Решение № 15189 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15189 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110150964 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

29.07.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 50964 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. А., с ЕГН **********, от гр.

С..... против „...“ ООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от управителя .... на ответника да заплати на ищцата сумата от 817 лв., платена без основание на ответника по Договор за заем № .... от 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 05.11.2025 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че на 11.07.2022 г. сключила с „...“ ООД Договор за заем № ...., по силата на който ответникът предоставил на ищцата парична сума в размер на 1 000 лв. Също така твърди, че на 12.02.2025 г. ищцата погасила задължението си, като заплатила сумата от общо 1 817 лв. Твърди, че било налице оскъпяване на заема под формата на допълнителни услуги, което се установявало от погасителния план. Също така твърди, че допълнителната услуга не била отчетена към ГПР, поради което и сумата от 640,35 лв. била платена без липса на основание. Неправилното посочване на размера на ГПР заобикалял закона, поради което и договорът бил нищожен и следвала да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „...“ ООД, с който сочи, че на 10.07.2024 г. ищцата подала молба за сключване на договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, като със същата молба направила искане за издаване на удостоверение за кредитен рейтинг в кратък срок, като по същия договор ищцата се задължила да заплати на „...“ ООД сумата от 688,08 лв., платима по погасителен план на пет вноски, всяка в размер на 86,01 лв. По силата на чл. 4, ал. 6 от така сключения договор, при сключване на договор за заем, страните се съгласили, че задълженията по договора могат да бъдат прибавени към общо дължимата сума по договора за заем. Не спори, че на 11.07.2024 г. между страните бил сключен договор за заем, по силата на който ищцата получила заем в размер на 1 000 лв., като договорът бил сключен при общи условия и ищцата се задължила да върне сумата от 1 159,92 лв., от които: сумата от 1 000 лв. – главница и сумата от 159,92 лв. – договорна лихва за периода от 11.07.2024 г. до 11.03.2025 г., която сума следвало да бъде върната на осем месечни вноски, всяка в размер на 144,99 лв. Не спори, че е получил сумата от 1 817 лв., като извършва признание на иска. Твърди, че не е дал повод за предявяване на иска. Моли съда да постанови решение при признание на иска, като възложи разноските в тежест на ищцата, претендира направените по делото разноски. Ангажира 2 доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД. Направени са искания по реда на чл. 78, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от погасителен план към Договор за заем № .... от 11.07.2024 г. се установява, че потребител по същия е К. А., като размера на предоставения кредит е 1 000 лв., при месечна фиксирана вноска в размер на 144,99 лв., и месечна вноска в размер на 231 лв. с включена допълнителна услуга, като договорът е сключен за срок до 11.03.2025 г.

Като доказателство по делото са приети седем броя разписки, от които е видно, че ищцата е платила по сметка на ответника сумите, както следва: на 13.08.2024 г. – сумата от 200 лв., на 13.09.2024 г. – сумата от 231 лв., на 15.10.2024 г. – сумата от 231 лв., на 12.11.2024 г. – сумата от 231 лв., на 13.12.2024 г. – сумата от 231 лв., на 13.01.2025 г. – сумата от 231 лв., и на 12.02.2025 г. – сумата от 462 лв.

От представените от ответника заверени преписи от писмени доказателства се установява, че на 10.7.2024 г. между страните е бил сключен Договор за имуществено проучване и удостоверение за кредитен рейтинг, по силата на който ищцата е възложила на ответното дружество, а последното е приело да предостави услуги по изготвяне на кредитен рейтинг, който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на възложителя, при договорена цена на услугата в размер на 688,08 лв., сумата платима на 11.08.2024 г. От представения заверен препис от Договор за заем iZaem № .... от 11.07.2024 г. се установява, че същият е сключен между „...“ ООД и К. А., по силата на който „...“ ООД предоставило на ищеца кредит в размер на 1 000 лв. за срок до 11.03.2025 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 41,03 % и годишен процент на разходите от 49,71 %, при обща сума за плащане с включена допълнителна услуга от 1 159,92 лв., като договорът е сключен при общи условия.

От представения заверен препис от Разходен касов ордер № 55601 от 11.07.2024 г. се установява, че ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1 000 лв. с основание: усвоен кредит № .... от 11.07.2024 г.

Като доказателство по делото са приети и представените от ответника общите условия към договорите за предоставяне на iZaem от „...“ ООД. На ищцата е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

3

С оглед на направеното признание на иска от страна на ответника по делото и приключване на съдебното дирене, както и с оглед на направеното от процесуалния представител на ищеца искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, съдът намира следното:

Налице са предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно: ответното дружество „...“ ООД е извършило призвание на иска по основание и размер на вземането на К. А., прекратено е съдебното дирене, налице е и искане от страна на процесуалния представител на ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК.

На следващо място съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а на второ място е признато право, с което страната може да се разпорежда.

С оглед на гореизложеното предявената от ищцата искова претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 817 лв., платена без основание на ответника по Договор за заем № .... от 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 05.11.2025 г. до окончателното плащане на сумата, следва да бъдат уважени, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на ищцата следва да бъдат възложени разноски в размер от 53,91 лв., от които: сумата от 50 лв.

– платена държавна такса и сумата от 3,91 лв. – такса превод. На ищцата се дължат и разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал.

2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 480 лв., представляващо минималното такова с включен ДДС. В конкретния случай съдът намира направеното от ответника искане по чл. 78, ал. 2 от ГПК за неоснователно, поради липса на предвидените в закона предпоставки, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 4

1,95583 лв. за едно евро.

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р

Е

Ш

И

:

ОСЪЖДА „...“ ООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от управителя ...., ДА ЗАПЛАТИ на К. А., с ЕГН **********, от гр. С..... сумата от 817 лв. /осемстотин и седемнадесет лева/ с еврова равностойност 417,73 е.

/четиристотин и седемнадесет евро и седемдесет и три цента/, платена без основание на ответника по Договор за заем № .... от 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 05.11.2025 г. до окончателното плащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 53,91 лв. /петдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ с еврова равностойност 27,56 е. /двадесет и седем евро и петдесет и шест цента/, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „...“ ООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от управителя ...., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. Г., от АК – Ловеч, с личен № ...., с адрес: гр. ...., сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ с еврова равностойност 245,42 е. /двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два цента/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________