Решение № 271 от 10.05.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. гр. Хасково, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20215640101866 по описа за 2021 година

Предявен е от „Угренова Естейт“ ЕООД /предишно наименование „ЮБЦ“

ЕООД/, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.”България“ № 81, вх.В, ет.8, против Р. С. С. /законен наследник на починалия длъжник С. Д. С./, иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и наследодателя по закон на ответницата - С. Д. С., бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от 01.08.2014г., с който му била предоставена мобилна услуга за номер ***** , с подновени условия чрез допълнително споразумение от 09.05.2018г., с което абонатът избрал условията на тарифен план i-Traffic L+, с месечна абонамента такса в размер на 20.99 лв. С ДДС за срок от 24 месеца. На 14.11.2017г. абонатът добавил за ползване мобилен номер ***** с подновени условия чрез допълнително споразумение от 09.05.2018г., с което били избрани условията на тарифен план Smart M с месечна абонаментна такса от 15,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитали месечно и се 1 заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определяла началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на стойност 115,24 лева с ДДС, фактурирани за последователни отчетни месеца - за месец 06/2018г., 07/2018г. и месец 08/2018г. , което обусловило правото на оператора на основание т.43 от Общите му условия да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната и да му издаде крайна фактура № 1251108219/ 08.08.2018г., платима в срок до 23.08.2018г. и в която била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода, била начислена неустойка и незаплатени лизингови вноски, като в настоящото производство ищецът претендирал само част от сумите, а именно – сумата от 115,24 лева за ползвани мобилни услуги. На 16.10.2018г.

„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД сключило договор за цесия със „С.Г.Груп“ ООД, по силата на който последното дружество придобило вземанията по горепосочената фактура спрямо С. Д. С.. На 01.10.2019г.

„С.Г.Груп“ ООД прехвърлило всички свои вземания по горепосочения договор на „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът сочи, че към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Груп “ ООД, което дружество уведом ило длъжника от името на „Българска Телекомуникационна компания “ ЕАД за цесията от 16.10.2018г., и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г. Сочи се още, че за заплащане на дължимата сума ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано Ч.гр.д.№ 100/2021г. по описа на Районен съд – Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение за незаплатени услуги на стойност 119,42 лв. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния му интерес от предявяване на настоящия иск, който предявявал за само за сумата в размер на 115,24 лв, като заявява, че прави отказ от иска за разликата от цялата присъдена сума, а именно – за такава в размер на 4,18 лева. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че като законен наследник на длъжника С. Д. С. дължи на ищеца сумата в размер на 115,24 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договорите, сключени между С. Д. С. и „БТК“ ЕАД, съгласно издадената заповед за изпълнение. Претендират се и 2 направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

В хода на производството е настъпила смъртта на ответника С. Д. С., видно от направената служебна справка.

В указания от съда срок ищецът представ и Удостоверение за наследници на починалия ответник, изх. № 966/27.06.2022г. , издадено от Община Варна, от което се установява, както настъпилата на *****г. смърт на ответника С. Д. С., така и неговия единствен закон ен наследник - Р. С. С. дъщеря.

Новоконституираният ответник Р. С. С. оспорва иска и представя Удостоверение, изх.№17573/29.12.2021г., издадено по

Ч.гр.д.№

20213110118236/2021г. по описа на РС – Варна, видно от което е, че ответницата Р. С . С. се е отказала от останалото след смъртта на С. Д. С. наследство, който отказ е вписан в Особената книга на съда за отричане от наследство под № 790/2021г.

Възоснова на заявление по Ч. гр. д. № 100/2021г. по описа на РСХасково е издадена Заповед № 260063/21.01.2021г., с която е разпоредено длъжникът С. Д. С. да заплати на кредитора „ЮБЦ“ ЕООД сумата 119.42 лева по 3 броя фактури, издадени по Договор за предоставени далекосъобщителни услуги от 01.08.2014г. , сключен с „БТК“ ЕАД, което вземане е било прехвърлено на „С.Г. Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018г., а последният го е прехвърлил на заявителя също с договор за цесия от 01.10.2019г., както и за сумата 27.61 лева - обезщетение за забава за периода от 24.08.2018г. до 30.11.2020г., ведно с деловодни разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 180 лева - адвокатско възнаграждение.

По делото съдът прие като доказателства Договор за мобилни услуги с клиентски номер ***** и приложения към същия, Общи условия на мобилния оператор, фактури, както и договори за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г.

Видно от представения Договор за цесия от 01.10.2019г. е, че „С.Г.Груп“ ООД е цедирало вземането срещу ответника на настоящия ищец “ЮБЦ“ ООД /“Угренова Естейт“ ЕООД/ . Представиха се и изискуемите се от разпоредбата 3 на чл.99 от ЗЗД уведомления и потвърждения за прехвърленото вземане.

Безспорно съдът намира обстоятелството, че ищецът е изпълнил своите задължения по договорите, но първоначалният ответник не е заплатил стойността на услугите. За срока на действие на процесни те договори ищецът е издал 3 броя фактури, обхващащи периода от 08.05.2018г. до 07.08.2018г., с посочен размер на задължението и падеж на плащане по всяка една от тях, които не са били заплатени своевременно от първоначалния ответник. По делото не се събраха доказателства да са били извършени плащания по така издадените фактури. Не се сочат и основателни причини да не бъде извършено такова плащане.

Както по-горе се посочи, ответницата по настоящия иск в качеството си на наследник на своя баща и първоначално ко нституиран ответник представи доказателства за направен от същата отказ от нас ледство, вписан по надлежния за това ред и начин. Така представеното доказателство не бе оспорено от ищцовата страна, поради което съдът го кредитира изцяло.

По своята правна същност отказът от нас ледство представлява правно действие, извършено от дееспособно лице. Освен това, наследникът не може да се откаже само от част от оставеното наследство, а да приеме друга част.

Следва още да се посочи, че, когато наследникът се откаже от наследството, то правните последици от отказа са, че той губи всички възможни блага и се освобождава от всички тежести, с които е обременено наследството. Този, който се е отказал от наследство, не е длъжен да плаща задълженията на своя наследодател, които тежат върху оставеното наследство. Или лицето, което се е отказало от наследство, се изключва от числото на наследниците и не може да бъде търсено, за да отговаря за нито едно задължение на наследодателя си.

При тези данни по делото съдът намира, че ищецът в настоящото производство, макар и по несъмнен начин да установява вземането си срещу първоначалния ответник С. Д. С., то конституираната на негово място наследница - дъщеря Р. С. С., не може да отговаря по така предявения иск, с оглед на направения от същата отказ от наследството, оставено след смъртта на баща й.

Предвид всичко изложено по-горе , съдът намира предявения установителен иск за неоснователен, поради което ще следва да го отхвърли изцяло, като на ищеца не се следват разноски, с оглед изхода на делото.

4

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК

205680303, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8, против Р. С. С., ЕГН **********, от гр.Варна, ж.к. „******, иск за признаване за установено, че последната му дължи сумата от 115.24 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по Договори за предоставени далекосъобщителни услуги, сключени между С. Д. С. /наследодател на ответницата/ и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане и прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с Договор за цесия от 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД и с Договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ ЕАД и „ЮБЦ“ ЕООД /“Угренова Естейт“ ЕООД/, по Заповед № 260063/21.01.2021г., издадена по Ч.гр.д. № 100/2021г. по описа на Районен съд - Хасково, като - НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

/п/ не се чете.

Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!

Секретар: Г.С.

5