Решение № 169 от 09.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Бургас, 09.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Г* В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20242120204924 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на жалба от „*“ ЕАД, ЕИК *, представлявано от изпълнителния директор * чрез юрк. *, против Наказателно постановление /НП/ № 61/30.10.2024г., издадено от Директора на РИОСВ – Бургас, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, на основание чл. 200, ал.1, т. 2 от Закона за водите, на дружеството – жалбоподател е наложено административно наказание – "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, немотивирано и необосновано. Излагат се подробни съображения в тази насока.

В проведеното по делото открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от юрк. * и юрк. *, които подържат жалбата и молят за отмяна на атакуваното наказателно постановление, както и за присъждане на разноски.

Допълнителни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление са изложени в депозирана от юрк. * молба вх. № 2658/21.01.2025г.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. А. *, която оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за 1 обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /видно от приложеното по делото известие за доставяне наказателното постановление е връчено на дружеството – жалбоподател на 01.11.2024г., а жалбата е депозирана в РИОСВ – Бургас на 15.11.2024г./. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след съобразяване на доводите на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.08.2024г., в 09.20 часа, на „Зелен телефон“ на РИОСВ – Бургас бил получен сигнал за това, че на морски плаж „Хармани“ в землището на град Созопол изпод купчина камъни се стичат отпадъчни води с вид на битовофекални, които съответно се заустват в Черно море.

По повод така постъпилия сигнал била извършена проверка от експерти на РИОСВ – Бургас, сред които свидетелката А. Д. Ж., с участието на инспектор на Регионална здравна инспекция – Бургас и в присъствието на служители на Община Созопол и на ръководител район „Созопол“ към „*“ ЕАД, гр. Бургас – свидетелят П. В* П..

При проверката на морски плаж „Хармани“, в 12:10 часа, било установено, че в точка със заснети географски кооординати N: 42°24'51,1"; Е:

27°42'01,8", между втори и трети спасителен пост, изпод натрупани камъни на пясъчната ивица изтичат води с вид и мирис на отпадъчни битово-фекални, които след около пет метра се заустват в крайбрежните морски води на морския плаж, в точка с географски координати: N: 42°24'51,2"; Е: 27°42'02,1’.

От старши инспектор на РЗИ - Бургас била отбрана еднократна проба от крайбрежните морски води, вляво от втори спасителен пост, в близост до излива, като при изследването на същата в РЗИ – Бургас било установено, че пробата не съответства на изискванията на Наредба № 5 от 30.05.2008г. за управление качеството на водите за къпане.

Констатирано било, че заустването на непречистените битово-фекални отпадъчни води в повърхностния воден обект: Черно море, е в резултат от възникнала аварийна ситуация на канализационна помпена станция /КПС/ „Хармани“ – нарушена цялост на един от двата отвеждащи тласкатели /отвеждащ тласкател с диаметър 500 мм/ от КПС към пречиствателната станция за отпадъчни води на канализационна система „Созопол Черономорец - Равадиново“ и преустановяване на работата на три от петте налични в КПС помпи – тези, свързани с отвеждащия тласкател с нарушена цялост.

За възникналата авария на тласкателя в КПС „Хармани“ и за това, че поради същата канализационната помпена станция временно няма да работи до приключване на аварийно-възстановителните дейности, РИОСВ – Бургас и Басейнова дирекция "Черноморски район" били уведомени от „*“ ЕАД – Бургас с писмо изх. № К-468-22/07.08.2024г.

2

При извършен втори оглед на морски плаж „Хармани“ в 13:50 часа било установено, че констатираното по-рано заустване на отпадъчни води в крайбрежните морски води е силно намаляло, като отпадъчните води се оттичат към морето с много нисък дебит.

В 14:00 часа бил извършен и оглед на КПС „Хармани“, при който било установено, че отвеждащият тласкател с диаметър 500 мм е отремонтиран и КПС работи в нормален технологичен режим.

Констатациите от извършената проверка били отразени в съставен за целта Констативен протокол № 025579/К-9-63/07.08.2024г., екземпляр от който бил връчен срещу подпис на присъствалия на проверката представител на „*“ ЕАД, гр. Бургас.

Предвид горните констатации и вменените на *“ ЕАД – Бургас задължения, съгласно Разрешително № 23340003/31.08.2011г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изменено с Решение № 917/19.04.2012г. и Решение № 1411/14.07.2014г., продължено с Решение № 1465/16.10.2014г., с отказано изменение с Решение № 25/12.04.2017г., продължено с Решение № 137/13.12.2017г., продължено и изменено с Решение № 54 от 28.03.2023г., поправено с Решение № 11/23.01.2024г., с краен срок на действие: 31.12.2027г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ за експлоатация на обект: канализационна система „Созопол - Черноморец – Равадиново“, а именно:

„Забранява се заустване във воден обект на непречистени отпадъчни води от канализационната мрежа след въвеждане на ПСОВ в експлоатация“ /определено в т. 2 на раздел „Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея“ на разрешителното/ и „Изградени са шест канализационни помпени станции: КПСт „Хармани“ и КПС “Пристанище“ в землището на град Созопол, КПСт 1, КПСт 2 и КПСт II-ри Подем в землището на град Черноморец и КПС в село Равадиново. Да не се допуска заустване на непречистени отпадъчни води от изградените канализационни помпени станции. Срок: постоянен“. / определено в т. 1 на раздел „Аварийни изпускатели при канализационни помпени станции“ на разрешителното/, на изпълнителния директор на *“ ЕАД – гр. Бургас била изпратена покана с изх.

