Решение № 97 от 30.01.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 5206/2019
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 30.01.2020
- В сила
- 30.01.2020
- Състав
- АТАНАС НИКОЛАЕВ АТАНАСОВ, АТАНАС СТОИЛОВ АТАНАСОВ, ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.3, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.78А · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 129 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .…………….2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав в публично съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАС Н. АТАНАСОВ
2.
ИВАН КИРИМОВ при участието на секретаря Силва
Абаджиева и в присъствието на прокурора Димитър Младенов, като разгледа докладваното от съдия Атанас Н. Атанасов
ВАНД № 5206/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С решение от 29.10.2019 г. по НАХД №
10754/2019 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, обвиняемият Г.Т.К. с ЕГН: ********** е признат за виновен в това, че на 05.09.2018 г., около 14.00 часа в гр. София, при управляване на моторно превозно средство лек автомобил, марка „СУБАРО“ с рег. №********, по ул. „Околовръстен път“ с посока към кв. „Драгалевци“ и на около 50 м. от кръгово кръстовище на ул. „Околовръстен път“ и бул. „Черни връх“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: засякъл в посоката на движение лек автомобил, марка „ФОРД“, модел „ФИЕСТА“ с рег.№ ********, управляван от Ц.С.М.-М., спрял рязко пред него и счупил с ритник ляво странично отгледало за задно виждане на последния - престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
Районният съд на основание чл.325, ал.3, пр.1 НК е лишил обвиняемия от право по чл.37, ал.1, т.7 НК да управлява МПС за срок от 1 (една) година. Приспаднато е и времето, през което обвиняемият е бил задържан.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпила бланкетна въззивна жалба и допълнение към нея от адв. А.М. – защитник на обвиняемия К., с които се иска отмяна на решението и оправдаване на неговия подзащитен или евентуално намаляване на наказанието. Изложени са пространни доводи за липсата на обективния елемент от състава „при управление на МПС“, базирайки се на обясненията на обвиняемия, навеждащи за леко ПТП и нарушение на ЗДвП. Изтъква се, че липсват непристойни действия, брутална демонстрация против установения ред и поведение, изразяващо във висока степен неуважение към обществото. Възразява се и срещу субективната страна на деянието, т.к се застъпва позицията, че обвиняемият е търсил разрешение на личен конфликт, от човек който според субективните му възприятия е нарушил правилата за движение. Оспорват се показанията на свидетеляП.с обосновката, че същият е нямал пряка видимост към случващото се. Претендира се в условията на алтернативност нарушение на УБДХ.
Във въззивната жалба и допълнението към нея не се правят доказателствени искания.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели и на вещи лица, който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 15.01.2020 година, след изслушване становищата на страните.
В речта си в съдебните прения прокурорът при СГП поддържа становището, че осъщественото от обвиняемия деяние е типичен случай на автохулиганство и счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Надлежно упълномощеният защитник на обвиняемия отново критикува първоинстанционния съдебен акт, като в подкрепа на тезата си за несъставомерност на деянието цитира съдебна практика. Настоява за оправдаване на обвиняемия, алтернативно моли за намаляване на наказанието.
Обвиняемият К. поддържа въззивната жалба и иска отмяна или намаляване на наказанието.
Софийски градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледанa по същество жалбата е неоснователна.
Спорът пред настоящата инстанция е фокусиран върху фактите и върху правната им оценка. При все това обвързан от задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт, въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на решението.
Първоинстанционнoто решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите му. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Г.Т.К. е роден на *** г. в гр. Петрич, българин, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран), средно образование, безработен, живущ ***, ЕГН **********.
На 05.09.2018 г., около
14.00 часа в гр. София, св. Ц.С.М. - М.управлявала лек автомобил, марка „ФОРД“, модел „ФИЕСТА“ с рег. № ******** по ул. Околовръстен път с посока на движение от кв. „Бояна“ към кв. „Драгалевци“. По същото време и на същото място и посока, обвиняемият Г.Т.К. управлявал личния си автомобил, марка „СУБАРУ“ с per. №********, като се движел зад автомобила, управляван от св. М.. На обвиняемия не му харесал начина на управляване на автомобила на св. М., която се престроявала често в лентите за движение и според него създавала опасност при движението. Вследствие на това, той се ядосал и на около 50 м. от кръгово кръстовище на ул. „Околовръстен път“ и бул. „Черни връх“ при управление на неговия автомобил, засякъл в посоката на движение лек автомобил, марка „ФОРД“, модел „ФИЕСТА“ с рег. № ********, управляван от св. Ц.С.М. - М.и спрял рязко пред него. Слязъл и се отправил към нея враждебно и крещейки. От своя страна, св. М.се изплашила много и затворила прозорците и се заключила в автомобила си.
Обвиняемият К. започнал да дърпа дръжката на вратата, като се опитвал да я отвори, но не успял. Вбесил се и първо посегнал с ръка към лявото странично отгледало за задно виждане на лек автомобил, марка „ФОРД“, модел „ФИЕСТА“ с рег.
