Решение № 1394 от 29.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. Пловдив, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330109431 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, вписано в Търговския и фирмен регистър под № ****, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК 204915054против Н. Д. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл. 430 и сл. ТЗ.

В исковата молба се твърди, че на 09.01.2015 г. между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № *****. В договора било предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, като било уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат след активирането й. Твърди се, че процесният договор за револвиращ потребителски кредит CARD- *****бил сключен на 20.04.2016г. с първа транзакция по кредитната карта. След усвояване на суми по кредитната карта за ответника възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, която представлявала променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на задължението. Ищецът издавал месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца, след което картодържателят следвало да направи погашение по кредита. Съгласно договора за използване на револвиращ кредит ответникът дължал и лихва, която се начислявала върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползване. ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на кредита бил усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменени до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта ответникът заплащал и такси предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече месечни вноски се дължало обезщетение за забава. Револвиращият кредит се погасявал без погасителен план.

Дължимата сума автоматично се погасявала със средствата, които постъпвали по сметката.

При настъпването на договорения от страните падеж задължението ставало изискуемо, като длъжникът изпадал в забава и без покана, но въпреки това ищецът изпратил покана за 1 доброволно изпълнение на задълженията на длъжника на 17.10.2017г. Твърди се, че на 01.06.2016г. ответникът преустановил обслужването по заема, поради което кредитната карта била блокирана.

Ищецът предприел действия за принудително събиране на вземането си, във връзка с което се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу кредитополучателя, издадена по ч.гр.д. № 15834/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр. състав.

Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 1138,12лева – главница по договор за кредитна карта, сумата от 551,82 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода 01.06.2016 г. – 12.10.2017 г., сумата от 344,39 лева мораторна лихва за периода 12.10.2017 г. – 17.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2020г. до изплащане на вземането. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от особения представител на ответника, с който счита претенцията за неоснователна. Липсвали доказателства за това дали и кога договорът е бил обявен за предсрочно изискуем . С подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, макар и да се съдържало в заявлението, не означавало, че е съобщено на длъжника. Твърди се, че длъжникът не е узнал за допуснатото изпълнение, тъй като Заповед за изпълнение не му била връчена, поради което задължението за остатъка от кредита, така както било заявено не било изискуемо към момент на подаване на заявлението. Твърди се, че няма надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост от кредитора до длъжника. Счита, че при липса на достигнато до кредитополучателя волеизявление, предсрочната изискуемост не била настъпила. Липсата на обявена предсрочна изискуемост означавало и липса на една от предпоставките за възникване на акцесорно задължение за лихва. Счита, че не били спазени изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК. В договора била посочена абсолютна стойност на лихвеният процент – 32,69 %, но липсвали каквито и да било условия за прилагането му. Липсвало уточнение за базата, върху която се начислява, както и дали е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Била посочена абстрактна стойност на ГПР, без да се сочил кои са компонентите включени в него и каква е тяхната стойност.

Липсвал и погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона. Твърди се, че валидно облигационно взаимоотношение между страните не било възникнало. Прави възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за претендираната главница и изтекла 3-годишна давност за претендираната лихва. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д., в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземания, заявени по реда на чл.

410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 15834/2020 г. на ПдРС.

2

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл.

422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България и ответника е бил сключен процесния договор за потребителски кредит,а получаването на самата кредитна карта се установява и от приложената по делото обратна разписка.

Ищецът претендира вземане по посоченият договор, имащ правните характеристики на договор за потребителски кредит, предвид качеството на ответника на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП . По отношение на този договор важат всички императивни изисквания по Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 10 ЗПК, този вид договори се сключват в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –не по-малък от 12, в два екземплярапо един за всяка една от страните. Алинея 3 на чл. 10 изрично определя, че ал. 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от кредитора. Разпоредбата на чл.

11 ЗПК урежда задължителното съдължание на договора за кредит, като съгласно т. 27 от същата разпоредба договорът съдържа подписи на страните.С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване – чл. 7, ал. 3 ГПК /нова – ДВ бр. 100 от 2019 г. /.

В случая е видно, че в подписания между страните договор,в частта относно отпускане на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, а именно клаузите от т. 12 до т. 21 вкл., липсва конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид 3 договори. В него не е посочен общия размер на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска и т. н., каквото е изискването на чл. 10, ал. 1, т. т. 9 , 10, 11 ЗПК. Тези детайли се съдържат в приложението по т. 21 от договора, което е подписано единствено от кредитора, но не и от кредитополучателя. Доколкото върху приложението липсва подпис на кредитополучателя, то не може да се счита, че последният е изявил насрещна воля за приемането на условията по същото. В т. 14 от подписания между страните договор е предвидено, че чрез въвеждането на ПИН ще се потвърждава от кредитополучателя извършване на трансакции, но тази разпоредба не се следва да се тълкува като съгласие за приемане на неизвестни към датата на подписване на договора условия за предоставяне на кредит. Към момента на подписване на договора приложението не е било изготвено, поради което ответникът не може да се счита обвързан от него. По делото е представена разписка, от която обаче не става ясно по никакъв начин дали на посочената дата на връчване на пратката – 15.3.2016 год.ответникът е получил именно приложението към т. 21 от договора. Може да бъде направен единствено извод, че ответникът е получил кредитната карта, доколкото номера на същата е посочен в обратната разписка,но не и че е налице валидно сключен договор между страните.Всъщност съдът освен изложеното счита и това,че договорката по чл.21 от основаният договор е нищожна,доколкото в нарушение на закона позволява само и единствено на кредитора едностранно да предостави услуга,която не е поискана изрично от потребителят,като определи евентуално параметри на договора по свое собствено усмотрение еднолично.

Поради изложеното исковете са неоснователни и ищецът може да претендира получените от ответника суми, но не на договорно основание,каквото не е възникнало,а на плоскостта на чл.55 ЗЗД . Освен това ищецът по никакъв начин не успя в производството да установи претенциите си, въпреки че е негова доказателстената тежест Дори и да се приеме извод,че по силата на препращанията,предвидени в основният договор, обсъденият по-горе,макар и неподписан от ответника е породил правно действие,то същият съдържа неравноправни клаузи. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 40, 72 % /.Посочен е фиксиран лихвен процент по заема, както и годишно оскъпяване по същия, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Не е ясно включена ли е застраховка, която е посочена от ищеца като дължима в месечно извлечение по кредитна карта в претендирания размер на главницата, като това обстоятелство обаче не фигурира в условията на договора за револвиращ кредит /Приложение към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски креди PLUS – 11110323/. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по 4 начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи, както стана ясно, остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на предоставения ресурс.Предвид изложеното, следва да се приеме, че кредитното правоотношение между страните е недействително на основание чл. 22, вр. чл.