Определение № 706 от 14.07.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 706 гр. Габрово, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20254200500403 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк. Т. срещу разпореждане на Районен съд – Севлиево по ч. гр. д. № 694/2025 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. Х.

И., за вземането за сумата от 1 234, 68 лева – неплатена главница; сумата от 274, 36 лева - договорно възнаграждение за периода от 01.06.2024 г. до 01.03.2025 г.; сумата от 310, 91 лева - лихва за забава за периода от 02.03.2023 г. до 01.03.2025 г. и сумата от 71, 20 лева законна лихва за периода от 01.03.2025 г. до 21.05.2025 г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ от издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди се, че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.

Правомощията по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК са за преценка от заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в договора или вероятността да е такава. Извън тази преценка е валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основания нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се ,че в случая заповедният съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл. 143 ЗЗП. Сочи, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, при преценяването на клаузата като неравноправна. Сочи, че преди сключване на договора, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляра, от който е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило предддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит.

Твърди, че сключения договор за потребителски кредит отговаря на всички законови изисквания. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Намира, че лихвата за забава е 1 възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Твърди, че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни, поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни. Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови да се издаде заповед за изпълнение относно отхвърлените вземания. Претендира и да бъдат присъдени направените поделото разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С постановеното разпореждане № 1312 от 05.06.2025 г. по ч. гр. д. № 694/2025г. на РС- Севлиево в цялост е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. Х. И., за вземането за сумата от 1 234, 68 лева – неплатена главница; сумата от 274, 36 лева - договорно възнаграждение за периода от 01.06.2024 г. до 01.03.2025 г.; 375, 10 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 589, 90 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 20 лева – такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.01.2024 г.; 400 лева - такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 05.09.2024 г. ; сумата от 310, 91 лева - лихва за забава за периода от 02.03.2023 г. до 01.03.2025 г. и сумата от 71, 20 лева законна лихва за периода от 01.03.2025 г. до 21.05.2025 г., дължими по договор за потребителски кредит № 40014843329/17.01.2023 г. на основанив чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че съгласно текста на договора за кредит, представен по делото, предоставената услуга „Фаст“ се състои в правото на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а услугата „Флекси“ – в правото на право на погасителния план. Приел е, че двете допълнителни „услуги“ се явяват нищожни поради заобикаляне на забраната, регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която не се допуска начисляване на разходи за усвояване и управление на кредита. Наред с това е приел, че не е ясно как е формулирана цената на тези две допълнителни услуги, както и че в случая не може да се приеме, че клаузите са индивидуално уговорени, доколкото се касае за еднотипни договори за паричен заем, сключван при общи условия, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Приел е, че макар в случая възнаграждението по двете „услуги“ да е включено в общия дълг и месечните вноски, същото не е включено като разход при формирането на ГПР от 49, 13% по договора. Позовал се е на 2 практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 „Профи Кредит България“ изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, а именно – недействителност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПК – чистата стойност на кредита, а именно 2 500 лева. Предвид това и обстоятелството, че по договора са постъпили плащания в общ размер на 3 767, 32 лева, т.е. повече от дължимото на кредита, съдът е отхвърлил заявлението в цялост.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Безспорно заповедният съд е задължен да се произнесе по въпроса за противоречието на искането със закона или с добрите нрави, изводимо от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, както и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител или обоснованата вероятност за това. Изхождайки от предмета на процесния договор за потребителски кредит и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и от друга страна финансова институция по см. на 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговски дейност, следва да се приеме, че се касае за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.

Съставна част от процесния договора са включените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. В случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителни услуги. Клаузите за заплащане на възнаграждение по тях противоречат на закона, а именно на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита, който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са недействителни.

Включените в процесния договор клаузи и общи условия дават основание да се приеме, че в случая е налице вероятна неравноправност на клаузите за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за които от наличните данни не може да се изведе, че са договорени индивидуално, като същите е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР като общ разход по кредита, съответно невключването им води до недействителност по чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита.

В случая в ГПР съгласно чл. 5 от ОУ няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Целта на посочената разпоредба е да установи по еднозначен начин изчисляването и 3 посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор.

Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ /Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също така с постановеното Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10, §2, б. “ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Предвид гореизложеното заповедният съд правилно е отхвърлил заявлението в обжалваната част, поради което разпореждането му следва да бъде потвърдено, а частната жалба против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

Държавната таксата в размер на 15 лв. по чл. 19 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, се дължи единствено в хипотези на обжалване на разпореждане на съответния районен съд, с което поради констатирано наличие на процесуални недостатъци заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е било разгледано по същество /Определение № 847 от 24.11.2010 г. по ч. т. д. № 716/2010 г., I т. о. на ВКС /.

В процесния случай, заявлението на жалбоподателя е разгледано, поради дължимата държавна такса от него се определя по правилата на чл. 19 от Тарифата, с оглед обжалваемия интерес. Жалбоподателят е внесъл държавна такса в размер на 15 лева, докато дължимата такава е в размер на 18, 91 лева.

Предвид това, жалбоподателят следва да бъде осъден да внесе разликата до пълния размер на дължимата държавна такса.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1312/05.06.2025 г. по ч. гр. д. № 694/2025 г. по описа на Районен съд – Севлиево в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. Х. И., за вземането за сумата от 1 234, 68 лева – неплатена главница; сумата от 274, 36 лева - договорно възнаграждение за периода от 01.06.2024 г. до 01.03.2025 г.; сумата от 310, 91 лева - лихва за забава за периода от 02.03.2023 г. до 01.03.2025 г. и сумата от 71, 20 лева законна лихва за периода от 01.03.2025 г. до 21.05.2025 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „Профи Кредит България“ ЕООД, 4

ЕИК: 175074752, с адрес: гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В да заплати по сметка на Окръжен съд-Габрово сумата от 3, 91 /три лева и деветдесет и една стотинки/ - дължима и неплатена в цялост държавна такса за въззивно обжалване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5