Решение № 112 от 02.07.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. гр.Мадан, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100217 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от С. К. С. против Неткредит ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 335,29 евро, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 13.01.2023 година ищецът сключил Договор за потребителски кредит № * с ответното дружество, по силата на който кредиторът „Неткредит" ООД, ЕИК * му предоставило заем в размер на 1600 лева. Съгласно чл. 11 от договора общата сума, дължима от Кредитополучателя по договора е в размер на 1968 лева, при сума на получаване 1600,00 лева, при ГПР - 48,29 %, годишен лихвен процент - 40,06 %, при срок на кредита от 12 месеца. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора кредитополучателят е длъжен да предостави до края на следващия ден от сключване на Договор за потребителски кредит, гаранция по кредита, подробно посочена в общите условия на договора. Банковата гаранция следва да бъде за сума в размер на 1968 лева и да бъде със срок на валидност до 15.01.2024 г. Съгласно чл. 6 от договора, в случай че не бъде предоставена банкова гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 1284 лева. Неустойката се дължи за периоди, в които кредитът не е бил обезпечен, като се заплаща заедно с всяка една погасителна вноска. Уговорените клаузи на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от Договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.21 ал. 1 от ЗПК, чл. 33 от 1

ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Поради накърняването на принципа на добри нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.

Договорната клауза за неустойка е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните функции, които са й придадени от страните. В случая страните са уговорили, че кредитополучателят е длъжен в срок до края на следващия ден от сключването му да предостави на кредитора обезпечение под формата на гаранция по кредита, като за неизпълнението на това задължение е предвидена неустойка в размер на 1284 лв. Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за потребителски кредит излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Клаузите на чл. 4 ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит № 202301130817550005, спрямо които ищецът следва да заплати неустойка за непредоставена гаранция, са и неравноправни на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ищецът сочи, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от процесния договор за кредит за неустойка съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.

Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят - ищецът по настоящото дело, би следвало да дължи връщане само на чистата стойност 2 по кредита, но не и лихви или други разходи. В ИМ се твърди, че извършените от ищеца С. С. плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума.

Ищецът твърди, че заплатил на ответника сумата от 2255,71 лева. Поради недействителността на договора за заем за него било възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 1600 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 2255,71 лева до дължимата от 1600,00 лева в размер на 655,71 лева, равняваща се на 335,29 евро, била платена при начална липса на основание. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на 13.01.2023 г. на договор за кредит №* между страните по делото, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на 1600 лева, както и получаване на сумата в размер на 2255,71 лева по процесния договор за кредит. Оспорва твърденията за нищожност на неустоечната клауза, поради накърняване принципа на добрите нрави и неравноправие между страните, както и възраженията за недействителност на Договора за потребителски кредит №* от 13.01.2023 година. Сочи, че с договорената неустойка кредитополучателят бива мотивиран да предостави обезпечение, ако не в предвидения в общите условия срок, то поне в най-кратък времеви период, за да избегне начисляването на неустойката. Твърди, че в процесния договор за кредит ясно и непротиворечиво е посочено, че лихвеният процент по кредита, като същият е фиксиран за целия период на договора (чл. 11 ал. 1 във вр. с т. 1, част III от Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит). Условията за прилагане на лихвения процент са налице в чл. 3, ал. 2 и 3, чл. 11, ал. 7 от договора, като в същия е налице информация за потребителя, че лихвата по кредита на ден е в размер на 1/360 от годишния лихвен процент. Ето защо процесният договор за кредит отговарял на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Твърди, че информация за размера на ГПР е налична в чл. 11, ал. 4 от договора, а общата сума, дължима от кредитополучателя - в ал. 5 на чл. 11 от договора. ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ.

Приложение № 1 към ЗПК. Сочи, че неустойката по чл. 6, ал.1 от договора не е елемент от ГПР по кредита и от същественото съдържание на договора (т.е. и без нея договорът би бил сключен , за разликата от уговорката за лихва, която е неотменна част от същественото му съдържание ), понеже представлява разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал.3, т. 1 от ЗПК, но дори и да би се прело, че е такъв елемент и е трябвало да бъде включена, невключването и не води до недействителност на целия договор и съответно не лишава от действие уговорката за възнаградителна лихва. Надвишаването 3 на нормативно установения горен праг на ГПР би довело до нищожност само на онези клаузи, надвишаващи максимално допустимия размер от 5 пъти законната лихва за забава, но не и до нищожност на целия договор - чл. 19, ал.

5 и ал. 6, вр. с ал. 4 от ЗПК. Оспорва доводите на ищеца, че неустойката следва да бъде прибавена към ГПР и съответно към размера на възнаградителната лихва. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за кредит №*, по силата на който НЕТКРЕДИТ ООД предоставило на С. К. С. сумата от 1600 лева.

Като доказателство по делото е прието заверено копие от процесния Договор за кредит №* от който е видно, че по силата на сключения между страните договор ищецът С. К. С. се задължила да върне предоставената сума в срок до 14.01.2024 г., ведно с годишна лихва в размер на 40,06% от главницата по кредита, при ГПР посочен в договора 48,29%. В договора е инкорпориран погасителен план, като е посочена и общо дължимата сума от потребителя в размер на 1968 лева, от която 368 лева - лихва и 1600 лева - главница, платими на 12 бр. месечни вноски в размер на 164 лева всяка.

Съгласно т. 3.2.1 от Общите условия към договора при сключване на договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума кредитополучателят може да предостави на дружеството обезпечение по кредита. Обезпечението може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на дружеството, в случай че последният изисква такова. Обезпечението може да бъде: банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България, поръчител по смисъла на чл. 138 от ЗЗД.

Размерът на гаранцията следва да е не по малък от общата сума, дължима от потребителя по договора и за срок не по-кратък от последната падежна дата.

Поръчителят следва да работи по безсрочен трудов договор, да получава минимум 1500 лева брутно ТВ, не трябва да има кредити с повече от 30 дни просрочие. Представения СЕФ към договора е посочено задължение на кредитополучателя да представи гаранция по кредита. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора в случай че кредитополучателят не представи гаранция по кредита дължи неустойка в размер на 1284 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на 4 потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.