№ ********, след което го ударил с ритник и го счупил. Действията му били възприети и от св. Х.Р.П., който се намирал по същото време в склада за дърва, находящ се в района на същото кръгово кръстовище.
Горепосочената фактология се подкрепя от:
Гласните доказателствени средства – частично от обясненията на обвиняемия К. (л. 23-24 от СП и л.59 от ДП); показанията на свидетелката Ц.С.М.-М. (л.10, и л.36 от ДП); показанията на свидетеля Ж.Р.П., (л. 41 от ДП); показанията на свидетелката Т.И.Д.(л. 42 от ДП) и показанията на свидетеля Х.Р.П., (л. 48 от ДП);
Писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие ( л. 5 – л.8 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства (л.20 – л.22 от ДП); справка от централната база на КАТ (л.12 от ДП); справка от АИС „БДС“ (л.34-л.35 от ДП); протокол за разпознаване на лица (л.38-л.40 от ДП); писмо от ОПП-СДВР ведно със справка картон на водача (л.69-л.71 от ДП); справка за съдимост от СРС с рег.№ 727/18.10.2019 г. (л.9 от СП).
При направения самостоятелен анализ на събрания доказателствен материал, настоящата инстанция счита, че предходният съд обосновано е кредитирал всички гласни и писмени доказателствени средства, с изключение обясненията на обвиняемия, но интерпретацията им е обобщена и лаконична, поради което въззивният съд намира, че следва самостоятелно и по-задълбочено да прецени доказателствената стойност на всички източници.
Въззивният състав дава вяра на показанията на свидетелката М. досежно механизма на извършване на деянието, неговите времеви и пространствени параметри и авторството му. Разказът на тази свидетелка е еднопосочен, вътрешно балансиран и пресъздава събитията хронологично с присъщата на утвърден спомен логична последователност. Същата дава изключително пунктуално описание на маршрута, по който се е движела, причината за пререканието й с обвиняемия и поантата на конфликта. Тези характеристики на съдържанието на свидетелските показания при сравнителен анализ с останалите гласни доказателствени средства са значим белег за достоверността на поднесената чрез тях информация. Последната не се разколебава и от приложените по делото писмени находки. Направените изводи са съобразени и с обстоятелството, че свидетелката има качеството на пострадало лице от обсъждания инцидент и е възможна нейна заинтересованост от изхода на производството. В противовес на коментираните показания са единствено обясненията на обвиняемия К., които подробно ще бъдат анализирани по-напред в настоящото изложение, но все пак е нужно да се маркира, че съдържанието им е недостатъчно, за да се дискредитира изложената от свидетелката фактология.
Значително изчерпателни и спомагащи за внасяне яснота по спорните факти са показанията на свидетелят П..
Последният е очевидец на деянието, като непоколебимо дава сведения за това, как е видял, че лекият автомобил „Субаро“ е спрял пред лекия автомобил „Форд“ и от него е излязъл мъж, който е започнал да крещи и обижда жената, която е била в него. Св.П.е възприел и инкриминираното счупване на страничното огледало, доколкото е видял удар от страна на обв.К. и падането на същото на земята. В допълнение на тези показания относно механизма на счупване на страничното огледало са и показанията на свидетелката М., че въпросната щета е била окончателно нанесена посредством ритането на обвиняемия. Настоящият съдебен състав не може да сподели виждането на защитата, че свидетелятП.е бил в страни от пътя, което е препятствало наблюдението му върху ситуацията, т.к самата М. излага сведения, че от съседния склад са се появили няколко мъже, които са се развикали на обвиняемия К.. Това не само опровергава тезата на адв. М. за липсата на видимост, но и подкрепя достоверността на изнесеното от св. П.. Правилно са кредитирани показанията му, т.к същите са логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства по делото.
Не са налице основания ревизиращият съд да отстъпи и от игнорирането на обясненията на обвиняемия. В съответствие с процесуалните норми този обвиняем е дал обяснения, в които прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Настоящата инстанция не изключва напълно версията за неуместни шофьорски маневри от страна на свидетелката М., което най-вероятно е отключващ фактор за последвалия раздор, но въпреки това не може да бъде изразена солидарност с тезата за настъпило леко ПТП и желанието на обвиняемия да бъде съставен двустранен протокол за него. От целокупния анализ на събраните по делото доказателства не се откри нито една обективна находка, която да кореспондира на декларираните обяснения, което не може да бъде ценено иначе, освен като опит за изграждане на алиби. По делото не са установени каквито и да е било доказателства за настъпило ПТП между двата автомобила, както и за това, че счупването на страничното огледало на „Форда“ е станало при движението на автомобила.
Релевантни данни в съзвучие с гласните сведения се извличат и от приложените по делото писмени доказателствени средства. Протоколът за оглед на местопроизшествие очертава следите от противоправното поведение, дадени под формата на счупен автоелемент – обстоятелство указващо пряко на механизма на престъпното посегателство.
Разпечатката съдържа 44 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b46f4f81-b0d9-44e5-8135-4660d44577fe