Решение № 773 от 18.08.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Сливен, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230100210 по описа за 2024 година

В исковата молба се твърди, че Е. С. П. е собственик на лек автомобил „Киа“, модел „Рио“, който управлявала на 03.12.2023г. в гр.Сливен, по бул.“Стефан Караджа“, когато около 15.40ч. водач на друг автомобил й отнел предимството, в резултат на което последвал сблъсък. На място пристигнал екип на сектор „Пътна полиция“ и тъй като между двамата водачи липсвало съгласие по въпроса кой от тях е виновен за настъпване на инцидента, бил съставен протокол, а на шофьора на другото превозно средство- акт. Служителите на МВР преценили, че вината за ПТП-то е именно негова, а не на П., защото не е спазил знак Б-2Стоп.

Тъй като жената разбрала, че за управлявания от него автомобил /Фолксваген Тауран/ има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за срока от 02.11.2023г.- до 02.11.2024г. при ЗАД“ДаллБоггг:Живот и здраве“, се обърнала към последното и там била заведена щета.

След два огледа на колата й, за нея било определено обезщетение в размер на 2170лв., която сума представлявала разликата между действителната стойност на автомобила й към датата на ПТП /3100лв./ и стойността на запазените части от него /930лв./. След това П. извършила ремонт на превозното си средство, който се оказал възможен и успешен, в резултат на което то било възстановено в първоначалния му /явно преди инцидента/ вид.

Междувременно между нея и застрахователното дружество се водила кореспонденция, при която тя била уведомена, че случая с нейния автомобил представлява „тотална щета“, поради което ще й бъде изплатено парично обезщетение /във вече цитирания по-горе размер от 2170лв./, но за целта трябва да представи доказателства за дерегистрацията му в КАТ. Тъй като тя вече го била поправила, поискала само да й се изплати обезщетението, на което била съгласна още в самото начало, макар да намира размера му занижен. Идеята й още първоначално била да й се изплати обезщетение, а със средствата от него да си поправи колата, за да може да продължи да я ползва.

Застрахователят обаче не бил съгласен на такъв вариант, поради което отказал плащане, щом тя задържа автомобила. Така между двете страни възникнал неразрешим спор, който, по инициатива на П., е пренесен в съда. Тя претендира ответното застрахователно дружество да 1 бъде осъдено да й заплати обезщетение в размер на 2100лв., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2023г. до окончателното й изплащане, както и 200лв., представляващи направени от нея разноски за процесуално представителство пред дружеството за завеждане на щетата.

ЗАДД“ДаллБогг:Живот и здраве“ своевременно депозира писмен отговор, като изцяло оспорва претенцията. Излага няколко съображения, но най-същественото е, че продължава да отстоява позицията си, че не дължи обезщетение, тъй като при т.н. “тотална щета“ е необходимо преди това собственика на автомобила да го дерегистрира в КАТ и да представи доказателства за същото пред застрахователя.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, а то се установява и от свидетелството за регистрация част І, № 008302288, че Е. С. П. е собственик на лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“, с рег.№ ......

Видно от протокола за ПТП №1804685, съставен от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ Сливен, управлявайки го на 03.12.2023г. в гр.Сливен тя е претърпяла инцидент, когато навлизайки в кръстовище с бул.“Стефан Караджа“ е била блъсната от идващия от ляво л.а. „Фолксваген тауран“, собственост на А.Н.А. и управляван от М.Й.М..

От нарочната графа, попълнена с ръкописния текст на съставителя на документа съда приема, че вината за настъпването на инцидента е на водача на немския автомобил, тъй като не е спрял на знак Б-2: „Стоп“ и по този начин отнел предимството на жената-ищцата, като водач на другия автомобил.

От същият документ- протокола за ПТП, а и не само, се установява и още едно обстоятелство, което при това не е спорно, а дори и е признато от ответното дружество- че при него е имало сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите за л.а. „Фолксваген Тауран“, валидна за период, в който попада датата на това ПТП.

От документът, представляващ лист № 12 от материалите по делото съда установява, че на 04.12.2023г. комисия при ответното дружество е направила оглед на автомобила на ищцата, като са посочени констатираните вреди- преден капак, предна броня и т.н.

Предвидено е да се направи втори оглед, който се е състоял няколко дни по-късно. При него са установени още, дори повече на брой, увредени части/детайли.

Видно от удостоверението изх.№ 6355а от 18.12.2023г., застрахователното дружество е преценило повредите по автомобила на ищцата като „тотална щета“.

С писмо изх.№ 6355/ 18.12.2023г. ЗАД“ДаллБогг:Живот и здраве“ уведомява П., че с цел пълно установяване размера и основанието на претенцията й за застрахователно обезщетение, е необходимо тя да представи пред него доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила, поради „тотална щета“. Уведомена е също, че размера на следващото й се обезщетение е 2 170лв., като е получен от разликата между действителната стойност на автомобила й към датата на пътното произшествие и стойността на запазените части.

От писмото -отговор на П. до застрахователното дружество се установява желанието й да възстанови автомобила си за собствена сметка, а застрахователя да й преведе 69% от, както тя се е изразила, от „тотала“. Предложението й обаче не е било прието.

От заключението на вещото лице по назначената по делото авто-техническа експертиза съда приема, че стойността на нанесената на ищцата щета е 2274.18лв., включваща: труд за възстановяване на автомобила 612.72лв.; материали за възстановяване 87.20лв. и обща 2 стойност на нови части 1574.26лв. Съдът кредитира заключението, тъй като е обективно и компетентно изготвено, а и защото няма основание да се съмнява в достоверността му. Така също, изводите на експерта не се опровергават от друг събран по делото доказателствен материал.

