Решение № 1225 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1225 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110202103 по описа за 2026 година Производството е образувано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Б. И. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.

Варна, ул. „С.“ № *, ет.*, ап.*, подадена чрез процесуалния му представител адв. Й. А. от Адвокатска колегия – Варна, против Наказателно постановление № 26-0442-000147 от 16.03.2026 г., издадено от началник сектор в ОДМВР – Варна, РУ 04 Варна, с което на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро (сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента) за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата и в проведените открити съдебни заседания чрез адв. А. се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт. Твърди се, че при провеждане на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения – съставяне на АУАН в отсъствие на свидетели очевидци в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН, липса на достатъчна конкретизация на вмененото противоправно поведение и бланкетно изброяване на законовите предпоставки в 1 обстоятелствената част на постановлението, както и липса на индивидуализация на настъпилите материални щети. По същество се поддържа, че деянието е недоказано от обективна и субективна страна, тъй като водачът се е движил с изключително ниска скорост в колона, съобразена с видимото състояние на пътя, а загубата на управление е настъпила вследствие на скрит под пресен слой сняг, непочистен и неопесъчен заледен участък („черен лед“), съставляващ непредвидимо обстоятелство и случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Поддържа се и довод за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправя се искане за цялостна отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 245,00 евро съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и удостоверение за регистрация по ЗДДС.

Въззиваемата страна – Началник сектор в ОДМВР – Варна, РУ 04 Варна, редовно призована за съдебните заседания, не изпраща представител в залата. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен юрисконсулт, с които жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че фактическата обстановка е безспорно установена, нарушението е доказано, а издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се заявява възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с материалите по приложената административнонаказателна преписка, намира, че жалбата е процесуално допустима.

Видно от приложената разписка към атакуваното Наказателно постановление № 26-0442-000147 от 16.03.2026 г., същото е връчено лично на жалбоподателя на 28.04.2026 г. Жалбата срещу него е подадена чрез административнонаказващия орган на 11.05.2026 г. (рег. УРИ 442000: 7У21/11-05-2026 г.), т.е. в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал.

2 от ЗАНН, от активно легитимирано лице – адресат на санкционния акт, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното деяние съгласно чл. 58д, т. 1 и чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

2

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.02.2026 г. около 07:55 часа в гр. Варна, в района на Южна промишлена зона, жалбоподателят Б. И. Н. управлявал лек автомобил марка „*“ с рег. № *, движейки се в посока към база „Петрол“ и кораборемонтен завод (КРЗ) „Одесос“. Автомобилът се е движил като първа кола в образувана колона от моторни превозни средства, отиващи към промишлените предприятия за започване на работната смяна. Непосредствено след него, на дистанция от около 20 метра, се е движил лек автомобил, управляван от свидетелката Г. Г., а зад нея – и други превозни средства.

Метеорологичните и пътните условия в района към момента на движението са били силно усложнени: времето е било студено, през предходното денонощие е валял дъжд, който при спадане на температурите е замръзнал, а впоследствие е навалял тънък пресен слой сняг, който изцяло е покрил пътното платно. В процесния пътен участък – непосредствено преди кръстовището за КРЗ „Одесос“ и намиращата се в близост автобусна спирка – пътната настилка не е била обработена с химически вещества или опесъчена от поддържащите служби, като върху нея са били налице коловози от тежкотоварни камиони и разпилян разкъсан найлон. Поради покриващия пресен сняг образуваният под него пласт от заледяване („черен лед“) е бил визуално скрит и неразличим за водачите на движещите се автомобили. В участъка не е имало поставени предупредителни пътни знаци или табели за хлъзгав път и заледяване.

Водачите в колоната, включително жалбоподателят Н., са се движили с изключително ниска, предпазлива скорост (около 30 км/ч). При приближаване към кръстовището за портала на КРЗ „О.“, където трасето предвижда извършване на ляв завой, автомобилът на жалбоподателя внезапно е попаднал върху необработения скрит заледен участък. В резултат на пълната загуба на сцепление превозното средство е изгубило устойчивост, отклонило се е от зададената траектория, плъзнало се е по заледената повърхност напред и вляво и е реализирало удар в метален стълб на уличното осветление, разположен в района на спирката. Вследствие на съприкосновението са настъпили материални щети по предната част на лекия автомобил 3

(деформации по предна броня, декоративна маска и преден капак), както и повърхностно одраскване по стълба.

Жалбоподателят и свидетелката Г., както и водачите на спрелите зад тях автомобили, са слезли на място и са констатирали наличието на непрекъснат слой лед под падналия сняг. Около 10–15 минути преди този инцидент на същото място е настъпило друго идентично произшествие с друг автомобил. Свидетелката Г. и останалите служители са продължили към работните си места, а жалбоподателят е останал на място в очакване на контролните органи.

