Решение № 2658 от 09.08.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7656/2021
- Вид
- Решение № 2658
- Подписан
- 09.08.2022
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 112, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.113, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.113 ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.113 ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.114 · Закон за защита на потребителите
- чл.114 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.114, ал.1, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 114, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 335 · Търговски закон
- чл. 342, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2658 гр. Варна, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20213110107656 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Ж. М. В., ЕГН ********** с настоящ адрес: **, чрез адв. Д. Т. от ВАК със съдебен адрес: ** срещу Б. Т. К., ЕИК **със седалище и адрес на управление: **.
Ищцата претендира от съда да постанови решение с което на основание чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП във вр. чл.113, ал.2 и ал.3 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати сумата от 482,92 с ДДС представляваща заплатена цена за телефон GSM HUAWEI MATE 20 LITE №**., IMEI: **, съгласно сключен договор от 15.04.2019г., представляваща заплатена от нея цена за покупка на телефон на лизинг №7863009073/15.04.2019г., на стойност 482,92лв., включващи главница 465,19лв. с ДДС и лихва 17,73лв., основание чл.114 ал.1 т.1 ЗГШ във вр. чл.113 ал.2 и 3 от ЗПП, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Моли, да й бъдат присъдени и направените по настоящото производство съдебноделоводни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ищцата аргументира правен интерес от предявените искове, 1 навеждайки следните фактически твърдения:
На 15.04.2019г. закупува от „Б.т. к." ЕАД мобилен телефон - GSM HUAWEI MATE 20 LITE №*., IMEI: *съгласно сключен договор за покупка на лизинг № 7863009073/15.04.2019г., на стойност 482,92лв., включващи главница 465,19лв. с ДДС и лихва 17,73лв., платима на равни 24 месечни вноски от по 9,71лв. и първоначална вноска 250.00лв. с ДДС.
При стриктно изпълняване на задълженията си по сключеният договор за лизинг и заплащане в срок на всяка вноска, на 15.10.2019г. оставя за ремонт телефона - предмет на договора за лизинг, в магазин на В. в ** /Кауфланд/, като се установява фабричен дефект на гърба в горния десен ъгъл, като апарата е отремонтиран, съгласно сключеният договор.
Но след определено време апарата отново започва да дава дефект, ето защо на 25.01.2021г. отново оставя телефона за ремонт - камерата била разместена (за същият фабричен дефект, който веднъж е отремонтиран).
На 15.02.2021г. на номерът на дъщеря й, даден за контакт в сервиза в който е оставен апарата, се обаждат със становище, че телефона не може да бъде оправен, тъй като е излязъл от производство и няма резервна част за него.
Този и следващият ден, чрез телефонният номер на дъщеря й, водят различни разговори за замяна на телефона с друг, но предложенията които й правят са за алтернативни телефони, на много по-висока цена, но също излезли от употреба, което по никакъв начин не я удовлетворява. След този ден - 16.02.2021г. от сервиза спират да си вдигат телефона.
След няколкократни периодични позвънявания от нея и от дъщеря й в опити да се свържат със сервиза, за да получат някаква информация, относно процедурата за връщане на парите, които до този момент е заплатила за телефона на основание даденото становище за невъзможност апарата да бъде отремонтиран, дъщеря й посещава офис на Виваком, за да попита на място.
На място в офис на Виваком служителят е поискал номера на сервизната поръчка, за да провери, като установява, че не е зададен статуса на сервизната поръчка и нищо не може да направи. Служителят е посъветвал дъщеря й да се обади на сервиза и да попита какво се случва, но на другия ден, защото работното време на сервиза било до 17:00ч. Дъщеря й отново 2 оставя своя мобилен номер за връзка, с уговорката служителят да се обади, когато му предоставят някаква информация. От този момент нито някой се е свързвал с нея нито са й вдигали телефон за информация.
