Решение № 51 от 17.01.2025, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Стара Загора, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20245530104458 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ.

Ищецът „ЕЛСВЕТ“ ЕООД , гр. Стара Загора, ЕИК 123007147 твърди, че на 28.11.2023г. в магазина му, находящ се на ***, ответникът закупил 18 бр. вентилатора BA 14/2 с единична цена за брой 70,56 лв. с обща стойност 1270,08 без ДДС или 1524,10 лв. с

ДДС.

За извършената търговска продажба била издадена фактура

№0200147725/28.11.2023г., в която било записано, че на посочената дата били предадени във владение на ответника 18 бр. вентилатора BA 14/2 с единична цена за брой 70,56 лв. с обща стойност 1270,08 без ДДС или 1524,10 лв. с ДДС.

Според ищеца била извършена търговска продажба между двете дружества на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, като стоката била приета без възражение. Налице били съществените елементи от договора, а именно – дата на сключване /28.11.2023г./; място на сключване /гр. Стара Загора/; предмет /18 броя вентилатори BA 14/2/; единична цена за брой /70,56 лева за един брой/; цена на договора /1524,10 лева с ДДС/ и начин на плащане /превод по сметка/. Индивидуализирано било името и адреса на получателя на доставката, съгласно чл. 114, ал. 1, т.7 от ЗЗДС, а именно „А и П 2017“ ЕООД с ЕИК 204663639.

Издадената фактура била подписана от съставителя В.С. - служител в ищцовото дружество, която предала 18 – те броя вентилатори на представител на ответното дружеството при издаване на фактурата. Фактурата не била подписана от дружеството – получател на стоката, но следвало да се има предвид, че по силата на чл. 229 от Директива 2006 (112) ЕО на Съвета от 28.11.2006г., държавите членки на ЕС нямали право да изискват фактурите да бъдат подписани. Този текст бил съобразен и в рамките на българското 1 законодателство (чл. 114, ал.1, т.6 от ЗДДС), като от 01.01.2009г. било отменено изискването за подпис, а от 01.01.2010г. напълно било отменено изискването за наличие на име и фамилия на съставилия фактурата. Задължение имало за посочване индивидуализиращи белези само на получателя (чл. 114, ал.1, т.7 от ЗДДС), без изискване той или негов представител да са положили подпис под фактурата. На 30.11.2023г. ответното дружество било направило частичен превод в размер на 524,10 лв. по посочената банкова сметка на ищеца с основание – превод по фактура *** от 28.11.2023г. – вентилатори.

След това ответникът бил преустановил плащания по фактурата въпреки неколкократно отправените обаждания до управителя на дружеството, относно заплащане на остатъка от дължимата сума. С писмо с изх. №77/06.06.2024г. от „ЕЛСВЕТ“ ЕООД била отправена покана за плащане до ответното дружество в размер на остатъка от 1000 лв. по фактура №200147725, като същата била получена лично от управителя на дружеството г-жа П. А. на 06.06.2024г. След поредно напомняне за неплатените задължения по въпросната фактура, ответното дружество на 01.10.2024г. било превело по сметка на ищеца сума в размер на 100 лв.

Издадената фактура с №0200147725/28.11.2023г. била записана в аналитичния регистър на „ЕЛСВЕТ“ ЕООД сметка 411 Клиенти, като в същия регистър били отразени вече направените плащания на сумите от ответника на датите 30.11.2023г. /425,10 лв./ и на 01.10.2024г. /100 лв./ Ответното дружество било заплатило сумата в размер от 525,10 лв., като остатъка, който дължал по посочената фактура бил в размер на 900 лв. с включен ДДС.

Между дружествата били извършвани и други търговски продажби на 28.11.2023г., за които били издадени фактури и които били заплащани от ответното дружество в срок. Същите били видни от справката на аналитичен регистър на „ЕЛСВЕТ“ ЕООД сметка 411 клиенти за периода 01.01.2023г. до 31.12.2024г.

Искането е да се осъди „А И П 2017“ ЕООД, ЕИК 204663639, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, *** „магазин 1“, представлявано от Пепа Тодорова Антонова – Управител да заплати на „ЕЛСВЕТ“ ЕООД, ЕИК 123007147, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ***, представлявано от Жельо Стоянов Желев - Управител, сумата в размер на 900 лв., с ДДС, представляваща оставащо плащане по фактура №0200147725.28.11.2023г. издадена от „ЕЛСВЕТ“ ЕООД, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на сумата.

