Решение № 3806 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3806 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100511926 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 9.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 61602/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, по предявени от А1 България“ ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че А. И. В. /ЕГН **********/ дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /ЕИК 131468980/ следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37858/ 2023 г. на СРС, 55 състав:

1. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.228 ЗЕС и чл.335, ал.1 ТЗ вр. чл.183 вр. чл.205, ал.1 ЗЗД сумата 534.43 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 06.07.2023 г., до окончателното плащане, включваща следните вземания: 300.38 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги за периода от 26.04.2021 г. до 15.09.2021 г. по сключен с ищеца Договор за мобилни услуги № 501487350 от 04.08.2020 г. със системен партиден номер М6144251; 234.05 лева- дължима стойност за устройства на изплащане под формата на неплатени вноски по закупени устройства на изплащане, както следва: за апарат Samsung Galaxy A02S Black+PB TTE- съгласно договор от 26.03.2021 г. сумата 91.55 лева, включваща пет вноски с настъпил падеж в размер на 19.90 лева и предсрочно изискуема главница от 71.65 лева, за апарат Nokia 2.3 Gray+PB TTEC- съгласно договор от 04.08.2020 г. сумата 142.50 лева, включваща пет вноски с настъпил падеж в размер на 47.50 лева и предсрочно изискуема главница от 95.00 лева; 2. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 105.12 лева- мораторна лихва за забава за периода от 12.05.2021 г. до 21.06.2023 г. върху вземанията за главница, от която: 61.70 лева- мораторна лихва за периода 12.05.2021 г.- 21.06.2023 г. върху главницата за неплатени месечни абонаменти такси, и 43.42 лева- мораторна лихва за периода 12.05.2021 г.- 21.06.2023 г. върху главницата за устройства на изплащане. С решението са отхвърлени като неоснователни предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД 1

/ЕИК 131468980/ срещу А. И. В. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на останалите суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 37858/ 2023 г. на СРС, 55 състав, а именно: 1. за горницата над сумата 534.43 лева до пълния предявен размер от 1 023.60 лева, включваща следните вземания: сумата 149.97 лева- неустойка /чл.92, ал.1 ЗЗД/, включваща 57.48 леванеустойка в размер на три стандартни месечни такси без ДДС за мобилен номер +****, за неизпълнение на договорно задължение за срочно плащане по договор за мобилни услуги; сумата 92.49 лева- неустойка в размер на три стандартни месечни такси за мобилен номер +****, за неизпълнение на договорно задължение за срочно плащане по договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 06.07.2023 г., до окончателното плащане; сумата 183.57 лева, представляваща разлика между цената на закупено устройство без абонамент и преференциална обща цена на устройствата по договора за електронни услуги и устройство на изплащане, включваща 26.43 лева отстъпка от цената на устройство Handset Nokia 2.3 Gray+PB TTEC и 157.14 лева отстъпка от цената на устройство Handsets Samsung Galaxy A02S Black+PBT, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора отстъпка от цената на месечна абонаментна такса /чл.92, ал.1 ЗЗД/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 06.07.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата 2 лева- обезщетение за обработка на просрочени задължения по рамков договор; сумата 61.45 лева, представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер +**** /чл. 79, ал.1 ЗЗД/; и сумата 92.18 лева отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер +****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 06.07.2023 г., до окончателното плащане; 2. за горницата над сумата 105.12 лева до пълния предявен размер от 188.17 левамораторна лихва за периода от 12.05.2021 г. до 05.07.2023 г. върху търсените неустойки. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата А. И. В. е осъдена да заплати на ищеца „А1 България“ ЕАД сумата 553.86 лева- разноски съобразно размера на уважената част от исковете, от които: 39.58 лева- по ч.гр.д. № 37858/ 2023 г. на СРС, 55 състав, и 514.58 лева- за исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на останалата част от претендираните по делото суми /неустойки и мораторни лихви/, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна А. И. В. /ответница по делото/ не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „А1 България” ЕАД срещу А. В. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на горепосочените суми- договорни неустойки и мораторни лихви, като неоснователни- чл.272 ГПК.

Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че ищецът „А1 България” ЕАД и ответницата А. В. са били обвързани от валидни договорни правоотношения с предмет: доставка на електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни мрежи и продажба на електронни устройства /мобилни апарати/ на изплащане, произтичащи от сключен на 4.08.2020 г. договор за предоставяне на електронни мобилни услуги и приложения № 1 към него от 4.08.2020 г. и 26.03.2021 г., при общи условия, по които ищецът има качеството оператор и продавач, предоставящ горепосочените услуги, а ответницата- качеството потребител и купувач. Предоставянето на посочените в договора и приложенията към него услуги е уговорено за срок от 2 години /24 месеца/, считано от 26.03.2021 г., като според фактическите твърдения на ищеца- оператор договорът е прекратен едностранно от него преди изтичане на срока му при условията на чл.54, т.12 ОУ /при забава на плащането на дължимите суми от абоната/ потребителя, продължила повече от 124 дни/, считано от 19.09.2021 г.

Според включените в Приложения № 1 към процесния договор клаузи /идентични по съдържание/- т.7.1: "ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане срока на ползване, определен в този абонамент, абонатътфизическо лице, дължи на оператора неустойка за предсрочно прекратяване по тази клауза, чийто максимален размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка; в тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент“.

В случая претендираните от ищеца неустойки са за предсрочно прекратяване на договора, поради забава при плащането на дължими суми от абоната, продължила повече от 124 дни.

Правилни са приетите в обжалваното решение изводи за неоснователност на предявените от ищеца претенции за признаване дължимостта на договорни неустойки по чл.422 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, тъй като се основават на нищожни договорни клаузи, вследствие на което и процесната сума от общо 489.17 лв. /57.48 лв. + 92.49 лв.

+ 61.45 лв. + 92.18 лв. + 26.43 лв. + 157.14 лв. + 2 лв./ се явява недължима от ответницата на ищеца.

Нищожността произтича от договарянето им при накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД и от неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП.

С оглед критериите по чл.92 ЗЗД и даденото в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/ 2009 г. на ВКС- ОСТК тълкувателно разрешение визираните от ищеца неустоечни клаузи, на които се основават вземанията му за сумата 489.17 лв. общонеустойки за предсрочно прекратяване на договора, се явяват нищожни, тъй като от 3 съдържанието им следва, че са уговорени извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което и дължимостта им правилно не е призната с обжалваното решение.

Целта на неустойката е да санкционира поведението на неизправния длъжник, поради което и страните могат според обичайната практика да уговарят заплащането на мораторни и/или компенсаторни неустойки при наличието на такава неизправност.

Уговарянето на компенсаторна неустойка, предвиждаща, че при прекратяване на договора от страна на доставчика на мобилни услуги, поради неплащане на месечни абонаментни такси от абоната /потребителя на мобилни услуги/, последният дължи на първия неустойка в размер на същите месечни абонаментни такси- в трикратния им размер, ведно с увеличение, равно на стойността на отстъпките, независимо, че е в рамките на договорната автономия по чл.9 ЗЗД, не може да бъде упражнено в разрез с принципа за еквивалентност на обезщетението за вреди, въпреки санкционния характер на неустойката, който в конкретния случай надвишава границата на възпиращата функция на санкцията и поради това накърнява добрите нрави- съгласно чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД /в този смисъл Решение № 219/ 09.05.2016 г. по т.д.№ 203/ 2015 г. на ВКС, І ТО; Решение № 193/ 09.05.2016 г. по т.д.№ 2659/ 2014 г. на ВКС, І ТО;

Решение № 110/ 21.07.2016 г. по т.д.№ 1226/ 2015 г. на ВКС, І ТО; Решение № 283/ 27.12.2018 г. по т.д. № 2951/ 2017 г. на ВКС, ІІ ТО и др., постановени по относими към настоящия случай казуси/.

Същевременно в отношенията между страните приложение намира и Законът за защита на потребителите /ЗЗП/, в който пряко са транспонирани правилата на Директива 93/13/ЕИО от 5.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори- & 13а, т.9 от ДР на ЗПП. Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. На основание чл.146, ал.1 ЗЗП такива клаузи са нищожни, като противоречащи на закона, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл.143, т.5 ЗЗП неравноправна е договорна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия- чл.146, ал.2 ЗЗП, какъвто е процесният договор /договори/.