Решение № 54 от 18.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Велико Търново, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000007 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № Р-26 от 21.10.2022 г. по т.д. № 48/2020 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил ЗАД "Дженерали Застраховане" да заплати на Г. К.

Г. сумата от 80000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Р. Д., починала на 07.08.2019 г., при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 10.07.2019 г. на път ІІІ-514, км 47+950, причинено от П. А. С., по нейна вина, при управление на лек автомобил Ауди А6, с ДК № ВТ86****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 150000 лв., като неоснователен и недоказан.

С решението е осъдено ЗАД "Дженерали Застраховане" да заплати на Т. Н. Д. сумата от 80000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Р. Д. при 1 същото пътно – транспортно произшествие, както и сумата 1601,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди от горепосоченото събитие – направени разноски за траурни стоки, услуги, транспорт за погребение и ритуали, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 11.01.2020 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 150000 лв., като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е осъдено ЗАЗД „Джеженали Застраховане“ да заплати на Р. Х. С. сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от телесни увреждания от същото ПТП, както и сумата 175,10 лв. – обезщетение за имуществени вреди от същото събитие, изразяващи се в направени разноски за болнично лечение, медикаменти и разходи за проведени изследвания, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.01.2020 г. до окончателното изплащане, като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до претендирания му размер от 35000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г. К.

Г. и Т. Н. Д. в частите, с които са отхвърлени исковете им за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80000 лв. до пълния предявен размер от по 150000 лв., ведно със законна лихва върху тази разлика. Според жалбоподателите първоинстанционният съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е нарушил материалния закон, който размер жалбоподателите считат за необосновано и силно занижен. При определяне размера на обезщетението по справедливост следва да се намери точния паричен еквивалент на претърпяните болки и страдания от конкретното увредено лице, като се съобразят изживяванията и личността на този, който понася вредите. Неправилно според жалбоподателите първостепенният съд не е взел предвид тези обстоятелства, касаещи тежестта на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат загубата на майка им и отражението на случилото се върху емоционалното и психическото им състояние. Сочи се, че не е съобразена и трайната практика по дела със сходен предмет. Не са кредитирани в нужната степен свидетелските показания, от които се установява силна емоционална и психична травма, която ищцата Т. е претърпяла в резултат на смъртта на 2 майка си, както и изключително близките отношения между ищците и пострадалата при процесния индицент. Ищцата е полагала изключителни грижи за своята майка, треперела е над нея, което обуславя далеч по-силна привързаност от нормалната. Инцидентът се отразил тежко върху психическото състояние на Т., тя започнала да получава паник атаки, депресивни разстройства, неконтролируем плач и понастоящем. Появили се и здравословните й проблеми, вследствие на което се налагало да приема медикаменти. Към настоящия момент ищците не са преживяли загубата на своята майка и редовно посещават гроба й. Не е съобразена икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и тенденцията към завишаване размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в последните години.

Отправено е искане постановеното решение да бъде отменено в обжалваните части, вместо което бъдат уважени исковете в пълен размер, ведно със законната лихва от 11.01.2020 г. до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Дженерали Застраховане“ АД не заема становище по жалбата.

По делото е постъпила въззивна жалба и от „Дженерали Застраховане“ АД в частите, в които са уважени исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди на Г. Г. и Т. Д. в частите над 40000 лв. до присъдените 80000 лв., ведно със законната лихва върху тези части, както и за сумата от 1601,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, присъдено в полза на Т. Д., ведно със законната лихва върху тази сума. Наведени са доводи за неправилност на извода на съда, че по делото не е установен принос на починалата Р. Д. за причиняване на крайно негативните последици от процесното ПТП. От събраните доказателства се установява, че тя е допринесла в значителна степен за реализиране на тези негативни последици.

Пътувала е в МПС без поставен задължителен обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано. Допуснатото нарушение се намира в причинноследствена връзка с настъпилите вредоносни последици, в каквато насока е заключението на вещото лице по СМЕ. С оглед механизма на ПТП, поставянето на предпазен колан от наследодателя на първите двама ищци би имало голямо значение за предотвратяване и минимализиране на тежестта на 3 травмите на пострадалата, доколкото травмите са се получили не в резултат на сблъсъка между двете МПС-та, а от падането на тялото на пострадалата върху пода на автомобила. Не се споделя тезата на решаващия състав за приложението на чл. 137а, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Пострадалата е пътувала към гр.