Претендирани са всички направени в настоящото производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в който Управителят Пепа Антонова признава задължението и заявява, че го е изплатила изцяло, като посочва доказателства за това - платежно нареждане от 13.11.2024г.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца се явява и потвърждава получаването на сумата от 900 лева след завеждане на исковата молба, с която признава, че се погасява главницата по задължението и поддържа искането си за плащане на законната лихва и разноските по делото.

2

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявения иск за главница е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ.

В тежест на ищеца е да докаже сключен търговски договор за продажба на стоки, по който е предал стоките, както и размера на дължимата сума. В тежест на ответника е да докаже плащане. В настоящия случай ответникът твърди, че е заплатил задължението си, като представя платежно нареждане за сумата от 900 лева.

Ищецът признава плащането на пълната сума от 900 лева по своя банкова сметка.

Безспорно е по делото и че плащането е извършено след завеждане на исковата молба и образуване на настоящото дело. От отговора на исковата молба личи, че плащането е в резултат на получаване на книжата по делото.

Към завеждането на исковата молба обаче ответникът е дължал на ищеца сумата по процесната фактура. Видно от представената писмена покана от 06.06.2024г., приложена към исковата молба, ищцовото дружество е поканило ответникът да заплати по процесната фактура сумата от 1000 лева. Поканата е получена на 06.06.2024г. от Управителя на ответното дружество "А и П 2017" ЕООД. Видно от банково извлечение по сметка на ищеца на 01.10.2024г. е последвало плащане от още 100 лева и така е останала дължима сумата от 900 лева.

Съгласно чл. 303а от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане, когато стоката е вече предадена т.е. при липсата на други твърдения и от представените доказателства се установява, че изискуемостта на задължението е възникнала със сигурност преди датата на завеждане на исковата молба, ако се броят 14 дни от поканата за плащане, получена на 06.06.2024г. Последният факт се потвърждава и от отговора на исковата молба, в който ответникът признава, че има задължение и заплаща оставащата сума от 900 лева. Следователно, ответникът е станал повод за завеждане на делото, поради което и по аргумент на противното на чл. 78 ал. 2 от ГПК следва да понесе отговорността за разноски или не може длъжникът да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и дължи на ищеца разноски.

По отношение на законната лихва за забава, то същата е дължима. Законната лихва за забава става част от дълга при неплащане на главницата с настъпване на срока за изпълнение. Искането за законна лихва, както е формулирано, съдът възприема като претендирано от датата на исковата молба и същото се дължи до датата на окончателното плащане на дълга или до 13.11.2024г.

По разноските.

Ищецът е направил разноски по делото за държавната такса – 50 лв. и за адвокатски хонорар – 500 лева или общо 550 лв.

Както беше установено по - горе, ответникът е дал повод за завеждане на спора. Това е така, защото е безспорно, че той е бил канен извънсъдебно да плати процесната претенция на ищеца, което той не е сторил тогава. Ето защо ищецът има право на разноски в процеса.

3

Предвид изричното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, липсата на фактическа и правна сложност на делото, обемът на извършените процесуални действия и материалният интерес от делото, съдът признава на ищеца разноски за адвокат в размер на 450 лв. Така общо ищецът има право на разноски в размер на 500 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛСВЕТ“ ЕООД, ЕИК 123007147, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ***, представлявано от Жельо Стоянов Желев - Управител осъдителен иск, с който се иска да се осъди „А И П 2017“ ЕООД, ЕИК 204663639, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 130 „магазин 1“, представлявано от Пепа Тодорова Антонова – Управител да заплати на ищеца сумата от 900 лева с ДДС, представляваща оставащо плащане по фактура №0200147725.28.11.2023г., като погасен поради плащане.

ОСЪЖДА „А И П 2017“ ЕООД, ЕИК 204663639, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, *** „магазин 1“, представлявано от Пепа Тодорова Антонова – Управител да заплати на „ЕЛСВЕТ“ ЕООД, ЕИК 123007147, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ***, представлявано от Жельо Стоянов Желев - Управител законна лихва за забава върху главницата от 900 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 04.10.2024г. до датата на окончателното плащане - 13.11.2024г., както и разноски по делото в размер на 500 лева.

Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4