Решение № 1026 от 30.06.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. Русе, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20244520105527 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изп. директор Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че ответницата е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. Русе, ул. *******, с абонатен №03001531350, като по 16 бр. фактури за периода от 22.12.2022г. до 20.08.2023г. му дължи общо сумата 216.27 лв.

Ответницата дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставката до 06.11.2023г. в размер на 11.02 лв.

За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №5771/2023г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение на С. Р. В., че му дължи сумите 216.27 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 16 бр. фактури за периода от 22.12.2022г. до 20.08.2023г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.11.2023г. до окончателното изплащане, 11.02 лв лихва за забава. Претендира направените разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото дело.

1

Ответницата С. Р. В. чрез назначения й по реда на чл.47 ГПК особен представител оспорва иска по основание и размер. В условията на евентуалност моли съдът да уважи иска за ½ от предявения размер.

По делото са представени писмени доказателства и е приложено гр. дело №5771/2023г. на РРС.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от ч. гр. дело №5771/2023г., че в производство по чл.410 и сл.

ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2863/07.11.2023г. срещу Р И А за сумите 216.27 лв за доставена и неплатена топлинна енергия за периода от 22.12.2022г. до 20.08.2023г. в имот на длъжника в гр. Русе, ул. **** с абонатен №03001531350, заедно със законната лихва от 07.11.2023г. до окончателното изплащане, 11.02 лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до 07.11.2023г. и за 75.00 лв разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

В установения в закона едномесечен срок ищецът е предявил иск по чл.422 ГПК, образуван в гр. дело №1124/2024г. на Районен съд-Русе. С влязло в сила Определение №1265/28.03.2024г. по същото дело съдът, съобразявайки, че длъжникът Р И А е починал на 23.11.2023г. в хода на заповедното производство, но след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, е оставил без разглеждане установителния иск и е прекратил гр. дело №1124/2024г. на РРС.

Заповедният съд с Определение в закрито заседание №4563/21.05.2024г. е конституирал наследниците на починалия длъжник в качеството на длъжници низходящите му: Д Р А и С. Р. В.. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение от сина Д Р А, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за съществуване на вземането си.

Ищецът е предявил иск срещу С. Р. В. в установения в закона едномесечен срок.

От представените по делото фактури за доставена топлинна енергия за периодите: 22.12.2022г.-20.01.2023г., 21.01.2023г.-21.02.2023г., 22.02.2023г.24.03.2023г., 25.03.2023г.-26.04.2023г., 27.04.2023г.-26.05.2023г., 27.05.2023г.2 30.06.2023г., 01.07.2023г.-25.07.2023г., 26.07.2023г.-20.08.2023г., както и от приложеното на л.25 извлечение от сметка по партида №03-00-15-3-1350 за дължими суми от Р И А, се вижда, че ответницата като негова наследница дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за исковите периоди за обект в гр. Русе, ул. *******, общо 216.27 лв, както и лихва за забава общо в размер на 11.02 лв. Счетоводното извлечение от партидата на заведения обект не е оспорено, нито опровергано с противни доказателства досежно неговата редовност, поради което и съгласно чл.182 ГПК може да служи като доказателство за отразени в него факти.

Не се спори, че жилищният имот в гр. Русе, ул. *******, с абонатен №03001531350, е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца. В т.см са и представените по делото Договор №380/14.02.1994г. за доставка на топлоенергия за обект бл. “МНО-3”, вх.Д и вх.Е и Договор №40/18.10.2001г., сключен между ЕС на адрес: гр. Русе, ул. “******* и “Дикей-Л” ООД гр. Русе.

Ответницата не е представила доказателства, че е изпълнила задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената топлоенергия за исковите периоди.

Възражението за недължимост на исковите суми поради направено искане от етажните собственици за спиране подаването на топлоенергия за отопление на входове Д и Е в бл. “МНО-3” (Заяление, л.36) е неоснователно.

От приложените по делото фактури за топлинна енергия за исковите периоди се вижда, че дължимите суми са за отдадена топлоенергия в сградната инсталация.

Неоснователно е и възражението, направено в условия на евентуалност, искът да се уважи за ½ от предявения размер. Съгласно чл.53 ЗН, частта на отреклия се от наследството (в случая сина Д Р А – удостоверение изх.

№13011/11.12.2023г., издадено по ЧГД №6552/2023г. на Районен съд – Русе – л.49), уголемява дяловете на останалите наследници - на ответницата С. Р. В., останала единствен наследник на длъжника Р И А.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 216.27 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 16 бр. фактури за периода от 3

22.12.2022г. до 20.08.2023г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.11.2023г. до окончателното изплащане, 11.02 лв лихва за забава. Ответницата дължи на “Топлофикация Русе” АД и сумата 75 лв разноски по ч. гр. дело №5771/2023г. на РРС.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 377.30 лв разноски по настоящото дело, от които 75 лв за държавна такса, 202.30 лв за особен представител и 100 лв за юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.

“ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК 117005106, към С. Р. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.

***** ап.15, за сумите 216.27 лв стойност на доставена и разпределена топлинна енергия по 16 бр. фактури за периода от 22.12.2022г. до 20.08.2023г., заедно със законната лихва от 07.11.2023г. до окончателното изплащане и 11.02 лв лихва за забава.

ОСЪЖДА С. Р. В. да заплати на “Топлофикация Русе” АД сумите 75 лв разноски по ч. гр. дело №5771/2023г. на Русенски районен съд, както и 377.30 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4