Решение № 102 от 17.04.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. В., 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20241320201120 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Б. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул.“Н.“ № 8, община В., област В. против Наказателно постановление № 23 – 1786 - 000401/18.08.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.178,ал. 1, т. 8 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 2000.00 лв. за извършено нарушение по чл.9, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения, че констатациите в процесното НП не отговарят на действителната фактическа обстановка. Поддържа се, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, а впоследствие и при издаването на процесното НП, а именно наказанието в приложената санкционна норма не е съставомерно на посочената като нарушена материална разпоредба. Излагат се съображения относно спазване на нормативното изискване за използване на улицата за семейното тържество – чрез предварително разрешение от администрацията, управляваща пътя – Община В..

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител. Последният по същество моли съда да отмени издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Релевират се съображения, че действията, които жалбоподателят е извършил, не попадат в хипотезата на извършеното нарушение, свързано с промяна на организация на движението. Според защитникът, ако се приемело, че жалбоподателят Б. е извършил вмененото нарушение, то относимата санкционна норма не била посочена коректно в процесното НП.

Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище иска потвърждение на 1 издаденото НП като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 02.08.2023 г. около 00:30ч. в гр. В. на ул. „Н.“ пред дом №8 жалбоподателят Б. Б. като организатор на семейно тържество е разпоредил разпъването на съоръжение „шатра“ в обхвата на пътя, предназначен за обществено ползване, без да е взел мерки за осигуряване на безопасността на движението. Била съставена Докладна записка с рег. номер №1786р – 15142/2023 по описа на РУ – В. относно установеното изградено съоръжение тип „шатра“ на ул. „Н.“, пред дом №8 и отправеното разпореждане на полицейски орган на основание чл. 64 ЗМВР. Въз основа на ДЗ бил съставен и АУАН АД-061572/03.08.2023 г. за извършено нарушение по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с възражения и получил препис от него.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП на основание чл.178, ал. 1, т.8 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, докладна записка с рег. номер №1786р – 15142/2023, гласни доказателства – разпита на свидетеля по АУАН – А. В. А. и О. М.в Ц. – мл. инспектор, съставил ДЗ. Показанията на А. и Ц. следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. С най-съществено значение за изясняването на делото са показанията на св. Ц., който е присъствал по време на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. И двамата свидетели не са се намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за предубедени, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания им.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Наказателното постановление е издадено при допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила по чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т.5 и 6 ЗАНН.

В случая правната квалификация на нарушението по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП не кореспондира със санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП.

Последната, освен санкция, съдържа и самостоятелно изпълнително деяние, изразяващо се в промяна на въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя. От своя страна нормата на чл. 9, ал. 3 ЗДвП, предвижда, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая в съставените срещу жалбоподателя АУАН и НП липсват факти за промяна на въведената организация на движение /изразяваща се в промяна на регулацията чрез пътни знаци, светофарна уредба или пътна маркировка/ в описания в тези актове пътен участък, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е доказано извършването на нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП.

С разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗДвП е допуснат разрешителен режим за поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя. Административнонаказателната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП е с изпълнително деяние "променя" организацията на пътя, като не става въпрос за разрешение, визирано в чл. 9, ал. 3 ЗДвП, а за съгласуване, което означава, че поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя е дейност, различна от промяната на организацията на пътя. Правната квалификация по чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП не съответства на фактическата обстановка, описана в НП, изразяваща се в:

"извършва дейности в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, като променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя“. Освен това, според така направеното описание, жалбоподателят е следвало да се снабди с надлежно разрешение, респ. да носи в себе си такова разрешение, каквото е издадено (видно от приобщения писмен доказателствен материал разрешително № УС01-11-629/21.07.2023г.), а не да съгласува промяната на организацията на пътя, каквото е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 8 ЗДвП. В същия смисъл е и практиката на административните съдилища в подобни случаи - Решение № 284 от 04.03.2021 г. по а. н. д. № 164/2021 г. на Административен съд – Варна, Решение № 128 от 18.02.2020 г. по а. н. д. № 1428/2019 г. на Административен съд – Плевен и др.

Анализа на двете разпоредби – чл. 9, ал. 3 от ЗДвП и чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП според състава на съда води до извода, че се касае за две отделни нарушения, които не са свързани помежду си. Първият случай се отнася до действия, изразяващи се в поставяне предмети на пътя, които пречат на използването му по предназначение, а във втория случай за действия по организиране на движението, което може да бъде извършено единствено чрез поставяне на пътни светофари, пътни знаци и маркировка.

На следващо място следва да се посочи , че и разпоредбата на чл. 178, 3 ал. 1, т. 8 от ЗДвП не регламентира наказание за нарушението по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, а съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, изразяващо се в самоволна промяна на организацията на движението. Под организация на движението следва да се разбира регулирането му с пътни знаци, пътна маркировка и светофари. С поставянето на платното на предмети (шатри, какъвто е настоящия казус) не се извършват действия по организация на движението, а се затруднява преминаването на други пътни превозни средства по пътя. По тази причина, в разглеждания казус не може да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП и това води до извод и за неправилно приложение на материалния закон.

Описването едновременно и на двете нарушения ограничава правото на защита, тъй като не става ясно за какво точно АНО е искал да накаже лицето за поставяне на предмети на пътя, ограничаващи ползването му по предназначение или за създаване на организация без съгласуване със съответните органи.

Констатираното разминаване между сочените като нарушени законови норми и описанието на нарушението в АУАН и НП представлява съществено процесуално нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, защото не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което от своя страна води до незаконосъобразност на издаденото НП.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

Отменя НП № 23 – 1786 - 000401/18.08.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР В., РУ В., с което на жалбоподателя Б. К. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.“Н.“ № 8, община В., област В. е наложено административно наказание на основание чл.178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева за извършено нарушение по чл.9, ал.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4