Решение № 59 от 29.03.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 926/2018
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 29.03.2019
- Състав
- ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, ГЕОРГИ ДИМОВ ПЕПЕЛЯШЕВ, ДАНИЕЛ НАНЕВ МАРКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.150 · Наказателен кодекс
- чл. 150, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 193 26.03.2019 година гр. Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателна колегия
На втори ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА при секретаря Жанета Кръстева и прокурора Галя
Маринова , като разгледа докладваното от съдията Георгиева ВНОХ дело № 926 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №132 от 29.08.2018 г., постановена по НОХД № 784/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, подсъдимият С.Н.З. с ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че на 16.01.2017г., в град Бургас, в ул.“Транспортна“ , в двора на автокъща „Суис ауто 88“ извършил действия с цел да възбуди и да удовлетвори полово желание , без съвкупление, по отношение на лице навърщило 14-годишна възраст-непълнолетната Н.З.Х. родена на ***г., като използвал за това сила, а именно с едната ръка я прегърнал силно, притискал я с другата, подканяйки я да го прегърне, а при избутване на ръката от нейна страна, поради изразеното й несъгласие, започнал да я притиска по устните, за да я принуди да го целуне, същевременно я целувал по главата и лицето, и я галел по крака, поради което и на основание чл. 150, ал.1, предл. първо , вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което отложил за срок от три години.
С присъдата си, районният съд уважил предявения граждански иск в пълен размер от 2500лв. и осъдил подсъдимия да заплати държавна такса от 100лв. върху същия , както и направените по делото разноски в досъдебното и съдебното производство разноски и държавната такса за служебно издаване на изпълнителни листове.
Във връзка с последвала молба на повереника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, БРС е постановил определение от 13.09.18г., с което оставил същата без уважение.
Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия С.З., с оплакване за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на същата.
Оспорват се приетите от първата инстанция фактически положения. Настоява се, че обвинението е останало недоказано и неподкрепен от доказателствата , поради което неправилен, се явява изводът, че подсъдимият е осъществил предявеното му с обвинителният акт престъпление. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан .
Депозирано е и становище от повереника на гражданския ищец по отношение подадената въззивна жалба от подсъдимия. Застъпва се позиция за неоснователност на жалбата и се предлага потвърждаване на постановената от БРС присъда.Иска се и присъждане на направените пред първата и втората инстанция разноски.
Постъпила е впоследствие и частна жалба от повереника на гражданския ищец, с която се изразява недоволство от отказа на районният съд, да осъди подсъдимия, да заплати на гражданския ищец сумата от 600лв. - разноски направени по делото за адвокатско възнаграждение . Представя копие на трети екземпляр от договор за правна помощ от 19.08.17г. и 2 броя разписки.
Постъпило е и становище от защитника на подсъдимия, който счита жалбата срещу отказа за присъждане на направените от гражданския ищец разноски за неоснователна и предлага оставянето й без уважение.
В съдебно заседание, представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас изразява позицията, че счита постановената присъда за правилна, а въззивната жалба неоснователна, като излага подробни съображения за това. Намира фактическата обстановка правилно установена и кореспондираща с доказателствения материал по делото. Направеният от съда анализ на доказателствата оценява като пълен и подробен и обосноваващ направените правни изводи. Преценява като правилно отмерено при приложението на чл.55 от НК наложеното на подсъдимия наказание, съобразено с наличието на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства. Предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение. Частната жалба срещу отказа за присъждане на разноски направени от гражданския ищец намира неоснователна, тъй като в оригиналния представен пред съда екземпляр на договора за правна помощ, не се съдържа сума, уговорена като дължима за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание гражданският ищец , чрез повереника си адв.Х. от БАК, предлага да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди първоинстанционната присъда. Заявява, че поддържа частната си жалба и моли съдът да я уважи , като присъди разноските в размер на 600лв. направени за адвокатско възнаграждение на досъдебното производство и пред първата инстанция.
Пред въззивния съд , защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, на наведените в нея основания . Настоява за признаването му за невинен и неговото оправдаване по обвинението в престъпление по чл.150 от НК. Моли за намаляване на гражданският иск. Предлага , като неоснователно, да се остави без уважение искането на гражданския ищец, за присъждане на разноски за повереник.
В съдебно заседание подсъдимият отрича да е извършил действията описани в обвинителният акт, поради което и не се признава за виновен .
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и частната жалба, изслуша явилите се в съдебното заседание страни, обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, прецени наличния по делото доказателствен материал и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт с оглед разпоредбите на чл. 313 и чл. 314, ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба срещу постановената присъда е подадена в срока по чл. 319, ал.1 от НПК от подсъдимия С.З., като с нея се иска проверка на невлязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен инстанционен контрол по смисъла на чл. 313 от НПК.
Предвид изложеното, въззивният съд намира същата за процесуално допустима.
Депозирана в срок и от правно легитимирано лице е и частната жалба на повереника на гражданския ищец , което я прави също допустима за разглеждане.
Разгледани по същество, въззивната жалба и частната жалба са неоснователни, по следните съображения:
Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и по правото.
От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, решаващият съд обосновано е приел за установено следното:
Подсъдимият С.Н.З., ЕГН ********** е **** гражданин, *****, *****, **** образование, ****.
На
16.01.2017 г. свидетелката Н.Х., която била родена на ****** и само преди месец навършила 14 години, трябвало да се придвижи с автобус от централната част на Бургас до дома на свидетелката М.Б. ж.к. „С.”, бл. ****, гр.Бургас за провеждане на уговорен за 18.00ч. частен урок по математика.
