Решение № 377 от 25.03.2022, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 3792/2021
- Вид
- Решение № 377
- Подписан
- 25.03.2022
- В сила
- 20.04.2022
- Състав
- Тихомира Георгиева Казасова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.98а · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 377 гр. Русе, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20214520103792 по описа за 2021 година
Я.Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че В. Д. АНГ. е абонат на дружеството с клиентски номер 1700164111, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №0105116090, в гр.Русе, ж.к.“Ч.“, бл...., вх.Г, ап.5. В тази връзка сочи, че на 27.12.2016г. ответникът подал заявление №4373081 за продажба на ел.енергия за процесния обект на потребление.
Пояснява, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми. Според разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 236.20 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 03.07.2020г. – 13.10.2020г.; 12.51 1 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 11.03.2021г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение №841/26.03.2021г., издадена по ЧГД №1651/2021г. по описа на РРС срещу В. Д. АНГ.. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Я.Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В. Д.
АНГ., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 236.20 лева – главница за консумирана ел.енергия по 5 фактури, издадени в периода 03.07.2020г. – 13.10.2020г.; 12.51 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 11.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2021г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №841/26.03.2021г., издадена на по ЧГД №1651/2021г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.В.Д. – особен представител на ответника В. Д. АНГ. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.
На 27.12.2016г. В.А. Данчев депозирал заявление, входирано под №4373081 за снабдяване с електрическа енергия на имот с административен адрес: гр.Русе, ж.к.“Ч.“, ул.“Ф.С.“№...., бл...., вх.Г, ет....., ап......
Съгласно извлечение от сметка по партида с клиентски №1700164111, абонатен №0105116090 за обект в гр.Русе, ж.к.“Ч.“, бл...., вх.Г, ап.8 към 11.03.2021г. задължението на клиента (ответник в настоящото производство) възлиза на: 236.20 лева – главница по фактури, издадени в периода 03.07.2020г. – 13.10.2020г. и 12.51 лева – мораторна лихва.
Електроразпределителното дружество е представило електронни карнети и фактурите, издадени в процесния период, с които установява задължението на потребителя.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е образувано ЧГД №1651/2021г. и се снабдил със заповед №841/26.03.2021г. за изпълнение на задължения по чл.410 ГПК срещу В. Д. АНГ., ЕГН ********** за сумите: 236.20 лева – главница за консумирана ел.енергия по 5 фактури, издадени в периода 03.07.2020г. – 13.10.2020г.; 12.51 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 11.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2021г. до 2 окончателното й изплащане; 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 236.20 лева – главница за консумирана ел.енергия по 5 фактури, издадени в периода 03.07.2020г. – 13.10.2020г.; 12.51 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 11.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2021г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №841/26.03.2021г., издадена по ЧГД №1651/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №1651/2021г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа, регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-061/07.11.2007г.
Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Следователно те са част от правоотношението между страните по делото и имат обвързваща сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби" АД".
В конкретния случай бе установено, че ответникът е клиент на ищцовото дружество – титуляр по партида на обект с адрес: гр.Русе, ж.к.“Ч.“, ул.“Ф.С.“№....., бл...., вх...., ет...., ап....., заведен с абонатен №0105116090. Не се оспорва претенцията по размер.
Предвид разпоредбата на чл.18а от ОУ според която потребителят ежемесечно 3 получава фактура на посочен от него адрес или би могъл да се снабди с информация за задължението си на интернет страницата на дружеството, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че е следвало да бъде уведомен от ищеца за непогасения дълг.
Изложеното води до извод, че искът като основателен, следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в размер на: 75 лева - по ЧГД №1651/2021г. по описа на РРС и 375 лева – възнаграждения за процесуално представителство и заплатена държавна такса по гражданско дело №3792/2021г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че В. Д. АНГ., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 236.20 лева – главница за консумирана ел.енергия по 5 фактури, издадени в периода 03.07.2020г. – 13.10.2020г.; 12.51 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 11.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2021г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №841/26.03.2021г., издадена на по ЧГД №1651/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. Д. АНГ., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 сумата 75 лева – разноски по ЧГД №1651/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. Д. АНГ., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 сумата 375 лева – разноски по ГД №3792/2021г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4