Решение № 4519 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4519 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110156246 по описа за 2024 година

Производство е образувано по искова молба на В. К. Б. срещу „С.к.“ ООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 11*****/22.07.2024 г. е нищожен, евентуално, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение е нищожна.

В исковата молба се твърди, че 22.07.2024 г. между В. К. Б. и „С.К.“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 11*****, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 511,29 евро (1000 лв.), която последният се е задължил да върне до 24.03.2025 г. при фиксиран лихвен процент – 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 62,28 %. Съгласно чл. 5, ал. 1 договорът за кредит следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за периода от сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща главница и договорна лихва; поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от седем пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки следва да е в размер на не по-малко от четири пъти минималната работна заплата за страната. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, ако кредитополучателят не представи обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на посочените условия, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 430,81 евро (842,59 лв.), която ще бъде заплащана разсрочено. Поддържа, че се касае за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и излага съображения, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради това, че липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР и в него не е включен разходът за неустойка, поради което 1 последният е неясен, както и на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради това, че ГПР от 62,28 % надвишава петкратния размер на законната лихва. Счита, че клаузите в процесния договор не са индивидуално уговорени. По отношение на клаузата за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение навежда доводи, че тя не е свързана пряко с претърпени вреди и е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредитора, като заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Излага подробни съображения, че не е налице недействителност по смисъл на ЗПК. Поддържа, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР по кредита, тъй като е дължима след сключването на договора. Сочи, че още към момента на сключването заемополучателят е бил уведомен за всички суми, за които би могъл да се задължи по договора, в това число и за дължимата неустойка, като е имал право на отказ от договора, от което право не се е възползвал. Навежда клаузите в процесния договор да отговарят на изискването за добросъвестност, да са индивидуално уговорени, като същият е бил наясно с икономическите поледици от сключването на договора. Навежда твърдения, че за периода 2020 г. – 2024 г. ищецът е сключил общо 8 договора за потребителски кредит с ответника, които включват задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, поради което производството по настоящото дело следва да се тълкува в контекста на трайните взаимоотношения между страните. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК „С.К.“ ООД е предявил насрещни искове главен с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 23 ЗПК за осъждане на В. К. Б. да заплати на дружеството сумата от 511,29 евро (1000 лв.), представляваща главница по договора за потребителски кредит, евентуално чистата стойност на нищожния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 04.02.2025 г. до окончателното плащане. Поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 11*****, по силата на който е предоставил на В. Б. сумата от 511,29 евро (1000 лв.), при ГПР в размер на 62,28 %, като падежът на последната вноска е бил 24.03.2025 г. Поддържа, че ищецът не е правил плащания за погасяване на задълженията си по договора, поради което към 29.01.2025 г. същите са в размер на 511,29 евро (1000 лв.) главница, 117,80 евро (230,40 лв.) възнаградителна лихва, 397,61 евро (777,65 лв.) неустойка и 145,67 евро (284,91 лв.) такси и „С.К.“ ООД отправя волеизявление за обявяване на дължимата сума по кредита за предсрочно изискуема. С оглед на изложеното моли за осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 511,29 евро (1000 лв.) на основание неизпълнение на договора, а в случай на обявяването му за недействителен същата сума се претендира на основание чл. 23 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК К. Б. е подал отговор на насрещната искова молба, с който оспорва предявения главен иск, но не оспорва предявения евентуален иск.

Поддържа, че поради това, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен „С.К.“ ООД с поведението си е дал повод за завеждане на делото, и разноските следва да се възложат върху него.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно между страните, че на 22.07.2024 г. между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 11*****, по силата на който „С.к.“ ООД е предоставил на В. К. Б. сумата от 511,29 евро (1000 лв.), която последният се е задължил да върне до 24.03.2025 г. при годишен процент на разходите /ГПР/ от 62,28 %, както и че уговорената сума за неустойка не е 2 включена в ГПР.

Горните обстоятелства не само са обявени за безспорни в отношенията между страните, но и се установяват от приетия по делото сключен Договор за потребителски кредит № 11*****/22.07.2024 г., съгласно който „С.к.“ ООД е предоставил на В. К. Б. заем в размер на 511,29 евро (1000 лв.)главница, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 62,28 %, като общата сума за погасяване по договора възлиза на 640,86 евро (1253,41 лв.), платима на 8 месечни вноски, три от които в размер на 21,31 евро (41,67 лв.) и пет в размер на 115,39 евро (225,68 лв.), съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора. Уговорено е в чл. 3, ал. 1, т. 9 обезпечение - поръчителство или банкова гаранция по избор на кредитополучателя.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: 1.

Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2/ поръчителство на едно или две физически лица.

Условията, на които трябва да отговарят поръчителите са следните – при един поръчител – осигурителният му доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – в размер на не по-малко от 4 пъти за всеки от тях; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР на БНБ; да представят служебна бележка от работодателя или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Според чл. 5, ал. 2 от договора, срокът за предоставяне на обезпечението е до три дни от сключването на договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение по чл. 5, ал. 1 заемополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 430,81 евро (842,59 лв.), която съгласно ал. 2 на същия член следва да бъде заплатена разсрочено, съобразно Приложение № 1 към договора.

Съгласно чл. 6, ал. 3, предл. 3 вр. ал. 4 от договора в случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора на кредитополучателя може да обяви вземането по него за предсрочно изискуемо, като в този случай кредитополучателят дължи непогасената част то главницата до края на договора, ведно с дължимата към момента на обявяване на предсрочната изискуемост възнаградителна лихва, както и законна лихва за забава върху посочените суми.

Видно от Приложение № 1 към процесния договор неустойката се заплаща с месечната вноска за периода 22.08.2024 г. – 24.03.2025 г.

Представен е СЕФ към сключения договор.

От представените по делото от „С.к.“ ООД справка за движенията и актуалния размер на дълга и извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор, неоспорени от В. Б., се установява, че ищецът не е направил погашения по кредитното правоотношение.

С писмено уведомление от 30.01.2025 г. „С.к.“ ООД информира В. Б. за размера на задълженията му по процесния договор към 29.01.2024 г., а именно: 511,29 евро (1000 лв.) главница, 117,80 евро (230,40 лв.) възнаградителна лихва, 397,61 евро (777,65 лв.) неустойка и 145,67 евро (284,91 лв.) такси, като същевременно отправя волеизявление за обявяване на дължимата сума по кредита за предсрочно изискуема, поради неплащане на шест месечни вноски по договора.

3

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречие със закона, под евентуалност – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, както и насрещни осъдителни искове иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, съединен при условията на евентуалност с иск с правна квалификация чл. 23 ЗПК.

По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият, съответно клаузата на чл. 11, ал. 1 от него са нищожни на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника по първоначалните искове е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорите са действителни, че при сключването на договорите са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договорите е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договорите, както и че клаузата на чл. 11.1 от договора е индивидуално уговорена, за което не сочи доказателства.