Решение № 149 от 02.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Ловеч, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20244300500620 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 139/17.06./2024 г., по гр. д. № 331/2023 г. на РС Тетевен, съдът е отхвърлил предявения от Д. Д. И. и Р. Д. Ц. против Д. М. Р., М. Р. И., И. Р. И., В. М. П., М. Д. Б. и Ц. Д. Ц. иск по чл. 76 ЗН за обявяване за относителна недействителен на договор от 11.03.1994 г., вписан под № 16, том 1 от 1994 г. на РС Тетевен, за доброволна делба на наследствен имот (застроено дворно място, съставляващо парцел III-417, 418, кв. 25 по плана на с. Гложене, Община Тетевен, ведно с построената е него двуетажна жилищна постройка и селскостопанска постройка), сключен между М. М.а Д., Ц. Д. Ц., М. Д. Ц.а и Д. М. Р. (в качеството им на наследници на М. Р. М.), отхвърлил е и предявения от Д. Д. И. и Р. Д. Ц. против Д. М. Р., Р. И. Р., М. Р. И., И. Р. И., В.

М. П., Ц. Д. Ц. и М. Д. Б. иска за делба на двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 90 кв.м, с идентификатор *** по КККР на с. Гложене и на стопанска постройка с идентификатор *** по КККР на с.

Гложене. Със същото решение съдът е допуснал съдебна делба между Д. Д.

И., Р. Д. Ц., Д. М. Р., Р. И. Р., М. Р. И., И. Р. И., В. М. П., М. Д. Б. и Ц. Д. Ц. на поземлен имот с идентификатор *** в с. Гложене, Община Тетевен, с площ от 496 кв.м, с номер по предходен план 417,418, кв. 25 парцел III (съсобственост по наследяване от М. Р. М. и Д. Р. М.), при квоти: по 9/36 ид.ч.

- за Д. Д. И. и за Р. Д. Ц., 6/36 ид.ч. – за Д. М. Р., по 3/36 ид.ч. – за В. М. П., за М. Д. Б. и за Ц. Д. Ц., и по 1/36 ид.ч. – за Р. И. Р., за М. Р. И. и за И. Р. И..

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Д. М. Р., подадена чрез адв.

А. Г. и адв. К. С. в частта, с която съдът е допуснал до съдебна делба поземлен 1 имот с идентификатор ***. Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, в следните аспекти: несъобразяване от районния съд на събраните доказателства за осъществявано от Д. М. Р. владение (самостоятелно, спокойно и непрекъснато повече от 10 години) върху поземлен имот с идентификатор ***, с оглед на което е следвало да се приеме, че въззивникът го е придобил по давност; несъобразяване от районния съд, че през 1994 г. е била извършена доброволна делба, че същата сделка е действителна и че въз основа на нея Д. М. Р. следвало също да се счита за собственик на поземления имот. В жалбата е изведено искане за отмяна на решението в обжалваната му част, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *** и за отхвърляне на иска за неговата делба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от Д. Д. И. и Р. Д. Ц. чрез адв. С. С.. В писмения отговор се поддържа становище за правилност на решението в обжалваната му част, респ. за неоснователност на въззивната жалба, като се поставят следните акценти: върху нищожността на договора за доброволна делба от 1994 г., поради неучастие на Д. Р. М. (наследодателят на Д. Д. И. и Р. Д. Ц.) в извършването й; върху установеното между сънаследниците ползване на реални части от имота, означено с изпълнена ограда о ползване; върху липсата на доказателства, установяващи установено от въззивника Д. М. Р. владение върху поземлен имот с идентификатор ***, вкл. за демонстрирано от него спрямо останалите съсобственици отблъскване на фактическата им власт или обръщане на намерението му от държане към своене. В отговора е направено искане за потвърждаване на решението в ожалваните му части и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззивникът Д. М. Р. взема участие в съдебното заседание чрез процесуалните представители по пълномощие адв. А. Г. и адв. К. С., които поддържат въззивната жалба, молят за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемите Д. Д. И. и Р. Д. Ц. вземат участие по делото чрез адв. К. В., която оспорва въззивната жалба, навежда съображения за нейната неоснователност, респ. за правилност на решението в обжалваната му част, моли за потвърждаването му и за присъждане на разноските по делото. В представени поделото писмени бележки доразвива доводите си в подкрепа на изложената тезата по съществото на спора.