Горна Оряховица след извършването на хемодиализа, действително е била с катетър, който се поставя на ръката и предпазният колан не може да му навреди и не създава условия за повишена опасност. С оглед на това се сочи, че приносът на пострадалата е поне равен на този на застрахования в дружеството водач. Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, присъдено на Т. Д., е неоснователна, тъй като сочените вреди – разходи за погребение и траурни услуги, не съставляват пряка последица от ПТП, доколкото не са необходимо присъщи.

Моли съда да отмени решението в обжалваните части като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат отхвърлени предявените искове в обжалваните части. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Г. Г. и Т. Д. заемат становище за неоснователност на жалбата на застрахователното дружество.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Г. Г. и Т. Д. твърдят, че на 10.07.2019 г. на път ІІІ-514, км 47+950 е възникнало ПТП между три автомобила: лек автомобил 4

Ауди А6, с рег. № ВТ 86****, управляван от П. С., специален автомобил – линейка Форд Транзит, в който се е возила майката на ищците Р. Д., и автомобил Мерцедес Бенц, като причина за произшествието е движещият се в посока от гр. Горна Оряховица към гр. Велико Търново лек автомобил Ауди А6, който в зоната на дясна крива влиза в лентата за насрещно движение и блъска последователно първо Мерцедес Бенц, а след това линейката Форд Транзит. За увреждащия автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със срок на действие 12.04.2019 г. – 11.04.2020 г. От процесното ПТП Р. Д. е получила множество тежки и несъвместими с живота телесни увреждания, изразяващи се в тежка закрита черепно-мозъчна травма, гръдна травма, кръвонасядания по двете ръце и двата крака. Установено е, че смъртта на пострадалата Р. Д. е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и е настъпила в резултат на получената тежка закрита черепно-мозъчна травма с настъпило късно усложнение /пробив на субарахноидния мозъчен кръвоизлив в десния вентрикул и тежък мозъчен оток/. Непосредствено след произшествието Р. Д. е била откарана по спешност в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ Велико Търново, където била приета за лечение и активно наблюдение в Отделение по анестезиология и интензивно отделение, в тежко общо здравословно състояние. Въпреки предприетите реанимационни мерки и проведено лечение, Р. Д. починала на 07.08.2019 г. в болницата. Смъртта й била тежък удар и шок за нейните близки, оставила неизлечим отпечатък върху съзнанията на ищците Г. и Д..

След смъртта на майка си, те останали сами, изпаднали в емоционална бездна, все още не могат да асимилират факта, че най-близкият им човек не е сред тях. Отношенията на любов, доверие и разбирателство, изграждани в продължение на десетилетия между майка и двете й деца, били прекъснати по най-жесток начин. Тя била преживе опора във всяка ситуация, винаги подхождала с отзивчивост и разбиране към проблемите на околните. Ищцата Т. споделяла, че често се виждали и й е помагала за ежедневните й нужди в дома и бита, често излизали двете на разходка близо до дома на починалата, като си споделяли ежедневията и емоциите една с друга, а ищецът Г. си спомня за майка си ежедневно, тя била целият му свят – незаменима фигура в живота му. Споменът за случилото се оставил траен отпечатък в съзнанието на двамата ищци, те станали затвоР. в себе си, не желаели да обсъждат и 5 споделят емоциите си с околните, което предпоставя формирането на тежки депресивни състояния на съзнанието. Започнали да страдат от безсъние, сънували кошмарни сънища, измъчвани са от меланхолия и тъка по покойната си майка. Ищцата Д. е претърпяла и имуществени вреди, изразяваща се в разходи за погребение и траурни услуги в общ размер на 1601,20 лв.

Двамата ищци предявили извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди пред ответното дружество, където са образувани ликвидационни преписки от 10.10.2019 г., по които е отказано плащане на застрахователни обезщетения.

С оглед на тези обстоятелства считат, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от по 150000 лв., за каквито размери са предявили искове, обективно съединени с иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 1601,20 лв. на ищцата Т.

Д., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 09.12.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.

С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни възражения: оспорва се наличието на противоправно поведение на водача на МПС; оспорват се предявените размери на обезщетенията за неимуществени вреди, като се излага, че те са силно завишени; навеждат се доводи за значителен принос на починалата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан; оспорват се имуществените вреди, тъй като същите не са стоР. в причинно следствена връзка с процесното ПТП.