Доколкото срокът за отстраняване на дефекти е един месец (тридесет дни), на 25.02.2021г. отново моли дъщеря си след работа да отиде до офис на В., за да разбера какво се случва с телефона й, оставен в сервиз на ответното дружество. На място в офис на ответното дружество дъщеря й отново е обяснила казуса, но служителката с която е разговаряла и към която се е обърнала за съдействие, с груб тон и арогантно отношение обяснила на дъщеря й, че логистиката им работи до 17.00ч., шефа (управителят на въпросният офис най-вероятно) също работел до 17.00ч., както и че никой служител в момента не можел да съдейства по никакъв начин на дъщеря й по казуса.
На следващият ден - 26.02.2021г. още сутринта дъщеря й отново отива до същият офис на ответното дружество, като при разговор вече с управителят дъщеря й обяснява, че от сервиза са й обяснили за възможността за предоставяне на нов телефон или връщане на заплатената до момента сума за телефона, съгласно договора за лизинг. Управителят само кимал с глава и обяснявал как не може да помогне, как нищо не можел да направи, защото не връщали пари, как логистиката им отново не работи и не можел да се свърже с тях, за да отговори адекватно на въпросите на дъщеря й по отношение на закупеният от нея телефон и как нямало към кой друг да се обърнат за адекватно разрешаване на случая. Отново разочарована, разстроена и с обзето чувство вече на безсилие след проведеният разговор с управителят, дъщеря й при излизане от офиса на Виваком веднага се обажда на оператора им на тел.
123, отново обяснява ситуацията, диспечера й казва, че трябва да се свърже със сервиза и я оставя да чака на линия, като след 5 мин. чакане диспечерката отново се връща в разговора и казва, че нямат информация за телефона и когато имат информация ще й се обадят.
След разговора си с оператора на дружеството ответник, дъщеря й решава да звънне в Комисията за защита на потребителите, от където я съветват да пусне жалба в мобилните им гишета, но едва ли ответното дружество ще им върнат заплатената до момента сума за телефона.
В същото време на 26.02.2021г. тя лично звъни в офиса на ответника, в 3 който оставя телефона за ремонт и управителят й обяснява, че няма как да й се върнат парите и единствения вариант който има е да й заменят телефона с друг, като отново й предлага само два апарата, при това такива които вече не се произвеждат, както и че трябва да доплати за тези апарати и ако решението не й харесва да подаде жалба където си иска. След разговорът с управителят се обажда в сервиза, обяснява им за водените разговори с офиса на В. и служителят й обяснява, че в сервиза са направили всичко необходимо по закон, като телефона може да бъде заменен с всяко устройство и всичко останало вече зависи от представителите в офисите на Виваком, доколко искат да си свършат работата или не.
Два три дни по-късно дъщеря й отново се обажда в сервиза на ответника и от там й обясняват, че телефонът е одобрен за замяна и да отидат в офис на ответното дружество да го заменят.
На 01.03.2021г. отново изпраща дъщеря си до въпросният офис на В.
Служителят там отново с груб и арогантен тон й обяснява, че не може да се замени телефона с каквото си искат. Дъщеря й предлага компромисен вариант, като посочва алтернативен модел телефон (Xiaomi Redmi note 8 pro).
Служителят в магазина й отговоря, че не могат да й дадат този модел телефон и започвал да й предлага други много по-скъпи модели телефони, за които се налага да доплаща при това значителни суми, което за нея не е вариант. Тя му отказва и обяснява, че няма да взема телефон, за който е необходимо се доплаща, тъй като такава възможност няма.
На 02.03.2021г. отново се обажда на диспечера и обяснява, че от В. й отказват да върнат парите за телефон и да й заменят телефона с модел който тя иска. Диспечера обяснява, че е необходимо да отиде в офис на В. и да даде на управителя да говори с 123, другият вариант е да подаде писмена молба до Виваком за замяна на телефона. Покъсно същият ден на дъщеря й се обажда управителя на офиса, в който е оставен телефона с обяснението, че единствено може да си избира телефон за който е нужно да доплати и друго няма какво да се направи и ако не е съгласна да се обърне към КЗП.
