Решение № 153 от 20.09.2026, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Тетевен, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20264330101162 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Н. Н. К., ЕГН ********** от гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „**********“ № 133, чрез адв. С. С. от САК, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, ***, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров, с цена на иска: 276.10 евро.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит № ************ от 12.12.2022 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, като противоречащи на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.

Излага се в исковата молба, че 12.12.2022 г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ************ от 12.12.2022 г., като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 400 лева.

Ищецът сочи, че по силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилага¬нето на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От извършена справка в Търговския регистър се установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690, като двете дружества са с един и същ адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на 1 поръчителство. Тази свързаност обуславяла изводът, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от обстоятелството, че заемодателят е изпратил на потребителя обединен погасителен план, в който е включил в месечната й вноска и дължимото в полза на поръчителя възнаграждение от 119,76 лв. разпределено в 12 седмични вноски съобразно погасителния план. Също така, в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Всичко изложено водело до извода, че въпросният „договор за предоставяне на гаранция“ се явява в една неразривна връзка с договора за кредит, има акцесорен характер спрямо него и едноличен собственик на капи¬тала на дружеството - гарант е именно „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Това обстоятелство обосновавало, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне (например с някое друго дружество-поръчител или физическо лице да му предостави същата услуга), което води до значително неравновесие между правата на потребителя на услугата и търговеца и нарушаване на принципа на добросъвестност, което води и до нищожност на целия договор за кредит, с оглед обвързаността му с т.нар. „договор за предоставяне на гарнация“ и съгласно правилата на ЗЗД и в частност - чл. 26, ал. 1, предл. 2.

На следващо място ищецът сочи, че съгласно процесния договор, потребителя дължи възнаграждението за допълнителни услуги, изразяващи ежемесечно заплащане на „такса гарант/поръчител“, посочена и в общия погасителен план, от момента на подписване на договора, като плащането е включено като част от всяка от погасителните вноски по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и в обединения погасителен план включващ освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги (по договора за поръчителство), поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Изключването на таксата за поръчител от ГПР и уреждането й в отделен договор като допълнителен пакет услуги/задължения представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги/задължения не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР, който само формално отговаря на законоустановения в ЗПК.

Сочи, че така, посоченият в договора ГПР е по-нисък от действително предвидения по договора и отговаря само формално на законоустановения максимум, което се получава чрез заобикаляне на закона - предвижда се, чрез въвеждане на таксата за поръчител позволено от закона правно средство, да се постигне забранен от закона резултат нарушаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 21 ЗПК, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР, не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито от волята на страните да може да се замести, нито от разглеждащия спора съдебен състав с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната разпоредба на договора, посочваща неточен и неправилен ГПР, влече нищожност на целия договор, защото същият не би бил сключен от ответното дружество както без акцесорния договор за поръчителство, предвиждащ заплащането ежемесечно на такса за гарант/поръчител, така и без ГПР.

На последно място, в исковата молба, се сочи, че Таксата „гарант/поръчител“ с общ 2 размер - 119,76 лв. (дължима като месечна вноска в срока на договора) или в случая е близо 1/3 от сумата на предоставения кредит, който е на стойност 400,00 лв. Липсва каквато и да е еквивалентност между така нареченото възнаграждение за поръчител, уговорено в акцесорния договор, и извършената услуга от заемодателя. Сочи, че с посочената клауза се цели скрито оскъпяване на кредита и по този начин кредитодателят постига заобикаляне на императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК за начисляване на ГПР по кредита в размер повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. В случая само за периода на предоставяне на кредита и при точно и добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на длъжника, на годишна база ГПР, при включване на „таксата за гарант/поръчител“, ще бъде в размер на близо 1 141 %, което надвишава над 22 пъти допустимия от чл. 19, ал. 4 ЗПК годишен процента на разходите. С така уговорената клауза кредитът се оскъпява, като се постига забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора. Посочената сума представлява прекомерно висока печалба на кредитора и е предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца - кредитодател и потребителя, поради което клаузата се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такива се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като същата няма как по право да бъде заместена от закона и влече нищожността на целия договор. Допълнителен аргумент е, че съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като според ал. 2 на цитираната норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая месечната вноска за „такса поръчител“ и „застрахователната премия“ са именно такива такси, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и влече нищожността на целия договор, тъй като не може да бъде заменена от повелителна норма на закона.

Моли съда да прогласи нищожността на Договор за кредит № ************ от 12.12.2022 г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Сочи, че съгласно договора за предоставяне на потребителски кредит, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Заявява, че оспорва твърдението, че вземанията на „Файненшъл България“ ЕООД е следвало са се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит. Моли за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит с № ************ от 12.12.2022 г.

В открито съдебно заседание страните не се представляват.

По делото са приети писмени доказателства представени от ищцовата и ответната страна, които не са оспорени, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Районен съд - Тетевен, ГО, четвърти състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 3 съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 12.12.2022 г. между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № ************ при фиксиран лихвен процент 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) 45.32 %. В изпълнение на договора, на ищеца е предоставена сумата от 400.00 лева, като последният е следвало да върне същата на ответника, заедно с уговорената лихва или общо сумата в размер на 420.24 лева, на 12 вноски. В чл. 4, от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер па трудовото възнаграждение да е в размер па минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството. Съгласно посоченият член от договора ищецът и „Файненшъл България” ЕООД сключили договор за предоставяне па гаранция № ************, по силата на който „Файненшъл България” ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Aceт Мениджмънт“ АД задълженията на К., като същия следвало да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 119.76 лева, която сума била разсрочена за изплащане, заедно с дължимите вноски по договора за кредит.

Разпечатката съдържа 25 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b467c485-8cf9-47b9-81d1-7b4d0084e751