Решение № 918 от 12.12.2019, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №918/12.12.2019г. гр.Ямбол........12.12........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На..................................втори...декември...............................................

През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

Председател: Г.Вълчанова

Членове:

........................

........................

При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1652 за 2019 година............................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София против Д.П.И. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 1171,54 лв., представляваща главница по договор за кредит; 196,37 лв., представляващи договорна лихва за периода от 30.01.2017 г. до 29.01.2018 г.; 56,36 лв., представляващи такса за оценка на досие за периода от 30.01.2017 г. до 29.01.2018 г.; 288,34 лв. за периода от 06.02.2017 г. до 29.01.2018 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя; 672,68 лв., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 06.02.2017 г. до 29.01.2018 г.; 165,87 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 31.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, както и присъждане на направените разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от особения представител на ответника, с който не се взема становище по предявените искове.

В писмената защита са изложени възражения относно липсата на вземане за ищеца против ответницата, тъй като същата не е надлежно уведомена за извършените цесии.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител, а е депозирана молба, с която претенцията се поддържа.

Ответницата редовно призована също не се явява в съдебно заседание, а се представлява от особения представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление, депозирано на 5.10.2018 г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, с което се желае да бъде разпоредено длъжникът Д.П.И.

*** да му заплати сумите: 1171,54 лв., представляваща главница по договор за кредит; 196,37 лв., представляващи договорна лихва за периода от 30.01.2017 г. до 29.01.2018 г.; 56,36 лв., представляващи такса за оценка на досие за периода от 30.01.2017 г. до 29.01.2018 г.; 288,34 лв. за периода от 06.02.2017 г. до 29.01.2018 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя; 672,68 лв., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 06.02.2017 г. до 29.01.2018 г.; 165,87 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 31.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда и законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Съдът е уважил исканията на заявителя като е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за всички претендирани суми, дължими на заявителя въз основа на Договор за потребителски кредит № ***.

В настоящото производство за установяване на претенциите си ищецът е представил формуляр за кандидатстване за кредит, по който ответницата е поискала да й бъде предоставена сумата 1300 лв., както и СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити. Сключен е договор за потребителски кредит № *** г., по който „Провидент Файненшъл България“ ООД като кредитор е предоставило на Д.П.И. като кредитополучател кредит в размер 1300 лв. с такса оценка досие 65 лв., общ размер на фиксираната лихва 256,43 лв., представляваща 31,82 % годишно и 48 % ГПР. На договора е отбелязано, че кредитополучателят С. е избрала и услугата „Кредит у дома“ на стойност 1108,86 лв.

Общият размер на дължимата сума е в размер 2730,29 лв., в която се включва главницата, лихвата, такса оценка досие и услугата „Кредит у дома“. Срокът на издължаване на кредита е уговорен на 60 седмици с размер на седмичното плащане 45,51 лв. с изключение на последното, което е 45,20 лв. Първото седмично плащане е уговорено на 12.12.2016 г., а денят от седмицата, в който се дължат плащанията – понеделник. В чл.27 от договора е посочено, че с подписването му клиентът потвърждава, че е получил от Провидент пълния размер на кредита, както е посочено на първа страните от договора. В чл.25 от договора е разяснено съдържанието на избраната услуга „Кредит у дома“ – кредитът се предоставя в брой на клиента по местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на клиента.

По отношение на задължението на И. са извършени две прехвърляния, първото от които е от кредитора й „Провидент Файненшъл България“ ООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, съгласно сключен помежду им договор за цесия и заместване в дълг от 1.07.2017 г. и потвърждение за сключена цесия по чл.99 ал.3 от ЗЗД относно вземането на Д.П.И. по договор за потребителски кредит № *** г. в размер 1300 лв. с остатък на дължимата сума към 1.07.2017 г.

– 1722,29 лв. Подписани са пълномощни с упълномощаване на купувача на вземането да уведоми длъжника за извършената цесия. Данни за такова уведомяване няма.

Второто прехвърляне на вземането е от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, съгласно представения с исковата молба рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. и допълнително споразумение от 1.11.2017 г. заедно с потвърждение по чл.99 ал.3 от ЗЗД към двата документа. Видно от приложение № *** г. е прехвърлено вземането на И. по договор за кредит № *** г. в размер 1300 лв., общо дължимо по кредита 2730,60 лв., остатък на дължима сума към дата на засичане 1.06.2018 г. 2471 лв. По тази цесия цесионерът е бил упълномощен да уведоми длъжника за прехвърлянето и до ответницата са изпращани две уведомления от 25.06.2018 г. и от 30.04.2019 г., които не са получени поради отсъствието й от адреса.

