Решение № 719 от 10.11.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Враца, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Цв. И.ов при участието на секретаря А.Л.М. като разгледа докладваното от И. Цв. И.ов Гражданско дело № 20251420100585 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по общия исков ред на чл. 124, ал. 1 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД с ЕИК 206858118, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“, офис сграда „Лабиринт“ № 25, ет. 2, офис 4 срещу Д. Б. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. В, ул. "З" №.

В същата се твърди, че ищецът „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД има качеството на кредитор по отношение на ответника Д. Б. Д. по силата на договор за кредит № 015 от 26.06.2006 г., сключен между кредитор „Банка Пиреос България“ АД и кредитополучател „МБИ“ ЕООД с ЕИК 106561137 и анекс № 3 от 14.07.2010 г. към същия договор за кредит, по силата на който анекс ответникът Д. Б. Д. е придобил качеството на солидарен длъжник, като вземанията по договор за кредит № 015 от 26.06.2006 г. са прехвърлени на ищеца „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2023 г., както и има качеството на кредитор по отношение на ответника Д. Б. Д. по силата на договор за кредит № 1233 от 22.10.2008 г., сключен между кредитор „Банка Пиреос България“ АД и кредитополучател „МБИ“ ЕООД с ЕИК 106561137, по който договор за кредит ответникът Д. Б. Д. има качеството на солидарен длъжник, като вземанията по договор за кредит № 1233 от 22.10.2008 г. и договор за кредит № 1233 от 22.10.2008 г. са прехвърлени на ищеца „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД с договор за прехвърляне на 1 вземания (цесия) от 20.06.2023 г. За вземанията по двата договора за кредит в производства по чл. 417 от ГПК били издадени изпълнителни листове, както следва: изпълнителен лист от 09.09.2013 г. по ч. гр. дело № 3582/2013 г. на Врачански районен съд за сумата 30 000,00 лева-главница по договор за кредит № 015 от 26.06.2006 г.; сумата 322,92 лева-възнаградителна лихва за периода от 30.03.2013 г. до 30.04.2013 г.; сумата 2 398,99 лева-наказателна лихва за периода от 30.04.2013 г. до 04.09.2013 г.; сумата 35,87 лева-административна такса имуществена застраховка по чл. 12.2 от договора за кредит за периода от 20.08.2013 г. до 04.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата 655,16 лева-държавна такса и сумата 600,00 лева-адвокатско възнаграждение, както и изпълнителен лист от 09.09.2013 г. по ч. гр. дело № 3583/2013 г. на Врачански районен съд за сумата 95 993,91 лева-главница по договор за кредит № 1233 от 22.10.2008 г.; сумата 7 502,99 лева-възнаградителна лихва за периода от 30.08.2012 г. до 30.04.2013г.; сумата 8 003,88 лева-наказателна лихва за периода от 01.10.2012 г. до 04.09.2013 г.; сумата 78,43 лева-административна такса имуществена застраховка по чл. 14, ал. 2 от договора за кредит за периода от 25.02.2013 г. до 04.09.2013 г., ведно с ъ с законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2013г. до изплащан е на вземането, както и сумата 2 231,58 лева-държавна такса и сумата 600,00 леваадвокатско възнаграждение. За същите вземания било образувано изпълнително дело № 1190/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц., по което с постановление от 12.07.2023 г. на съдебния изпълнител била наложена възбрана върху конкретно посочени в същото постановление недвижими имоти-собственост на ответника Д. Б. Д. по силата на наследствено правоприемство от неговите родители. По силата на определение № 1588 от 19.10.2022 г. по ч. гр. дело № 3106/2022 г. на Врачански районен съд бил вписан в особената книга за приемане и отказ от наследство към Врачанския районен с ъ д заявлението с нотариална заверка на подписа на заявителя с вх. № 14909/12.10.2022 г. на Врачанския районен съд, подадено от Д. Б. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. В, ул. "З" №, с което същият се отказва от наследството, останало от наследодателката му и негова майка Т.Т.А. с ЕГН **********, бивш жител на гр. К., починала на 08.06.2022 г., а по силата на определение № 947 от 29.05.2024 г. по ч. гр. дело № 1609/2024 г. на Врачан с к и районен съд бил вписан в особената книга за приемане и отказ от наследство към Врачанския районен съд заявлението с нотариална заверка на подписа на заявителя с вх. № 7188/23.05.2024 г. на Врачанския районен съд, подадено от Д. Б. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. В, ул. "З" №, с което същият се отказва от наследството, останало от наследодателя му и негов баща Б.Д.А. с ЕГН **********, бивш жител на гр. К., починал на 21.04.2023 г.

С оглед гореизложеното, ищецът поддържа, че с извършван е т о на откази от наследството на двамата си родители ответникът-длъжник е поставил в невъзможност ищеца-кредитор да се удовлетвори от имуществото на ответника.

2

Искането към съда е постанови решение, с което да унищожи на основание чл. 56 о т Закона за наследството (ЗН) в полза на ищеца „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД извършения от ответника Д. Б. Д. отказ от наследството на неговата майка Т.Т.А., както и да унищожи на основание чл. 56 от Закона за наследството (ЗН) в полза на ищеца „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД извършения от ответника Д. Б. Д. отказ от наследството на неговия баща Б.Д.А..

Исковете са с правно основание чл. 56, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН).