Останалите съделители не се явяват и не изпращат представител Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо. Първоинстанционното производство е образувано по иск от Д. Д. И. и Р. Д. Ц. против Д. М. Р., Р. И. Р., М. Р. И., И. Р. И., В. М. П., Ц. Д. Ц. и М. Д. Б. иска за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Гложене, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 90 кв.м, с идентификатор *** и на стопанска постройка с идентификатор ***.

В исковата молба (и уточняващата такава л. 30-31 от гр.д. № 331/2023 г.

2 на РС Тетевен) се поддържа, че между страните е налице съсобственост поземленият имот със сградите принадлежали по наследяване на общия им наследодател, че поради извършването й само между наследниците на М. Р.

М. (чичо на ищците), без участието на техния баща Д. Р. М., извършената през 1994 г. делба на имота била относително недействителна и следвало да се обяви за такава от съда с нарочен диспозитив и че с оглед на това делбата на имота следвало да се допусне от съда с участието и на ищците Д. Д. И. и Р. Д.

Ц..

В писмения отговор на исковата молба от Д. М. Р., Р. И. Р., И. Р. И., В. М.

П., Ц. Д. Ц. и М. Д. Б. е направено правоизключващо възражение - за изключване от делбата на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Гложене, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 90 кв.м, с идентификатор *** и на стопанска постройка с идентификатор ***, поддържайки, че същите са били изключителна собственост на техния наследодател М. Р. М., респ. че нотариален акт № 119, т. I, дело № 233/1990 г. на РС Тетевен не пораждал действие спрямо ответниците. С решението в обжалваната му част съдът е допуснал съдебна делба само на поземлен имот с идентификатор *** (без сградите), Д. Д. И., Р. Д. Ц., Д. М. Р., Р. И. Р., М. Р. И., И. Р.

И., В. М. П., М. Д. Б. и Ц. Д. Ц. при означените в решението квоти в съсобствеността, т.е. съдът се произнесъл по заявено от съделитете искане. С оглед извода за допустимост на съдебното решение в атакуваната му част (за допускане на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** (без построените в него сгради), съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за наследници изх. № 610/07.12.2023 г. на с. Гложене, Община Тетевен, се установява, че Р. М. Р. е починал на 15.10.1953 г. и е оставил за наследници по закон М. Н. Р.а (преживяла съпруга), починала на 01.06.1957 г., М. Р. М. (син), починал на 23.03.1976 г., Н. Р. М. (син), починал на 05.08.1987 г., Д. Р.а К. (дъщеря), починала на 31.12.1991 г. и Д. Р. М. (син), починал на 04.02.2024 г.

От същото удостоверение, се установява, че наследници по закон на починалия М. Р. М. са П. К. М.а (преживяла съпруга), починала на 13.05.1976 г., Д. М. Р., М. М.а Д. (дъщеря), починала на 16.02.2020 г. и Н. М.а И.

(дъщеря), починала на 17.06.1975 г., като от удостоверението се установява, че той е имал още четири деца, които са починали преди него, на ниска възраст, без да оставят низходящи (Р. М. Р., М. М.а Р.а, Б. М. Р. и Д. М.а Р.а). Видно от удостоверението, наследници по закон на М. М.а Д. са В. М. П. (дъщеря) и П.

Р.а М. (дъщеря), починала на 13.12.2020 г. и оставила за свои наследници по закон Р. И. Р. (преживял съпруг), И. Р. П. (син) и М. Р. И. (дъщеря), а на Н. М.а И. са Д. Ц. И. (преживял съпруг) и двете й деца Ц. Д. Ц. и М. Д. Б..

От удостоверението се установява, че наследници по закон на Н. Р. М. са В. В. М.а (преживяла съпруга), починала на 30.12.1988 г. и М. Н.ва И.

(дъщеря), на Д. Р.а К. – В. М. К. (дъщеря) и М. М. К. (дъщеря), а на Д. Р. М. – Р. Д. Ц. (дъщеря) и Д. Д. И. (дъщеря).

