Решение № 217 от 09.11.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Разлог, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №

20231240200041 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба на В.И.К., против НП №22-0331-000909 от 2022 г. издадено от н-ка на РУ-Р., с което на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание „Глоба“ от 100.00 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност на атакуваното НП, както и твърдения за издаването му в нарушение на процедурните правила. Иска се неговата отмяна.

Съдът след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка: На 01.11.2022 г. в 8.25 ч., в г.Р., по у.„Т.И.“, с посока на движение от бензиностанция „П.“ към кръстовище образувано с у.„А.С.“, управлява л. а. марка и модел „Ф.П.“ с рег. №*, собственост на И.В.К. от г.Б., и в района на описаното кръстовище, регулирано с три-секционна светофарна уредба, работеща в нормален режим, навлиза и преминава на дясно по у.„А.С.“ при подаден от уредбата червен сигнал, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.

За горното нарушение АНО е издал атакуваното НП, като към датата на издаването му, оправомощен да подпише НП с МЗ-№8121з-1632/02.12.2021 г. е И.К.П. - ВПД Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р.

В хода на съдебното следствие са събирани гласни доказателства, чрез разпита на призованите свидетели – актосъставителя - М.Ф.К. и свидетеля по акта – И.К.П..

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства – НП, Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на ВР и приложените писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като основателна, поради следните съображения:

НП е съставено от компетентно лице, което се доказва от приложенaта по делото оправомощителнa заповед. Съдът счита обаче, че НП страда от съществен процесуален порок, като не са спазени императвните изисквания на чл.51, ал.1, б."б" от ЗАНН, тъй като свидетеля по акта е издал в последствие атакуваното НП, което е в нарушение на посочената 1 по-горе норма, тъй като се счита че е заинтересована страна по изхода на делото.

Посочената разпоредба на чл.51, ал.1, б."б" от ЗАНН, има императивен характер и установява забрана за актосъставител или свидетел по акта да участва в разглеждането на административно-наказателната преписка и в издаването на НП. Недопустимо е едно длъжностно лице да бъде едновременно издател на НП и преди това да е осъществило фактически действия като свидетел присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН, т. е. да съвместява две различни процесуални качества в едно и също административно-наказателно производство, както е в настоящия случай. Неспазването на тази забрана е съществено процесуално нарушение и е абсолютно основание за отмяна на обжалваното НП.

Процесуалната незаконосъобразност на обжалваното НП не налага разглеждане на спора по същество, а атакуваното НП следва да бъде отменено.

В производство пред настоящия съд, чрез депозиран в последното съдебно заседание списък на разноските от процесуалния представител на жалбоподателя, своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски - представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото. В представения пред този съд и съдържащ се на л.3 по делото - Договор за правна защита и съдействие, сключен между В.И.К. и адв. М.П., изрично е посочено, че е уговорено и платено адвокатско възнаграждение от 400.00 лв. По отношение на направено възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, Съдът счита, че същото съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата за минимално адв. възнаграждения е уговорено в минимално предвидените размери и съответства на фактическата и права сложност на делото.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.2-ра от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ против НП №22-0331-000909 от 2022 г. издадено от н-ка на РУ-Р., с което на осн. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, му е наложено адм. наказание „Глоба“ от 100.00 лв., за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА РУ-Р. при ОДМВР-Б., ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К., с ЕГН*, сумата от 400.00 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2