Решение № 81 от 17.02.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Плевен, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20224430202269 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №РД-05-26/11.11.2022 г. на ДИРЕКТОР на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ - ПЛЕВЕН, на С. В. М. – Б. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от Наредба № 2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Бланкетно оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство и счита, че жалбоподателката не е извършила нарушението, за което е реализирана административнонаказателната й отговорност; също така бланкетно изъква, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и доразвива съображенията с в писмени бележки. Оспорва компетентността на актосъставителя и на издалия НП орган като счита, че същите нямат правомощия във връзка с установяване на вътреболнични инфекции. Отделно от това счита за недоказано извършването на умишлено деяние от страна на жалбоподателката; изтъква, че е недоказано дори наличието на вътреболнична инфекция или взрив от такава, като в тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.4 ал.1 от Наредба № 2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции; счита, че в 1 случая не се покриват критериите за вътреболнична инфекция /ВБИ/, в съответстващия медицински стандарт за профилактика и контрол на ВБИ, утвърден с Наредба № 3 от 8.05.2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции; отбелязва, че едва при спазване на реда, предвиден в Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и надлежно установяване на ВБИ, възниква задължението по чл.20 ал.2 от Наредба № 2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции. Наред с това изтъква, че от свидетелските показания по делото се установява, че един от пациентите, посочени в обстоятелствената част на АУАН/НП е бил с хронична инфекция, за която първоначално не е уведомил медицинските специалисти и в тази връзка счита, че съобразно чл.4 от Наредба № 2 от 10.01.2005 г., в случая, този нормативен акт е неприложим. Не на последно място счита, че предвид бланкетния характер на чл.229 ал.1 ЗЗ, е следвало ясно да бъдат посочени конкретните правни разпоредби, към които тази разпоредба препраща, като по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

На тази основа, пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

За ответната страна – ДИРЕКТОР на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №АН-02-06/29.09.2022г. от страна на В. Й. А. – инспектор в отдел ПЕК дирекция НЗБ при РЗИ-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите д-р И. Д. П. и д-р Б. К. Л., както и на нарушителя д-р С. В. М.. Съставен е за това, че във връзка с постъпила жалба в РЗИ-Плевен с вх. № 96-00-70/09.08.2022г. и Заповед № РД-01-193/15.08.2022г. на Директора на РЗИ – Плевен е извършена проверка на 16.08.2022г. в Клиника по очни болести към УМБАЛ „Д-р Г. Стр.“. Проверката била за спазване на хигиеннопротивоепидемичния режим в клиниката, съчетана с микробиологичен контрол на дезинфекциите в обекта, химичен анализ на използваните дезинфекционни разтвори и регистрацията, съобщаването и отчет на ИСМО /инфекции, свързани с медицинското обслужване/, съответно взрив от ИСМО; с писмо вх.№ 96-0070-2/24.08.2022г. в РЗИ - Плевен от Изпълнителния директор на УМБАЛ „Д-р Г. Стр.“ е предоставена изискана медицинска документация, свързана с проверката. От извършено ретроспективно проучване по документи е установено, че след операция по повод на катаракта на 18.05.2022г., 4 лица са рехоспитализирани с инфекция на окото в Клиника по очни болести към УМБАЛ „Д-р Г. Стр.“, както следва:

2

20.05.2022г. - 2 лица, видно от История на заболяването /ИЗ/ №№ 14149/2022 и 14526/2022; 14187/2022 и 14533/2022;

21.05.2022г. — 1 лице, видно от ИЗ №№ 14169/2022 и 14555/2022;

23.05.2022г. - 1 лице, видно от ИЗ №№ 14176/2022 и 14739/2022.

Изяснено е, че едно лице, оперирано на 18.05.2022г. по повод катаракта, пролежаващо в клиниката, било със симптоми на инфекция на следващия ден след операцията, видно от ИЗ № 14143/2022. При всички горепосочени лица е поставена диагноза ендофталмит, с изолиран причинител: Ps. aeruginosa. При повторната хоспитализация на първия опериран пациент е установено, че е с хронична инфекция на ухото; при него е изолиран същия причинител от очен секрет - микробиологично изследване №1695/26.05.2022г. и от ушен секрет - №1716/27.05,2022г. - ИЗ № 14739/2022.