В настоящото производство по искане на ищеца бе назначена, изслушана и оспорена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата дава заключение, че остатъкът от задължението на ответницата по процесния договор за потребителски кредит е в общ размер на 2624,81 лв. по пера, както следва: главница в размер на 1 171,54 лв.; договорна лихва в размер на 196,37 лв.; такса за оценка на досие 56,36 лв.; такса услуга „Кредит у дома" 961,02 лв.; лихва за забава 239,52 лв., изчислена върху дължимата и незаплатена главница 1171,54 лв. от 31.01.2017 г. До 5.02.2019 г. Лихвата за забава, която ответницата Д.П.И. дължи вследствие на забавено плащане по процесния Договор за кредит № ***, е в размер на 239,52 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, чл.86, чл.99 от ЗЗД.

Съдът намира предявеният иска за допустим, тъй като е предявен като установителен за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК – издадена е заповед за изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество съдът намира иска и за частично основателен по следните съображения:

На първо място съдът счита, че предвид въведеното с трайната съдебна практика на ВКС задължение за това, че съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, следва да бъде разгледан първо този въпрос.

Съдът преценя, че не е налице недействителност на договора за кредит съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като видно от самия договор, същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват нарушения на правилата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е главницата по кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по заема, начинът на усвояване, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден от седмицата за плащането на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и да се откаже от договора. Действително не е представен отделен документ „погасителен план“, но в съдържанието на договора е поместена цялата изисквана от чл.

11 ал. 1 от ЗПК информация. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, поради което последното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми е неприложимо.

Договореният процент за възнаградителната лихва също не е нищожен.

Действително, както се посочи клаузите относно лихвения процент по договора за потребителски кредит са следните: годишен лихвен процент – 31,82 % и годишен процент на разходите – 48 %. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута определена с постановление на МС на Р България, а съгласно ал.5 на същата разпоредба, клаузите в договор надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Към момента на сключване на процесния договор за потребителски кредит на 22.07.2016 г., действащо е ПМС № 426/18.12.2014 г. в сила от 01.01.2015 г., с което МС определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта. Съгласно така определения размер на законната лихва от МС договорените между страните ГПР в размер на 48 % и ГЛП 31,82 % не са в противоречие с постановлението, тъй като размерът не надвишава петкратния размер на законната лихва. Поради това съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.19, ал.5 от ЗПК, за да бъде приета тази клауза за нищожна и поради това ответникът дължи връщане на кредита в размерите договорени за ГЛП и ГПР.

Единствената клауза, която съдът намира за нищожна по смисъла на чл.146 от ЗПК, е тази за заплащане на такса „Кредит у дома“. Видно от договора за кредит ответницата са е съгласила да й бъде предоставена услуга за домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене, както и седмично събиране на вноските оттам. Т.е. кредиторът е поел задължение предостави в дома на длъжника заетата сума и да извършва посещения на адреса му за събиране на седмичните вноски по кредита, за което следва да получи допълнително възнаграждение по договора. твърдението в исковата молба за неизпълнение на задължението на длъжника по заплащане на тази услуга, представлява своеобразна форма на неизпълнение на поето договорно задължение на клиента. Липсват доказателства ищецът да е изпълнявал това свое задължение, поради което да претендира и неговото заплащане. В чл.27 от договора е посочено, че клиентът с подписването му удостоверява, че е получил заетата сума, но не е конкретизирано къде. Липсват доказателства за това служител на кредитора всяка седмица да е посещавал адреса на длъжника, за да събира оттам вноските по кредита. Цената на тази услуги би следвало да е пропорционална на отпуснатата с кредита сума, като тя трябва да покрива и разходите за тази услуга. Размерът на предвидената такса – 1108,86 лв. е в размер близък до стойността на отпуснатия кредит – 1300 лв., поради което липсва каквато и да е съразмерност. По този начин таксата се явява средство за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което е в противоречие на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, а съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Поради това съдът счита, че клаузата „Кредит у дома“ е нищожна и искът за сумата 288,34 лв. за периода от 06.02.2017 г. до 29.01.2018 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя; 672,68 лв., представляващи такса услуга „Кредит у дома" за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 06.02.2017 г. до 29.01.2018 г. следва да бъде отхвърлен.