От нотариален акт за собственост № 28, т. I, дело № 48/1961 г. на 3

Народен съд Тетевен (Районен съд Тетевен) се установява, че на 27.02.1961 г.

М. Р. М., Н. Р. М., Д. Р. М. и Д. Р.а К. са признати за собственици по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: дворно място в землището на с. Гложене, от около 618 кв.м, урегулирано, при граници и съседи от двете страни улица, Н. Д. Г. ,С. В. С.ов и наследници на П. М. П., образуващо парцел III, пл. № 220, кв. 25 по регулационния план на с. Гложене.

В същия ден (на 27.02.1961 г.) Н. Р. М. и Д. Р.а К. продават на М. Р. М. и Д. Р. М. ½ ид.ч. от правото на собственост върху дворно място в землището на с. Гложене, от около 618 кв.м, урегулирано, при граници и съседи от двете страни улица, Н. Д. Г. ,С. В. С.ов и наследници на П. М. П., образуващо парцел III, пл. № 220, кв. 25 по регулационния план на с. Гложене за сумата от 2 400 лв., като сделката е извършена с нотариален акт за покупко-продажба № 17, т. I, дело № 49/1961 г. на Народен съд Тетевен (Районен съд Тетевен).

С нотариален акт № 69, т. I, дело № 142/14.04.1961 г. на Народен съд Тетевен (Районен съд Тетевен), извършен на 14.04.1961 г., Д. Р. М., действащ чрез пълномощника си адв. Ц.Ц., отстъпва безсрочно и безвъзмездно на М. Р.

М. правото да построи и владее своя собствена жилищна сграда, съгласно утвърдения архитектурен план върху съсобственото им (с него) дворно място в землището на с. Гложене, от около 618 кв.м, урегулирано, при граници и съседи от двете страни улица, Н. Д. Г., С. В. С.ов и наследници на П. М. П., образуващо парцел III, пл. № 220, кв. 25 по регулационния план на с. Гложене, а М. Р. М. заявил, че приема отстъпеното му право на суперфиция.

От нотариален акт за собственост № 119, т. I, дело № 233/1990 г. на Районен съд Тетевен се установява, че на 12.04.1990 г. Д. Р. М. е признат за собственик по наследство и доброволна делба и давностно владение на ½ ид.ч. от дворно място, цялото от около 520 кв.м, с уредени регулационни отношения, при съседи улици, Т. П.а, С. В. и Н. Д., урегулирано в парцела III и II, пл. № 417, кв. 25 по плана на с. Гложене, от което място ползва реално цялата парцела II-417 и 210 кв.м от парцела III-417, както е означено на скица № 19/06.04.1990 г. със зелен туш, както и на собственик на цялата двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в парцела II-417 и на цялата стопанска сграда, състояща се от сламник, зърварник, навес, торище и тоалетна, находяща се в парцела III-417.

От договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот с нотариална заверка на подписите, вписан на 11.03.1994 г., под № 16, т. I, дв.рег. № 107/1994 г. на Районен съд Тетевен, се установява, че на 11.03.1994 г. между М. М.а Д., Ц. Д. Ц., М. Д. Ц.а (Б.) и Д. М. Р. е постигнато съгласие, по силата на което Д. М. Р. получава в дял и става собственик на застроено дворно място, съставляващо парцела III-471,418, кв. 25 по плана на с.

Гложене, с уредени регулационни сметки, с площ от около 466 кв.м, заедно с построената в това място жилищна сграда (двуетажна, масивен тип) с площ от 90 кв.м и стопанска постройка, при граници на парцела Д. Р. М., Т. И. П.а, С.

В. С.ов и наследници на Дико Генчов и улица.

От заключението на приетата във въззивната инстанция съдебнотехническа експертиза се установява, че индивидуализацията на дворното място по нотариалните актове от 1961 г. (нот. акт № 17 и № 28) като парцел III, пл. № 220, кв. 25 е по кадастралния и регулационен план на с. Гложене от 1915 г., който е действал до 1965 г. При проследяване историята на имота се установява от заключението, че по кадастралния и регулационен план на с.