№ С - 406 (2)/09.08.2024г. от директора на РИОСВ - Бургас за явяване на представител на дружеството в РИОСВ – Бургас на 22.08.2024г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Поканата била получена от *“ ЕАД – гр. Бургас на 12.08.2024г.

На посочената в поканата дата представител на *“ ЕАД – гр. Бургас не се явил в РИОСВ – Бургас, поради което Актът № 61 за установяване на административно нарушение бил съставен на 23.08.2024г. от свидетелката А.

Д. Ж. в присъствието на двама свидетели – * – младши експерт “Опазване на водите”, отдел „АВВФФВОХВ и КПКЗ“, Дирекция “КОС” при РИОСВБургас, присъствала при извършване на проверката на място и установяване на нарушението на 07.08.2024г. и инж. * – началник - отдел „АВВФФВОХВ и КПКЗ“, Дирекция “КОС” при РИОСВ-Бургас.

3

Два оригинални екземпляра на акта били изпратени на *“ ЕАД – гр.

Бургас с писмо изх. № С - 406 (6)/23.08.2024г. от директора на РИОСВ Бургас, като след получаването им на 27.08.2024г. /видно от приложеното по делото известие за доставяне/, единият от тях бил върнат подписан на РИОСВ – Бургас, без възражения, с отразена дата на подписването – 28.08.2024г. В законоустановения срок не били депозирани и писмени възражения по АУАН.

Въз основа на така съставения Акт № 61 от 23.08.2024г. за установяване на административно нарушение е издадено процесното Наказателно постановление № 61/30.10.2024г. на Директора на РИОСВ – Бургас, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите е ангажирана административнонаказателната отговорност на „*“ ЕАД – гр. Бургас, като на основание чл. 200, ал.1, т. 2 от Закона за водите на дружеството е наложено наказание – "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя А. Ж., които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. В същия смисъл са и показанията на свидетеля П., поради което съдът кредитира изцяло и тях, независимо от обстоятелството, че са дадени от заинтересовано от изхода на делото лице – служител на дружеството - жалбоподател.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление, както и АУАН, са издадени от оправомощени за това лица, видно от приложените по делото Заповед № РД8/10.01.2011г. на Министъра на околната среда и водите /относно компетентността на административнонаказващия орган/ и Заповед № РД315/16.04.2024г. на Министъра на околната среда и водите /относно компетентността на актосъставителя/. И двата документа са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като притежават необходимите реквизити, регламентирани съответно в чл. 42 ЗАНН и 57 ЗАНН. В тази връзка и предвид направеното възражение от жалбоподателя за липса на подробно описание на мястото на нарушението, следва да се отбележи, че същото е надлежно индивидуализирано, включително с посочване на географските координати на констатираното заустване на непречистените води в Черно море, поради което не може да се претендира по-прецизно индивидуализиране на мястото на нарушението.

4

Деянието е квалифицирано еднозначно в АУАН и НП като нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, във връзка с т. 2 от Раздел „Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея“ и т. 1 от Раздел „Аварийни изпускатели при канализационни помпени станции“ на Разрешително № 23340003/31.08.2011г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изменено с Решение № 917/19.04.2012г. и Решение № 1411/14.07.2014г., продължено с Решение № 1465/16.10.2014г., с отказано изменение с Решение № 25/12.04.2017г., продължено с Решение № 137/13.12.2017г., продължено и изменено с Решение № 54 от 28.03.2023г., поправено с Решение № 11/23.01.2024г., с краен срок на действие: 31.12.2027г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ за експлоатация на обект: канализационна система „Созопол - Черноморец – Равадиново“, като изрично е посочено, че така цитираните условия по разрешителното не са били изпълнени, което осъществява втората хипотеза на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ – ползване в отклонение на предвидените условия в разрешителното.

Съгласно практиката на касационната инстанция /Решение № 1377 от 13.02.2025г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2314/2024г. и др./, която настоящият съдебен състав споделя, непосочването изрично, че се касае за втората хипотеза на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ и че в случая е приложима ал. 4 на чл. 48 от ЗВ е нарушение, което не е съществено, тъй като за „*“ ЕАД – гр.

Бургас не може да има съмнение, че като отговорен за съответната канализационна система ВиК оператор, следва също да спазва условията на разрешителното. В наказателното постановление не е необходимо да се описват словесно релевантните правни норми, които намират приложение в случая, тъй като същите, като предвидени в нормативен акт, са известни на засегнатите субекти. Достатъчно е да се посочат главните факти и разпоредбите, имащи значение за съставомерността на нарушението по съответната санкционна норма, която в случая е чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ. Същата санкционира всички водоползватели, включително тези които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори, които ползват водни обекти, водностопански съоръжения и системи в отклонение от предвидените условия в разрешителното.