Разпореждане № 85867 от 31.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 11875/2025
- Вид
- Разпореждане № 85867
- Подписан
- 31.05.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Търговски закон
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 85867 гр. София, 31.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: **** като разгледа докладваното от **** Частно гражданско дело №
20251110111875 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 70841/27.02.2025 г. на „****“ ЕАД, ЕИК ****, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, ал. 1, т. 10 ГПК срещу Г. И. М., ЕГН **********.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК заявителят твърди, че е носител на вземанията по документа- запис на заповед от 22.03.2023г., издаден от длъжника в полза на трето за процеса лице- „****“ ООД, като уточнява в тази връзка, че вземанията по записа на заповед, обезпечаващ вземанията на последното по сключен с длъжника договор за потребителски кредит, са му прехвърлени от заемодателя по този договор за кредит с договор за цесия.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т.
4г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, „в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора също няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника на посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор, тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено с документ по чл. 417 ГПК /например нотариално заверен договор за цесия/, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението /само по изключение разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК предвижда различно доказване на изискуемостта/. В такъв случай този документ е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо представяне и на документа, установяващ вземането срещу неговия праводател. Възможно е обаче документът по чл. 417 ГПК да установява и правоприемството /например джирото при менителничния ефект/ и тогава същият е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и в полза на правоприемника.
Възможно е обаче също така документът, установяващ частното правоприемство, да не индивидуализира вземането /например ако правоприемството се основава на договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ/, и в такъв случай за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника е необходимо да се представят както документът, установяващ вземането на праводателя, така и този за правоприемството.“
1
В случая, представеният от заявителя договор за цесия между него и първоначалния кредитор по процесния договор за потребителски кредит, респ. поемател по издадения за обезпечаване на вземанията му запис на заповед, е в обикновена писмена форма, поради което същият не притежава характеристиките на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, а същевременно, върху записа на заповед, сочен като източник на вземането на заявителя и представляващ документ по чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК, не е обективирано джиро. С оглед на това, при съобразяване на цитираните вече разяснения на касационната инстанция, следва да се приеме, че в случая представеният от името на заявителя документ по чл. 417 ГПК не удостоверява съществуването в правната му сфера на процесното парично вземане, поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено в неговата цялост.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 70841/27.02.2025 г. на „****“ ЕАД, ЕИК ****, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417, ал. 1, т. 10 ГПК срещу Г. И. М., ЕГН **********.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2