бум дървото, хайде линейката, хайде гипс - и взимал бинт и започвал да връзва свидетелката; при возене с кола също го било много страх, дори при возене с такси до другата баба той казвал внимавай дървото, внимавай това; когато пресичали кръстовището дърпал свидетелката за ръцете; в детската градина казвал „аз счупих на баба ръката“; той свързвал майка си със звездичка; след махане на имплантите, го пуснали на детска градина; преди казвал "мама няма", но като започнал в градината и виждал, че другите деца имат майка и някое дете го пита къде е майка му, се обръщал и казвал, че е звездичка; биел се с децата, когато го закачали за майка му; зимата, когато се приберели гонели звездички; за осми март, когато е празника за мама, му давали стихче за баба, а той питал свидетелката защо има стихче за баба, а не за мама; след като си каже стихчето изчезвал от групата; дори последният път не присъствал на тържеството, само отишъл, когато му било ред за стихчето, после пак избягал; децата и преди си били много близки, обаче сега напоследък често се сещал и викал "како, айде да отидем да се гушнем и да поплачем", преди бил по-малък и не го правел, но сега често го правел.

.

Съгласно заключението на вещото лице – клиничен и съдебен психолог Х. Ц. Х. П. Л.

П. е психично здрава личност с правилно психо - физиологично развитие; интелекта и личностното развитие, са съответни на календарната възраст; притежава психична годност правилно да възприема фактите, свързани със смъртта на майка в резултат на процесното ПТП; непосредствено след процесното ПТП и загубата на майка си е развила посттравматично стресово разстройство, по повод на което в рамките на година е посещавала психолог; към момента се регистрират негативни емоции, тъга, болка, мъка характерни за загубата на значим човек, което е нормалпсихологична реакция при скръб 3 етап на психологическа раздяла с изгубения човек - продължителен във времето. В. Л. П. няма психопатолотични нарушения в интелектуално - амнестичната сфера; интелект на ниво средна интелигентност, съответна на календарната му възраст; няма психична годност правилно да възприема фактите, свързани със смъртта на майка си в резултат на процесното ПТП; непосредствено след деликта е претърпял психогенна реакция със страхов облик, която е нормална психологична реакция за възрастта му, по повод на което е посещавал психолог за продължителен период от време с основна цел - преодоляване на травматичните последици от загубата на майка му.

При изслушването си в с.з. от 08.06.2023 г. вещото лице обяснява термините, използвани в заключението. Посочва, че бащата е реагирал адекватно на нуждите на децата си и двете са посещавали психолог, като при П. е изработен механизъм за справяне с травмата. В. се е притеснявал от вещото лице и не е могъл да отговаря на повечето въпроси, но има подкрепата на баща си, сестра си и бабите си.