След подаден сигнал чрез дежурната част на ОДМВР – Варна, на място е пристигнал полицейски наряд в състав мл. автоконтрольор Д. М. Д.

(актосъставител) и служителят Н. И. К.. Служителите не са били преки очевидци на движението на автомобила и настъпването на произшествието.

На място е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, като пробата на жалбоподателя е била отрицателна (0,00 mg/l).

Актосъставителят е констатирал наличието на заледен пътен участък, след което е съставил Протокол за ПТП № 2026-1020-50392-1 от 03.02.2026 г. и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4980731 от същата дата срещу водача Б. И. Н..

В акта е вписано, че водачът се е движил с несъобразена скорост с пътните условия (характер и интензивност на движението, заледен участък), загубил е контрол, отклонил се е вляво и е самокатастрофирал в ел. стълб, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Като свидетел при установяване на нарушението е вписан колегата на актосъставителя – Н. И. К..

Актът е предявен на водача, който го е подписал с отбелязване „нямам възражения“. В законоустановения 7-дневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са депозирани допълнителни писмени възражения.

Въз основа на съставения АУАН, на 16.03.2026 г. началник сектор в ОДМВР – Варна, РУ 04 Варна е издал атакуваното Наказателно постановление № 26-0442-000147, с което е възприел изцяло фактическото описание от акта, посочил е, че водачът „не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и на ПС, превозвания товар, условията на видимост, характера и интензивността на движение и не спира пред предвидимо препятствие“, квалифицирал е 4 деянието като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП е наложил на Б. И. Н. административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро (300,00 лева).

Така възприетата фактическа обстановка съдът установи въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства: писмените материали по административнонаказателната преписка – АУАН серия GA № 4980731/03.02.2026 г., Протокол за ПТП № 2026-1020-50392-1/03.02.2026 г., снимков материал (4 броя фотоснимки), Справка за нарушител/водач от 14.05.2026 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и Заповед № 8121з583/14.04.2026 г. на Министъра на вътрешните работи, както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Д. М. Д.

(актосъставител) и Г. М. Г. (очевидец), събрани в съдебните заседания на 16.07.2026 г. и 01.10.2026 г.

Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелката Г. М. Г., тъй като същите са последователни, подробни, логични и напълно безкористни.

Свидетелката е пряк очевидец на събитието, движила се е непосредствено зад автомобила на жалбоподателя и възпроизвежда преки впечатления относно скоростта на колоната (бавна скорост), поведението на водача, метеорологичната обстановка и специфичното състояние на пътната настилка – наличие на „черен лед“, маскиран под навалял пресен сняг, липса на каквото и да било опесъчаване и сигнализация. Показанията кореспондират с приетия по делото снимков материал и не се опровергават от останалите доказателства.

Съдът кредитира и показанията на св. Д. М. Д. в частта, в която той потвърждава, че не е възприел лично момента на настъпване на произшествието, а е пристигнал на място след подаден сигнал, като също е установил наличието на заледен пътен участък, станал повод за изпращане на сигнал за опесъчаване. Изводите на служителя относно вината на водача съставляват субективна правна оценка, която не обвързва съда при установяване на фактите.

При така изяснената фактическа обстановка и след цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът достига до следните правни изводи:

АУАН и наказателното постановление са издадени от материално и 5 териториално компетентни длъжностни лица съобразно изискванията на чл.

37, ал. 1, б. „б“ и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 165, ал. 1 и чл. 170, ал.

1 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (изменена и допълнена със Заповед № 8121з-583/14.04.2026 г.). Спазени са предвидените в чл. 34 от ЗАНН преклузивни срокове за съставяне на акта и за издаване на постановлението.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Действително, актосъставителят и вписаният свидетел не са преки очевидци на самото движение и удара, но съставянето на АУАН в присъствието на свидетел при установяване на нарушението (полицейски служител, посетил мястото непосредствено след инцидента и запазената обстановка) не съставлява порок, водещ до автоматична отмяна на акта. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН нередовността в акта се санира, ако нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са установени по несъмнен начин, а процесуалните права на санкционираното лице не са били ограничени в степен да не разбере в какво е обвинено.

Същевременно основателно се явява възражението, че при формулиране на обвинението наказващият орган е допуснал известно смесване на фактически и правни изводи, като в диспозитива на постановлението бланкетно е възпроизвел текста на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, която норма предвижда налагане на глоба в размер на 153,39 евро (300 лева) на водач, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Нарушената материалноправна норма – чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.