Поради объркване , тя се качила на различна автобусна линия и автобусът с №Б1 я откарал в непозната за нея посока. Осъзнавайки грешката си, на неустановена спирка тя сменила автобуса. Не знаела къде се намира, не можела да се обади от своя мобилен телефон на майка си, тъй като батерията била изтощена и телефонът й се бил изключил. Поискала от продавачките в два павилиона зарядно устройство , да си зареди телефона, но те й отказали. След това отново се качила на автобус Б1 и около 18,00 часа слязла на последната спирка по маршрута му, до МОЛ „Плаза” в кв.Изгрев. Не била наясно с местоположението си, както и отдалечеността от мястото, където целяла да пристигне . Така, объркана тя тръгнала пеша в посока магазин „Кауфланд” в същия квартал, след което пресякла от другата страна на платното, в посока МОЛ „Плаза“. Докато вървяла в тази посока, срещнала непознат за нея мъж-подсъдимия С.З., който в този момент излизал от портала на автокъщата на фирма „Суис Ауто 88” ООД, намираща се на ул. „Транспортна“, в която работел като ******. Свидетелката Х. го попитала накъде трябва да върви, за да стигне до ж.к. „С.”, бл. ***, а той й отговорил, че има много път до там, няма да стигне навреме и й предложил да остане, като я попитал дали има нужда от нещо.
Свидетелката Х. му казала, че има нужда от зарядно устройство , с което да си зареди телефона и подсъдимият предложил да й услужи. Двамата влезли в дворното място през порталната врата, която подсъдимият заключил, след което продължили към бунгалото, което се намирало на около 10м от портала, влезли в него и подсъдимият заключил вратата.
Вътре в бунгалото, на много малка площ били разположени няколко стола, маса, шкафове и хладилник. Свидетелката Х. седнала на намиращ се в помещението стол, като носената на гърба раница поставила пред себе си. Подсъдимият й предложил чай или кафе, но тя му отказала, като няколко пъти му подчертала, че е дошла, за да си зареди телефона.
Подсъдимият започнал да я разпитва за семейството й. Казал й също, че може да остане за вечерта, тъй като нямало къде да върви, защото навън е тъмно.
Свидетелката Х. силно се притеснила от тази покана и я отхвърлила, като се запитала защо ли я кани, след като все още има автобуси. Освен това, след като зареди батерията на телефона си, може да се обади на майка си, която да дойде да я вземе. Тя отново настояла да й даде зарядно, за да си зареди телефона и да се обади на майка си. Свидетелката Х. му казала малкото си име, също, че баща й е от П.. Подсъдимият на свой ред и споделил, че е бил моряк и е ходил в Сингапур и Дубай. Дал й зарядно устройство за телефона и тя го включила да се зарежда. Подсъдимият З. се настанил на стол до нея и я попитал къде е баща й, при което свидетелката Х. отговорила, че той е в П. и майка й и баща й са разделени. Отговорила и на въпроса в кой клас е и в кое училище учи. На зададен въпрос от свидетелката за името му, подсъдимият отвърнал, че се казва С.. Подсъдимият се притиснал до свидетелката Х., прегърнал я, като казал, че прилича на внучката му и поискал и тя да го прегърне, като я хванал за ръката, но тя успяла да си я дръпне . Подсъдимият започнал да я гали по главата и да я целува по лицето. Едновременно с това, притиснал устните и, като хванал долната устна и започнал да я стиска с пръсти, с което я подканвал да отговори на целувките му. Свидетелката Х. отново отблъсквала ръката му. Продължавайки да държи едната си ръка върху рамото й, той преместил местоположението на другата си ръка върху крака й и започнал да я гали по него. През цялото време свидетелката мислела само как да избяга.
Междувременно телефонът й се заредил до 2% и тя поискала да отиде до тоалетна. Подсъдимият й казал, че може да отиде отвън до бунгалото, но тя не се съгласила . Казала му, че иска да отиде в МОЛ-а, като настояла за това, повтаряйки го няколко пъти.
Тогава подсъдимият З. отключил вратата на бунгалото и я придружил до портала, който също отключил. Свидетелката Х. излязла и се затичала в посока МОЛ „Плаза“, опасявайки се, че подсъдимия може да я последва и да започне отново да я пипа по тялото против волята й.
Междувременно свидетелката Д. звънила на номера на дъщеря си, но не могла да се свърже, тъй като телефонът й бил изключен. Разговаряла с учителката ѝ - свидетелката Б., от която научила, че Х. не е дошла за уговорения урок.
В 18,30 часа свидетелката Д. получила СМС, че телефонът на дъщеря ѝ -свидетелката Х. е вече включен и може да бъде избран.
В това време, приближавайки МОЛ“ Плаза“, свидетелката Х. позвънила по телефона със сестра си , след което и се обадила майка й . Плачейки, по телефона пострадалата Х. й казала, че ще я чака в тоалетната на МОЛ-а , като я помолила, да отиде при нея колкото може по-бързо.
Докато изчаквала майка си да отиде в МОЛ „Плаза“ в предверието на дамската тоалетна, в това време там влязла и свидетелката Р. К. – М.. Последната забелязала, че пострадалото момиче-св.Х. било силно притеснено и говорило по телефона. Поведението й се сторило странно, затова я попитала дали е добре. Вместо отговор, свидетелката Х. я запитала дали отвън я чака човек и след като свидетелката М. й отговорила, че няма никой, й предложила да се обадят в полицията. Свидетелката Х. отвърнала, че вече се е обадила и помолила за зарядно, за да си зареди телефона.
Разпечатката съдържа 46 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b46c3b3b-52f5-484d-b56c-88d33fc1ba18