Решение № 3368 от 10.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3368 гр. София, 10.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20221110202648 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от ИВ. П. П., ЕГН: **********, чрез адв. С.Ф. от САК, срещу електронен фиш серия К № 5310804 на СДВР, с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.

1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.

Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателят, който обжалва същия, като твърди, че е незаконосъобразен и неправилен, противоречащ на материалния и процесуалния закон. Твърди, че в самия електронен фиш не е отразено точното местонарушение, тъй като към същия не било представено приложение с обозначени координати чрез използване на джипиес система. Сочи, че при издаването на ЕФ не са спазени императивните разпоредби на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като автоматизираното техническо средство, с което е измерена скоростта на автомобила, е мобилно и изключва отсъствието на контролен орган на мястото, където се извършва и установява нарушението. Развиват се съображения, че от ЕФ не става ясно в какво качество е санкциониран жалбоподателят, който не е собственик на процесния лек автомобил. Също така се твърди, че цифровата квалификация на нарушението, отразена в ЕФ, е неправилна.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Постъпили са писмени бележки от юрк. ХР.ХР., процесуален представител на СДВР, който оспорва жалбата и по същество счита същата за неоснователна и недоказана и моли за решение, с което да се потвърди ЕФ като законосъобразен и правилен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.09.2021 г. в 19:22 часа, в гр. София, автоматизирано техническо средство ARH САМ S1 с № 11743ее заснело лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № СА **** КС, движещ се по бул. „История Славянобългарска“ до бензиностанция „Шел“, с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към надлез „Надежда“, със скорост на движение от 88 км/ч, при ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено място, съответно било налице превишение на скоростта от 38 км./ч. Процесният лек автомобил бил собственост на Е.Н. П.а, с изрично посочен ползвател жалбоподателя ИВ. П. П., което се установява от справката за регистрацията и собствеността на МПС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа кредитираните писмени доказателства, приобщени в процеса по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, а именно: електронен фиш серия К № 5310804 на СДВР; снимков материал; разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно регистрацията и собствеността на МПС; заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш; протокол от проверка № 60-СИСИС от 28.09.2020 г. на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., валидно до 07.09.2027 г.; протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 09.09.2021 г.; ежедневна форма на отчет; справка - разпечатка от АИС-АНД.

По доказателствата:

При постановяване на настоящето решение съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се и тяхната доказателствена сила не е оборена.

По делото е представен снимков материал, от който се установява точната дата и час на нарушението, измерената скорост и отклонението от установеното ограничение, точните координати, на които е извършено нарушението, регистрационният номер на МПС, както и че процесното нарушение е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип САМ S1 с № 11743ее. Системата е преминала преглед за техническа изправност, съгласно протокол за проверка от 28.09.2020 г., както и същата е 2 от одобрен тип средство за измерване, видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., валидно до 07.09.2027 г.

Следва да се има предвид и това, че с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.

15 от ЗДвП „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес“, поради което и съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват регистрационният номер на автомобила; мястото на извършване на нарушението (съвпадащо с мястото, посочено в Електронния фиш); ограничението на скоростта; конкретно измерената скорост на движение; номерът на системата за наблюдение, както и това, че автомобилът е бил сам на пътя, т. е. измерената скорост на движение е именно на заснетия автомобил. Ограничението на скоростта в съответния участък е именно до 50 км./ч. за населено място, който факт се установява освен от този снимков материал, така и от отразеното в протокол за използване на автоматизирано техническо средство от 09.09.2021 г.

По делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал декларация за лицето, извършило нарушение, както и да е било направено възражение по ал. 6 от чл.

189 на ЗДвП пред директора на съответната структура на МВР.

Всички събрани по делото писмени и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, дават възможност на съда да установи по безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. В същия смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП регламентира изрично реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката и 3 начините за доброволното й заплащане.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към процесната дата, със съдържанието на обжалвания електронен фиш, съдът приема, че последният формално отговаря на всички законови изисквания и съответства на утвърдения образец със заповед на Министъра на вътрешните работи. В него са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението (СДВР); мястото и времето на осъществяването му; разрешената скорост; установената такава на движение на процесното МПС, регистрационният номер на последното, като е посочено, че електронният фиш се издава на ИВ. П. П., ЕГН: **********, в качеството му на ползвател на заснетото МПС.

Описано е самото нарушение и е посочена нарушената разпоредба – чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, както и санкционната разпоредба, въз основа на която, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, като са указани срокът, сметката и начинът за доброволно плащане.

От горното следва изводът, че посочването на конкретното лице, издало електронния фиш; датата на съставянето му и дали подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд не са сред задължителните реквизити на електронния фиш и съответно непосочването им не води до нарушаване правата на жалбоподателя, респ. до незаконосъобразност на електронния фиш. Липсата на подпис, печат или физическо лице – издател на електронния фиш, не води до отпадане качеството му на документ (по аргумент от § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП и § 1 от ДР на ЗАНН), нито пък води до извод за допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението е описано по разбираем начин, тъй като в оспорения електронен фиш са посочени, както самото нарушение – извършено „нарушение за скорост“, посочена е разрешената скорост на движение в процесния участък – 50 км/ч за населено място; установената скорост на движение 88 км/ч и превишаването на разрешената скорост с 38 км./ч. По отношение на разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и в електронния фиш, следва да се отбележи, че от представения по делото протокол от проверка се установява, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км./ч. при скорост до 100 км./ч. Тази допустима грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков материал измерената скорост е 91 км./ч., докато в обжалвания електронен фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км./ч. в полза на водача) скорост от 88 км./ч., която се явява по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 91 км./ч.

По аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в населено място ограничението на максимално допустимата скорост за леки автомобили е 50 км./ч. и когато скоростта, която не следва да се превишава, е различна от тази, това се сигнализира с пътен знак – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В разглеждания случай 4 автомобилът е заснет в населено място, като в ЕФ е записано, че разрешената скорост е 50 км./ч., като е установено, че е налице превишение на скоростта с 38 км./ч. От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, както от обективна, така и от субективна страна, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на МПС да не се превишава максимално допустимата скорост за леки автомобили в населено място, а именно 50 км./ч.

От приложената справка е видно, че ползвател на процесния лек автомобил е жалбоподателят ИВ. П. П.. Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение при издаването на електронния фиш, поради непосочване на името на собственика, на когото е регистрирано МПС.

Съгласно чл. 188, ал. 1от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая, собственикът изначално е посочил, че автомобилът се ползва от жалб. ИВ. П. П.. Следователно, доколкото ползвателят е този, който осъществява фактическата власт върху автомобила, то по аргумент на чл. 188, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ЗДвП, в случая правилно е определен авторът на нарушението – лицето, на което е предоставено МПС.