Ответникът Д. Б. Д. е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който е оспорил исковете като неоснователни по следните съображения: не е налице валидно сключен договор за продажба на вземания (цесия) за процесните вземания; договорът за цесия не е надлежно съобщен на ищеца; ответникът е изгубил качеството си поръчител по двата договора за кредит поради неспазване от страна на ищеца на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), вземанията по изпълнително дело № 1190/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц. са погасени п о давност. Направено е изрично възражение за погасяван е на исковете по давност поради неспазване на сроковете по чл. 56, ал. 2 от ЗН.

Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, съдът прие за установено следното:

Предявен е конститутивен иск с правна квалификац и я чл. 56, ал. 1 ЗН за унищожаване по отношение на ищеца „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД на извършения от ответника Д. Б. Д. отказ от наследството на починалата му майка Т.Т.А. , както и да унищожи в полза на ищеца извършения от отказ от наследството на починалия му баща Б.Д.А., вписани надлежно в особената книга на Врачански районен съд, съгласно определение № 1588 от 19.10.2022 г. по ч. гр. дело № 3106/2022 г. на Врачански районен съд и определение № 947 от 29.05.2024 г. по ч. гр. дело № 1609/2024 г. на Врачански районен съд

Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е и изцяло основателен и доказан.

Предявеният иск по чл. 56, ал. 1 о т ЗН е специален конститутивен иск и с него ищецът може да иска унищожаван е на отказа от наследство на длъжника по съдебен ред. За да бъде осъществено това право, в чл. 56, ал. 2 от ЗН са установени два срока, в рамките на които то може да бъде предявено. Сроковете са преклузивни, поради което съдът следи служебно за изтичането им. Първият срок е по-краткият едногодишен срок, който започва да тече от узнаването от кредитора за отказа от наследство, а подългият тригодишен срок тече от извършване на отказа от наследство.

Отказите от наследство са извършени съответно на 19.10.2022 г. и 29.05.2024 г., а исковата молба, по която е образуван о настоящото дело е подадена на 19.02.2025 г., 3 поради което по-дългият тригодишен срок е спазен. Спазен е по-краткият едногодишен срок, тъй като се установява от приложените на л. 111 и л. 117 от делото електронни съобщения, че ищецът е уведомен от частния съдебен изпълнител за извършените откази от наследство съответно на 26.06.2024 г. и 28.08.2024 г., т.е. по-малко от една година преди подаването на исковата молба.

Ищецът е доказал качеството си кредитор по отношение на Д. Б. Д. въз основа на изпълнителен лист от 09.09.2013 г. по ч. гр. дело № 3582/2013 г. на Врачански районен съд и изпълнителен лист от 09.09.2013 г. по ч. гр. дело № 3583/2013 г. на Врачански районен съд, в качеството си на правоприемник, съгласно представените документи за преобразуване в Търговския регистър и договори за цесия, съответно на „Банка Пиреос България“ АД, „Юробанк България“ АД и „СГ Груп“ ЕАД, въз основа на договор за кредит № 015 от 26.06.2006 г. и анекс № 3 от 14.07.2010 г. към същия договор за кредит.

Представен е договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2023 г., с който ищецът е придобил процесните вземания.

Вземанията по договор за кредит № 015 от 26.06.2006 г. и анекс № 3 от 14.07.2010 г. към същия договор за кредит са предмет на изпълнение по изпълнително дело № 1190/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц..

Установява се от приложеното на л. 118 от делото удостоверение, че неудовлетвореният остатък по горепосоченото изпълнително дело към 09.09.2024 г. възлиза на 71 568,53 лева-главница и 8 260,42 лева-неолихвяеми вземания.

Видно от удостоверение с изх. № 36489/15.09.2025 г. на по изпълнително дело № 1190/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц., изпълнителни действия са многократно извършвани и давността е многократно прекъсвана: на 12.07.2023 г. (зап о р на дружествени дялове), на 12.07.2023 г. (възбрана на наследствени имоти), на 12.06.2024 г. с извършване на опис на недвижими имоти с оглед публичната им продан.

Видно от представените с исковата молба документи, единственото имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 1190/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц. е такова, получено по наследство от ответника Д. Д. от неговите родители Т.А. и Б.А., като вземанията не са погасени.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката П.а, които съдът възприема изцяло като обективни и непредубедени, която дава показания, че е била счетоводител на „МБИ“ ООД от края на 2005 г. до 2013 г., както и че анекс № 3 от 14.07.2010 г. към договор за кредит № 015 от 26.06.2006 г. е бил сключен поради лошото финансово състояние на дружеството и по силата на този анекс ответникът е придобил качеството на солидарен длъжник, за да може да бъде удължен срока на издължаване на вземанията по договора.

Възраженията на ответника, че ответникът е изгубил качеството си на поръчител по двата договора за кредит поради неспазване от страна на ищеца на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) са неотносими към предмета на доказване по настоящото производство (относими са към влизането в сила на заповедите за изпълнение и е следвал о да бъдат заявени в едномесечния срок от 4 получаване на заповедите за незабавно изпълнение от длъжника).

Неосноват е л н и са възраженията на ответника, че процесните вземан и я са погасени по давност, с оглед обстоятелствата, посочени в удостоверение с изх. № 36489/15.09.2025 г. на по изпълнително дело № 1190/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц..

По отношение на възражението, че ответникът не е редовно уведомен за договорите за цесия съдът намира за нужно да посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Кат о факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.

235, ал. 3 от ГПК. В този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г. на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг. дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о. В разглеждания случай цесията е съобщена на длъжника не само по изпълнителното дело, но и по настоящото производство.