В тази връзка е преценено, че всички описани вътреболнични инфекции са установени в сроковете, посочени в Медицинския стандарт по профилактика и контрол по вътреболничните инфекции, III 7.1.3.A3, приет с Наредба №3/08.05.2013г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции; отбелязано е, че случаите отговарят на критериите за ВБИ /вътреболнични инфекции/, посочени в медицински стандарт по превенция и контрол по вътреболничните инфекции, III 8.4.2. Н2, приет с Наредба №3/08.05.2013г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции. Посочено е, че към 25.05.2022г., след направени микробиологични изследвания, са установени повече от два случая на вътреболнични инфекции, засегнали пациенти на Клиника по очни болести към УМБАЛ ,Д-р Г. Стр.“, претърпели операция в клиниката на 18.05.2022г., което прави вероятна епидемиологичната връзка и което увеличение на ВБИ е необичайно. На тази основа, направен е извод за наличие на епидемичен взрив от вътреболнична инфекция /чл.20, ал.1 от Наредба №2/2005г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции/, както и че доц. д-р С. В. М. - Б., в качеството на Началник на Клиника по очни болести към УМБАЛ „Д-Р Г. Стр.“, не е уведомила ръководителя на лечебното заведение и лицата по контрол на инфекциите в същото за наличието на епидемичен взрив от вътреболнична инфекция, като уведомяването е следвало да се извърши незабавно /до 26.05.2022г./, поради което към 27.05.2022г. е налице неизпълнение на задължението на доц. д-р М. - Б., в качеството на Началник на Клиника по очни болести към УМБАЛ „Д-р Г. Стр.“, да извърши това уведомяване – нарушение по чл.20. ал.2 от Наредба №2/2005г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на деянията. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на С. В.

3

М. – Б. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.20 ал.2 от Наредба № 2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.23 – 44 от делото/. Неоснователно се оспорва компетентността на актосъставителя и на издалия НП орган. Видно от чл.3 на Наредба № 2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции, методичното ръководство и контролът на дейността по профилактика на ВБИ в лечебните заведения се осъществяват от органите на РИОКОЗ, т.е. при отчитане на терминологичната неактуалност на посочената Наредба, очевидно е, че се касае за органите на РЗИ. В този смисъл и при отчитане на общата разпоредба на чл.236 ЗЗ, компетентността да бъдат установявани нарушения по Наредба № 2 от 10.01.2005 г., респ. – да бъдат издавани Наказателни постановления за такива нарушения, е предоставена на органите на РЗИ; в тази насока е и длъжностната характеристика на актосъставителя В. А., където в т.5.7 е възложено задължение да „Подпомага, методично ръководи и контролира лечебните заведения при организиране на профилактиката и контрола на ВБИ“; отделен е въпроса, че по делото са представени препис на нарочна Заповед на Директора на РЗИ-ПЛЕВЕН /л.31 – 43 от делото/, съобразно която Клиника по очни болести към УМБАЛ „Д-Р Г. Стр.“ ЕАД-ПЛЕВЕН е възложена за наблюдение именно на инспектор В. А., а проверката, довела до съставяне на процесния АУАН и издаване на обжалваното НП, е възложена също със Заповед на Директора на РЗИ-ПЛЕВЕН /л.44 от делото/. В този смисъл, липсват юридически аргументи в подкрепа на това, че актосъставителят или административнонаказващия орган са действали без съответна материална компетентност, напротив – такава е била налице. Впрочем, до известна степен, към този въпрос има отношение и възражението, че едва при спазване на реда, предвиден в Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и надлежно установяване на ВБИ, възниква задължението по чл.20 ал.2 от Наредба № 2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции.

Това възражение обаче е неоснователно, тъй като съобразно чл.2 ал.3 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г., „Регистрацията, съобщаването и отчетът на посочените в приложение № 1а специфични здравни проблеми се извършват по реда на Наредба № 2 от 2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции (ДВ, бр. 8 от 2005 г.).“, а съобразно т.1.6 от приложение № 1а, тук попадат „ EENT:

Инфекции на окото, ухото, носа, гърлото или устната кухина “, като съобразно т.1.6.2. „EENT-EYE: Инфекции на окото, различни от конюнктивит“. Следователно, разпоредбите на Наредба № 21 от 18.07.2005 г.

4 са неприложими в настоящия случай, доколкото се касае за регистрирани случаи на инфекция на окото – ендофталмит, а оттук и възражението за липса на компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, отново се разкрива като неоснователно.

Все пак, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, липсва ясно, разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване.

Специфичен момент в тази връзка се явява сложността на фактическата обстановка, която условно може да се раздели на две части: от една страна, факти и обстоятелства, свързани с евентуалното наличие на т.нар.епидемичен взрив от вътреблнична инфекция, а от друга – факти и обстоятелства, свързани със следващите се от този взрив задължения и техното евентуално неизпълнение от страна на жалбоподателката М., в качеството й на Началник на КЛИНИКА ПО ОЧНИ БОЛЕСТИ при УМБАЛ „Д-Р Г. Стр.“ ЕАДПЛЕВЕН. И докато условно отбелязаната „втора“ част от фактическата обстановка, не разкрива проблематични моменти, тъй като се свежда до констатация, че към 27.05.2022г., М. не е изпълнила задължение по чл.20 ал.2 от Наредба № 2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции, то условно отбелязаната „първа“ част, поражда редица въпроси, без съответен отговор както в АУАН, така и в НП. Същевременно, следва да бъде подчертано, че условно отбелязаните две части на фактическата обстановка се намират в неразривна връзка, взаимозависими са и поради това, липсата на яснота и разбираемост дори само в „първата“ част, рефлектира цялостно върху описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, изложени в АУАН/НП.