Събрани бяха и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелката Янка Колева. Показанията й съда няма да коментира, освен в тези няколко реда, тъй като те не съдържат сведения за релевантни и съществени за делото факти.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен e осъдителен, оценяем иск, за парично вземане. То представлява обезщетение за претърпяни от ищцата имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП.

Отговорността на ответникът се търси в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /съдията-докладчик никога няма да се умори да излага недоумението си, поради което ще го стори и в това решение, защо след като застраховката е наречена така – в сегашния, а и в отменения с него, КЗ, на практика, фактически, а и юридически, се сключва за лек автомобил, а не за автомобилист; за такава тотална глупост е твърде дълго времето, в която тя съществува/.

Доказано бе, че управлявайки свой лек автомобил в гр.Сливен, ищцата е претърпяла ПТП, след като другия участник в него не спрял на знак Б-2:Стоп и по този начин й отнел предимството. В резултат на инцидента на превозното й средство са нанесени повреди, които, заедно с необходимите резервни части и труд за отстраняването им, са на стойност, изчислена от вещото лице по кредитираното от съда заключение по делото- 2274.18 лв.

Впрочем, това –размера на щетата, е един от спорните между П. и ЗАД“ДаллБогг:Живот и здраве“ въпроси, но той, по изрично нейно изявление в исковата молба, „остава на заден план“. Така е, защото друг въпрос взема осезаемо надмощие, а именно- трябва ли застрахователя да изплати на ищцата обезщетение при положение, че състоянието на автомобила й е оценено от него като „тотална щета“, но тя не го е отчислила в КАТ, а го е ремонтирала и дори го управлява, служи си с него. С положителният отговор по него е ищцата, а с отрицателния- ответника. Той е изложил обстойно становище в писмения си отговор, като в т.2.6 твърди, че в случая е налице „тотална щета“, а в тази хипотеза е релевантна действителната стойност на имуществото към момента на настъпване на застрахователното събитие. Когато има обаче запазени части, тогава от стойността на имуществото следвало да се извади стойността на запазените части. Така било, защото обезщетението не следва да води до обогатяване. В случаи, в които увреденото имущество има остатъчна стойност- запазени части на автомобила, от действителната стойност на вещта следва да се приспадне стойността на запазените части, които съставляват имуществена облага за ищеца. Да се приеме обратното би означавало според ответника, наред с обезщетението, с което ищеца ще се постави в имущественото състояние преди настъпване на застрахователното събитие, той да получи и имуществена полза. Това би довело до нарушаване на принципа обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние с това преди увреждането. Така също, според ответника, целта на това приспадане на стойността на запазените части е да не се допусне собственика на увреденото МПС да поучи едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на 3 вторичния пазар.

Съдът е съгласен с тези разсъждения, напълно, но не разбира какво предизвиква безпокойството, и упорството, на ответното дружество. Негов представител на няколко пъти, вкл. и в писмено изявление до П., в кореспонденция, водена преди образуване на делото, заявява, че е определен размер на обезщетение 2 170лв., като от действителната стойност на автомобила й към момента на ПТП-то: 3 100лв., е извадена стойността на запазените части от него- 930лв. Съвсем ясно и прозрачно е според съда при това положение, че ако й изплати обезщетението, без тя да е дерегистрирала в КАТ автомобила си, жената няма да се обогати, защото стойността на запазеното- това, което ще й остане от блъснатия автомобил, той-застрахователя, вече го е калкулирал- обезщетението, което сам е определил, е намалил със стойността му- 930лв. И няма въобще никакво значение, че Ел.П. не е захвърлила превозното си средство за скраб, а се е заела и го е възстановила. За целта тя е разходвала парични средства, с което безспорно е обедняла, и за да се възстанови справедливостта и неоснователното, в смисъл не по нейна вина, разход на пари, тя следва да получи обезщетение от застрахователя. Така също, да се приеме обратното- че в конкретния случай застрахователя не трябва да й заплати обезщетение, би означавало той да се обогати, за сметка на нейното обедняване- защото не стига, че от размера на определеното й обезщетение е приспаднал стойността на запазеното от автомобила й, но и въобще няма да й плати обезщетение. Т.е., ще се окаже, че тя остава хем с повреден автомобил, а в нейния случай- с пасив в бюджета, след ремонтирането му, хем без обезщетение. Вероятно това е мечтата на всеки застраховател!,... но и кошмара на всеки застрахован!

При горните разсъждения съда е убеден, че на ищцата се следва обезщетение.

Размерът му вещото лице е изчислило на 2274.18лв., но тъй като тя претендира 2100лв., с оглед на диспозитивното начало в исковия процес съда ще й присъди по-малката от двете суми.

В края съда ще коментира, че принципно П. не е била съгласна с размера на определеното от застрахователя обезщетение за заплащане като при „тотална щета“, но така да се каже „е преглътнала“ този факт и претенцията й се свежда само до сумата 2 100лв.- тя е по-малка от тази по заключението на вещото лице, а по-малка и от онази, опредЕ. от застрахователя /2170лв./.

Така също, действително в чл.390 от КЗ е предвидено, че „тотална щета“ на моторно превозно средство представлява увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност- ал.2. А съгласно ал.1, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на МПС, застрахователя изисква от ползвателя на застрахователната услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС-то, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета.