Решение № 690 от 30.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. П. като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20263100500949 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 987/16.03.2026 год., постановено по гр.д. № 9621/2025 год., ВРС – 26 състав е признал за установено, че “УИЗ ЕЪР Унгария” Црт., вписано в регистъра на дружествата под №01-10-140174, със седалище и адрес на управление: „Лехнер Йодьон” № 6, Н-1095 Будапеща, Унгария, представлявано от Янош Пал, действащо в България чрез "УИЗ ЕЪР Унгария Црт. - клон България" КЧТ, с ЕИК: 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1540, р-н Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, представлявано от И.О.М Р.Е.К М.Д.Д, ДЪЛЖИ НА С. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 782,33 лв. (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки), с равностойност от 400 (четиристотин) евро, представляваща неизплатено обезщетение, дължимо от ответника на основание чл.7, пар. 1, б. “б” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за закъснение на полет W64502/26.12.2024 г. с направление Лондон, Великобритания - Варна, България, и пристигане в крайна дестинация с над три часа закъснение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.05.2025 г. за, до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение №2978 от 23.05.2025 г. по ч.гр.д. № 6590/2025 г., на РС – Варна, като е осъдил и ответника за разноски.

1

Недоволен от горното е останал ответника, обжалва постановеното решение с оплакванията за неговата неправилност. Излага се, че ответникът – превозвач е доказал наличието на настъпили на летище Варна извънредни обстоятелство, изключващи отговорността му за изплащане на обезщетение по чл.5 на Регламент /ЕО/ № 261/2004 год.

Оспорва се изводът на първостепенния съд, че единствената причина да не може да бъде осъществен полета в планирания час за излитане е закъснението на предходния полет предвид доказаното наличие на лоши метеорологични условия на летище Варна и установеното, че в периода от 20.00 часа UTC of 23.0 0 часа UTC са били най-високите показатели за сила на вятъра, което не би могло да бъде избегнато като факт дори при осигуряването на резервен самолет. Като се излагат събраните по делото доказателства, счита за доказано наличието на силен страничен вятър, попречил навременното излитане на полета. Настоява за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Оспорват твърдението за наличие на лоши метеорологични условия, несъвместими с изпълнението на полета, както и твърдението, че предходно закъснение на полет го освобождава от отговорност. Недоказано е и твърдението, че ответникът е предприел всички разумни мерки. Като се позовава на приложимия материален закон и практиката на СЕС, моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна: съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Решението на първоинстанционния съд е действително и допустимо и съответства на предявения иск. Произнасянето на първоинстанционния съд съответства на предявена претенция за обезщетяване на вреди от закъснял полет в фиксиран с Регламент

(ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. размер. Съдът приема, че решението е постановено при наличие на положителните процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск и липса на отрицателни такива.

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК от С.

Д. Т. срещу Уиз Еър Унгария Кфт., регистрирано в Унгария, действащо на територията на Република България, чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, с правно основание чл. 7, § 1, б. „Б“ вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., за установяване вземане срещу ответника за сумата от 400 евро /четиристотин евро/, представляваща дължимо на основание чл. 7, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004г. обезщетение за закъснял с над три часа полет W64502/26.12.2024 г. с направление Лондон, Великобритания - Варна, България, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №2978 от 23.05.2025 г. по ч.гр.д. № 6590/2025 г., на РС – Варна, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението - 21.05.2025 г. до окончателното заплащане на задължението.

Искът е основан на твърдения за наличието на валиден договор за въздушен превоз за полет № W64502, излитащ от летище Лютън, Лондон, Великобритания до Варна, планиран 2 за 26.12.2024 г., с час на излитане 21:30 часа и час на кацане 02:55 часа. Твърди се закъснение на полета с повече от три часа, спрямо часа на пристигане по разписание. Сочи, че на 28.12.2024 г., чрез пълномощник, е подал иск за изплащане на обезщетение за закъснял над 3 часа полет до авиокомпанията, използвайки интернет платформата, но е последвал отговор от авиокомпанията, че закъснението на полета му е настъпило поради силен вятър, което спадало към категорията на извънредните обстоятелства.

Страните не спорят за валидното общо договаряне на страните, както и че оперираният от ответника полет по направление Лутън-Варна е пристигнал със закъснение повече от три часа. Основният спорен и пред настоящата инстанция въпрос е за наличието на извънредни обстоятелства за закъснението, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения по дела С-549/07, С-12/11 и С257/14, като извънредни обстоятелства могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Допълнително в цитираната практика е изведено изискването извънредните обстоятелства, ако такива са налице, да не са могли да бъдат избегнати с адекватни мерки, предприети от оператора.

В случая доказателства за такива извънредни обстоятелства не се представят по делото. В представения МЕTAР доклад липсват данни за скоростта на вятъра в очакваното време на кацане на полета /02:55/, като най-късния отразен момент е към 23:00 ч., когато скоростта на вятъра е била 22 км/ч, с пориви с максимална скорост 43 км/ч., без очаквани съществени промени в близко бъдеще. Същевременно, от постъпилия от ДП „Ръководство на въздушното движение“ сочи, че не са открити записи за налагани върху полет W64502 мерки за управление на потоците въздушно движение или други ограничения или регулации, които би следвало да се прилагат от органа за обслужване на въздушното движение на летището на заминаване, както и че не са били открити записи за полети, отклонили се от кацане на летище Варна, поради неблагоприятни метеорологични условия на 26.12.2024 г.

Тези доказателства не позволяват са сподели тезата на въззивника за лоши климатични условия, при които кацането на летище Варна би представлявало необоснован риск за пътниците и екипажа.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника за наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, освобождаващи го от отговорност за закъснението на процесния полет, е недоказано, поради което същият дължи на ищеца заплащане на обезщетение по чл. 5, пар.

1, б. „в“, вр. чл. 7, пар.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. в размер на 400 евро.

Обжалваното решение е законосъобразно и следва да се потвърди, като настоящият състав препраща към мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 от ГПК.

С оглед изхода от спора, на процесуалния представител на ищеца – адв. В. В. Ч. - М. от АК – Варна, която е осъществила процесуалното представителство на ищеца по делото при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 245.42 евро , който съдът намира за съответен на фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 987/16.03.2026 год., постановено по гр.д. № 9621/2025 3 год., ВРС – 26 състав.

ОСЪЖДА “УИЗ ЕЪР Унгария” Црт., вписано в регистъра на дружествата под №01 10-140174, със седалище и адрес на управление: „Лехнер Йодьон” № 6, Н-1095 Будапеща, Унгария, представлявано от Янош Пал, действащо в България чрез "УИЗ ЕЪР Унгария Црт. клон България" КЧТ, с ЕИК: 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1540, р-н Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, представлявано от И.О.М Р.Е.К М.Д.Д да заплати на адвокат В. В. Ч. - М. от АК – Варна, с рег. №1500167590, с адрес гр.

Варна, ул. „Драгоман“, №9, ет.2, адвокатско възнаграждение за представителство по настоящото дело в размер на 245.42 евро.

Решението е окончателно, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4