Ето защо е принудена да подаде жалба до КЗП, както и жалба до ответното дружество, с която ги уведомява, че разваля договора, и иска да й бъде възстановена платената цена. Жалба до ответното дружество БТК е изпратена на 31.03.2021г. с товарителница на куриерска фирма ИН Таим, 4 получена при ответника на 01.04.2021г.
Извършила е пълно плащане на уговорената цена от 482,92лв., включващи главница 465,19лв. с ДДС и лихва 17,73лв., като е направила следните плащания и вноски: На 15.04.2019г. сумата от 250 лв. едновременно с подписване на договора; На 17.05.2019г. сумата от 8,33 лв.
(главница) и 1,38лв (лихва); На 19.06.2019г. сумата от 8,38 лв. (главница) и 1,33лв. (лихва); На 17.07.2019г. сумата от 8,43 лв. (главница) и 1,28лв.
(лихва); На 19.08.2019г. сумата от 8,49 лв. (главница) и 1,22лв. (лихва); На 16.09.2019г. сумата от 8,54 лв. (главница) и 1,17лв (лихва); На 18.10.2019г. сумата от 8,60 лв. (главница) и 1,11лв (лихва); На 18.11.2019г. сумата от 8,65 лв. (главница) и 1,06лв (лихва); На 16.12.2019г. сумата от 8,71 лв. (главница) и 1,00лв (лихва); На 18.01.2020г. сумата от 8,76 лв. (главница) и 0,95лв (лихва); На 17.02.2020г. сумата от 8,82 лв. (главница) и 0,89лв (лихва); На 17.03.2020г. сумата от 8,88 лв. (главница) и 0,83лв (лихва); На 21.04.2020г. сумата от 8,93 лв. (главница) и 0,78лв (лихва); На 18.05.2020г. сумата от 8,99 лв. (главница) и 0,72лв (лихва); На 22.06.2020г. сумата от 9,05 лв. (главница) и 0,66лв (лихва); На 22.07.2020г. сумата от 9,11 лв. (главница) и 0,60лв (лихва); На 24.08.2020г. сумата от 9,17 лв. (главница) и 0,54лв (лихва); На 23.09.2020г. сумата от 9,23 лв. (главница) и 0,48лв (лихва); На 19.10.2020г. сумата от 9,28 лв. (главница) и 0,43лв (лихва); На 19.11.2020г. сумата от 9,34 лв. (главница) и 0,37лв (лихва); На 22.12.2020г. сумата от 9,40 лв. (главница) и 0,31лв (лихва); На 21.01.2021г. сумата от 9,46 лв. (главница) и 0,25лв (лихва); На 16.02.2021г. сумата от 9,53 лв. (главница) и 0,18лв (лихва); На 16.03.2021г. сумата от 9,59 лв. (главница) и 0,12лв (лихва); На 02.04.2021г. сумата от 9,52 лв. (главница) и 0,07лв (лихва); Общо платени главница:
465,19лв. и платена лихва 17,73лв.
Ответното дружество изобщо не благоволява да й отговори по какъвто и да е начин.
На 08.07.2021г. получава отговор с изх. № П-01 -138/01.07.2021 г., относно подадена жалба от нея до КЗП заведена с вх. № П-01-138/06.04.2021 г., в който нагледно е разяснено, че съгласно Закона за защита на потребителите, когато стоката не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.
Потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с 5 договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалният преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. След изтичането на този срок потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока.
Като също така в отговора си КЗП посочва, че на основание подадената от нея жалба, при извършена от длъжностните лица при КЗП проверка в офиса на ответното дружество е установено, че рекламацията е заведена от търговеца в регистъра на предявените рекламации, но не е спазен едномесечният срок за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, считано от предявяване на рекламацията. Като за нарушението на ответника е съставен акт за административно нарушение.
Съгласно чл.113 ал.2 от ЗЗП привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяване на рекламация от потребителя. По силата на чл.113 ал.3 от ЗЗП след изтичане на срока по ал.2 /един месец от рекламацията/, потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока, съгласно чл.114. на осн. чл.114 ал.1 от ЗЗП, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл.113, той има право на избор между една от следните възможности: 1. Разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума и 2. Намаляване на цената.