Решение № 647 от 15.08.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Шумен, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Д. при участието на секретаря Татяна Б. Т. като разгледа докладваното от Димитър П. Д. Гражданско дело № 20243630100008 по описа за 2024 година

Производството образувано по отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, предявен от З. К. К. и К. Т. К., против Р. Д. П., М. Т. П., Г. В. Н. и И. А. К., за прогласяване нищожност на Договор за продажба на Паркомясто № 3, с площ от 15 кв. м., обективиран в НА № ***, том I, peг. № ***, дело № 104 от *** г., по описа на Нотариус А. А., чрез който Р. Д. П. и М. Т. П., продават на Г. В. Н. и И. А. К.: 19.5/78 идеални части от открит паркинг с идентификатор № ***, с право на реално ползване на паркомясто № 3, с площ от 15 кв. м., поради невъзможен предмет.

Ищците обосновават исковата си претенция твърдейки, че на 06.07.2005 г., с НА № 85, том XIII, дело *** г., А. Д.а К., Е.К. Г.а, Д.М.Р., М.С.Р., И.С.М.

Е.С.П. и Г. А.С. учредяват в полза на „Прис” ООД право на строеж върху 156 кв. м. за подземен гараж и право на строеж върху 78 кв. м. за надземен паркинг, които да бъдат ситуирани в западната част на собственото на продавачите дворно място от 300 кв. м., находящо се в гр. Шумен, за което по плана на града е отреден УПИ *** от квартал 183, по плана на гр. Шумен, при граници на имота: ул. ..***“, УПИ ***. ул. „***”, УПИ ***.

На 17.04.2008 г., с НА № 92, том IV, peг. № ***, дело № *** г., по описа на Нотариус А. А., „Прис“ ООД гр. Шумен, продава на Р. Д. П., свой 1 недвижим имот със степен на завършеност 37%, намиращ се в масивна жилищна сграда с магазини, офиси, ателиета и гаражи, в дворно място, с площ от 320 кв. м., находящо се в гр. Шумен, за което по плана на града е отреден УПИ *** от квартал 183 по плана на гр. Шумен, ул. „***“ № 9, с идентификатор: *** а именно: магазин № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** и следния свой недвижим имот със степен на завършеност 37% находящ се в дворно място, с площ от 300 кв. м., в гр.

Шумен, за което по плана на града е отреден УПИ *** от квартал 183, по плана на гр. Шумен, при граници на имота: ул. „***“ УПИ II-***, ул. „***”, УПИ ***, и с кадастрален номер: ***, а именно: 19.5/78 идеални части от открит паркинг, с идентификатор № ***, с право на реално ползване на паркомясто № 3, с площ от 15 кв. м.

На 24.02.*** г., с НА № ***, том I, peг. № ***, дело № 104/*** г., по описа на Нотариус А. А., Р. Д. П. и М. Т. П., продават на Г. В. Н. и И. А. К.:

19.5/78 идеални части от открит паркинг с идентификатор № ***, с право на реално ползване на паркомясто № 3 с площ от 15 кв. м.

Ищците считат, че продажбата на 19.5/78 идеални части от открит паркинг с идентификатор № ***, респективно - на Паркомясто № 3, с площ от 15 кв. м., е нищожна, тъй като паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост и нямало характер нито на „строеж“ по смисъла на т.

38 от пар. 5 на ДР на ЗУТ, нито на „обект“ по см. на т. 39 пар. 5 на ДР на ЗУТ.

Молят съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен НА № ***, том I, peг. № ***, дело № 104 от *** г., на Нотариус А. А. - Нотариус, чрез който Р. Д. П. и М. Т. П., продават на Г. В. Н. и И. А. К.: 19.5/78 идеални части от открит паркинг с идентификатор № ***, с право на реално ползване на Паркомясто № 3 с площ от 15 кв. м., поради невъзможен предмет.

Претендират разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответниците намират иска както за недопустим /по което възражение съдът се е произнесъл/, така и за неоснователен. Претендират разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища.

Ответниците поддържат и възражението си за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, тъй като ищците не притежавали вещни права /права 2 на собственост/ върху сградата /покрит гараж/, с идентификатор № ***.4 и не било възможно сделки за права на собственост или ограничени вещни права отнасящи се до тази сграда да засягат техни настоящи или бъдещи права.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 93/31.01.2019 г., постановено по ГД № 1274/2018 г., по описа на РС – Шумен/л. 100/, потвърдено с Решение № 245/15.11.2019 г. по ВГД № 343/2019 г., по описа на ОС – Шумен/л. 109/, влязло в законна сила и ползващо се със сила на пресъдено нещо, по субективно съединени искове, с правно основание чл. 109 ЗС, предявени от двама от ответниците в настоящото производство - Г. В. Н. и И. А. К., срещу ищците в настоящото производство - З. К. К. и К. Т. К., както и „Бългериън Грей“ ЕООД, е прието че ответниците в настоящото производство Г. В. Н. и И. А. К., като съпрузи, в режим на СИО, на 24.02.*** г., са придобили с НА № ***, том I, peг. № ***, дело № 104/*** г., по описа на Нотариус А. А. /л. 12/, 19.5/78 идеални части от открит паркинг, представляващ едновременно покривна плоча на гараж, с идентификатор № ***.4., по КК на гр. Шумен, целия с площ от 78 кв. м, с право на реално ползване на Паркомясто № 3, с площ от 15 кв. м.. Прието е, че гаражът с площ 156 кв. м. и паркингът разположен на покривната плоча на гаража с площ 78 кв. м, били изградени, чрез реализирано в законовите срокове право на строеж, учредено с НА № 92, рег. № ***, дело № *** г., по описа на Нотариус рег. № 019, вписан в службата по вписванията вх. рег. № *** г., акт № 85, том 13, дело *** г. /л. 21/, в полза на „ПРИС“ ООД, от собствениците на поземлен имот, с идентификатор № *** по КК, който по ДРП на града представлява УПИ *** от квартал 183, по плана на гр. Шумен, ул. „***“ № 9, с вход откъм ул. „***“, както и, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрени проекти и въведен в експлоатация, за което са издадени Техническия паспорт на сграда рег. № 267/***/02.12.2008 г. /л. 72/и Удостоверение № 170/03.12.2008 г. за въвеждане в експлоатация /л. 83/.

По тези факти страните в настоящото производство не спорят, като уточняват, че гаражът с площ 156 кв. м. и идентификатор № ***.4., по КК на гр. Шумен, е изграден като надземен, а не „подземен“, както е според учредената от собствениците на поземлен имот, с идентификатор № *** по 3

КК, суперфиция.

В мотивите, както на първоинстанционния, така и на въззивния съд, е разгледана и обсъдена негаторна претенция по чл. 109 ЗС на ответниците в настоящото производство, срещу ищците в настоящото производство, насочена за защита правото им на собственост върху открития паркинг, представляващ едновременно част от покривната плоча на изградения, в поземления имот с идентификатор ***, гараж с идентификатор ***.4. Въз основа анализ на събраните доказателства и признанията на страните, двете инстанции са изложили съждения по повод правния статут на изградените в процесния поземлен имот гараж и открит паркинг, представляващ едновременно покривна плоча на гаража, като са приели, че Г. и И. К. са собственици на 19.5/78 идеални части от открития паркинг с площ 78 кв. м., с право на реално ползване на паркомясто № 3 с площ от 15. 00 кв. м..

Спорният в настоящото производство въпрос е за правния статут на част от покривната плоча на гаража с обща площ 78 кв. м., изграден като открит паркинг, с площ 15 кв. м. наименовани като „Паркомясто № 3“, които двама от ответниците в настоящото производство са придобили от другите двама ответници с НА № ***, том I, peг. № ***, дело № 104/*** г., на Нотариус А. А.

– Нотариус.

Този въпрос не е бил поставен за обсъждане от ищците в настоящото производство - З. К. К. и К. Т. К., в качеството им на ответници в първоинстанционно производство по ГД № 1274/2018 г., по описа на РС – Шумен, нито пред първоинстанционния, нито пред въззивтния съд, нито е бил обект на касационната проверка образувана по жалба на ищците в приключилото производство, по която е постановено Решение № 125/12.03.2021 г., ГД № 612/2020 г., I г. о. на ВКС, като е оставено в сила въззивно Решение № 245/15.11.2019 г., по ВГД № 343/2019 г., на ШОС. Това дава основание на ответниците да обосноват възражението си за недопустимост на предявения в настоящото производство иск позовавайки се на ТР № 1/27.04.2022 г., ТД № 1/2020 г., ОСГТК, в което е прието, със задължително за всички правни субекти тълкуване и прилагане на закона, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, 4 само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. От една страна тази задължителност е настъпила след постановяване на въззивно Решение № 245/15.11.2019 г., по ВГД № 343/2019 г., по описа на ШОС. От друга страна ищците в настоящото производство притежавайки идеални части от поземления имот с идентификатор № ***, в който е построен гаражът с идентификатор ***.4, и тъй като подходът до паркинга с площ 78 кв. м., върху 19.5/78 идеални части, от който /паркомясто № 3 с площ от 15. 00 кв. м./, ответниците Г. В. Н. и И. А. К., се легитимират като собственици, е ситуиран през поземления имот с идентификатор № ***, то според настоящия съдебен състав поведението на ответниците прави правното положение на ищците несигурно, при което е налице правен интерес от предявения в настоящото производство иск, тъй като решението по делото ще се отрази на правното положение на последните: целеният от тях резултат е да бъде отречена материалноправната легитимация на ответниците като собственици на процесното паркомясто № 3, който може да бъде постигнат чрез провеждане на иск с правно основание чл. 26 ЗЗД. Следователно възражението на ответниците за недопустимост на предявения в настоящото производство иск е неоснователно, поради което съдът дължи произнасяне по посочения по – горе спорен въпрос.

Отговорът на така поставения спорен въпрос се свежда до отговор на въпроса откритият паркинг с обща площ 78 кв. м., обособен върху покривната плоча на гаража, част от които – 15 кв. м. наименовани като „Паркомясто № 3“, придобити от ответниците в настоящото производство, представлява ли самостоятелен обект на право на собственост. Според ответниците, след като при строителството са изпълнени всички норми за изграждане на открит паркинг съгласно изискванията на чл. 169 ЗУТ: има обособен отделен вход, строен е по такъв начин, че да понесе товара на паркираните върху него автомобили, изградени са предпазни огради, поставена е електрическа бариера със захранване и допълнително вградени комуникации с цел правилно функциониране, очертани са местата за паркиране, то същият има самостоятелно функционално предназначение, определена площ и граници, обект е на техническата инфраструктура - транспортно съоръжение, а не покрив на друга сграда, поради което може да бъде самостоятелен обект на собственост, тъй като се явява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и „обект“ съгласно § 5, т. 39 ДР на ЗУТ.

5

Доводите на ответниците по този въпрос не се подкрепят от събраните по делото доказателствата по, тъй като с НА № 92, том VIII, peг. № ***, дело № ***, от 2005 г. /л. 21/, собствениците на поземлен имот, с идентификатор № *** по КК на гр.. Шумен, учредяват възмездно /чрез продажба/ в полза на „Прис“ ООД право на строеж върху 156 кв. м. за „подземен гараж“ и право на строеж върху 78 кв. м. за „надземен паркинг“, а не право на строеж за обект на техническата инфраструктура - транспортно съоръжение, независимо от неговото техническо изпълнение, а разходването на допълнителни средства за изграждането е иревантно за правния му статут.

Според настоящия съдебен състав към момента не е налице законово разрешение, което да урежда точно и ясно правното положение на паркомястото в нашия правен мир. По смисъла на ЗС паркомястото не е вещ, а е условно обособена част от повърхност. Съгласно ЗУТ на паркоместата не е придаден статут на самостоятелни обекти. Според утвърдената съдебна практика паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект – парцел, сграда или отделен обект в нея, и поради това не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка - Р. № 53/8.05.2009 г., ГД № 5871/2007 г., I г. о. на ВКС. Следователно процесното паркомясто № 3, с площ от 15 кв. м., не може да се свои. Не може да съществува и право на строеж за паркомясто, а за учредяване право на ползване върху паркомясто също е необходимо да е налице годен обект.