Решение № 1 от 03.01.2023, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Монтана, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221630100653 по описа за 2022 година

Предявеният иск е с правно основание чл.49 ал.3 СК.

Ищцата Л. С. К. от град Монтана твърди, че с ответника В. К. сключили граждански брак на дата 02.10.1993 г. в град Монтана. В началото през първите 5 години семейният живот вървял добре, но постепенно той започнал да си крие доходите, като всички битови сметки, включително и издръжката и отглеждането на двете им деца се поемали от нея. Поддържа също, че повечето пъти свекър и свекърва й помагали в заплащането на битовите сметки. Твърди и това, че безотговорното поведение на ответника се изразявало и в закупуването на алкохол и цигари, с които злоупотребявал, без да се съобразява, че семейството изнемогвало и не могло да си посрещне елементарните си нужди. Поддържа, че през 2012 година ответникът заминал на работа в Република Чехия под предлог, че отива да работи за много пари. Първите три – четири месеца изпращал около 200 лева, а след това спрял да праща.

Поддържа и това, че през 2018 година голямата дъщеря прави сватба, като баща й отново не пожела да участва със средства, но присъстваше като гост.

Заявява, че двете деца тя ги е издържала при обучението на висшето им образование с помощта на родителите на съпруга й, като той отново не 1 участвал. Твърди, че с него вече не поддържат никакви отношения от около пет години, като се видяли само за сватбеното тържество на голямото им дете. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им поради дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на ответника, както и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Л. К. не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите претенции.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 02.10.1993 година в град Монтана. Няма спор, че през първите 5 години семейният живот вървял добре, но постепенно ответникът започнал да си крие доходите, като всички битови сметки, включително и издръжката и отглеждането на двете им деца се поемали от майката. Установено е също, че ответникът закупувал редовно алкохол и цигари, с които злоупотребявал, без да се съобразява, че семейството изнемогвало и не могло да си посрещне елементарните си нужди. Установено е, че през 2012 година ответникът заминал на работа в Република Чехия под предлог, че отива да работи за много пари. Първите три – четири месеца изпращал около 200 лева, а след това спрял да праща. През 2018 година голямата им дъщеря правила сватба, като баща й не пожелал да участва със средства. Видно е, че двете деца майката ги е издържала при обучението на висшето им образование с помощта на родителите на съпруга й, като той отново не участвал.

Установено е, че двамата съпрузи не поддържат никакви отношения от около пет години. Страните живеят разделени и от както са във фактическа раздяла не са се събирали да живеят заедно. От показанията на разпитания по делото свидетел - А. С. Ц. се установява по един категоричен начин, че ответникът е безотговорен човек, без необходимата грижа за съпругата и децата си.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и 2 несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателствени средства.

От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, поради което следва да се допусне развод между страните и се прекрати брака им.

Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени.

От събраните по делото доказателства се установява по един категоричен начин, че между страните са налице лоши взаимоотношения, в резултата на грубото, арогантно и скандално поведение на ответника. От данните по делото е видно, че ответникът е един безотговорен човек, без необходимата грижа за семейството си. По делото не събраха доказателства, от които да е видно, че ответникът желае и има намерение да заздрави отношенията със съпругата си. Нещо повече, той не се явява по делото и не изразява становище по предявения иск, което сочи на извод за неговата незаинтересованост от брачната връзка с ищцата. Именно в резултат на поведението на ответника и липсата на усилия от негова страна за преустановяване на конфликтните ситуации помежду им, съдът намира, че ответникът е виновен за това, бракът да е дълбоко и непоправимо разстроен.

Данните по делото сочат, че е налице незачитане на брачния партньор от страна на ответника. Липсва желание от негова страна да направи каквото и да било за заздравяване на брака, нито за възстановяване на нормалните съпружески отношения.

Очевидно е, че ответникът се е дезинтересирал от семейството си.

Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и отговорност към семейството, поради което и брачната връзка съществува само формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения. Липсата на поемане на грижи от ответника за семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между страните.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и 3 прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника В. Л. К. от град Монтана.

Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавни такси, както следва: сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата - сумата от 726,13 лева /700,00 лева – адвокатско възнаграждение и 26,13 лева – държавна такса/ - разноски по делото.

Предвид изложените по-горе мотиви съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА развод между Л. С. К. от град Монтана, бул.”,” № 27, ЕГН ********** и В. Л. К. от град Монтана, бул.”,” № 27, ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 02.10.1993 година с акт № 251/02.10.1993 година на Община Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има В. Л. К..

ОСЪЖДА В. Л. К. от град Монтана, бул.”,” № 27, ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на Л.

С. К. сумата от 726,13 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4