Решение № 79 от 09.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. ХАСКОВО, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д. при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-Д. Гражданско дело № 20255600100541 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове от Г. А. Г., Т. М. Г., Е. Я. П. и Д. С. П. против К. Д. Г. и Г. Н. Г. с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 183, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищците твърдят, че всички те са продали на ответниците К. Г. и Г. Г. следните свои съсобствени недвижими имоти, а именно:

-УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – IV, пл. № 648 в кв. 49 по КРП на село К., ЕКАТТЕ 39668, област Хасково, одобрен със заповед № 2178/1990 г. с площ 885,927 кв.м. с административен адрес: ***********, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници и съседи: УПИ III – 259, УПИ XIII – 808, УПИ IX – 468, УПИ IX – 262 и улица, ведно с построените в имота жилищна сграда, двуетажна, с площ от 200 кв.м. и таван с площ 100 кв.м.; гараж с площ 30 кв.м.; търговски обект с площ 100 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 25 кв.м.;

-УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – XI, пл. № 648 в кв. 49 по КРП на село К., ЕКАТТЕ 39668, област Хасково, одобрен със заповед № 2178/1990 г. с площ 773,806 кв.м. с административен адрес: ***********, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници и съседи: УПИ XII – 259, УПИ IV – 648, УПИ X – 262, УПИ IX – 262 и улица, срещу заплащане на посочената в нотариалния акт покупка цена в размер на 9900 лв.

Ищците твърдят, че тази цена от 9900 лв. не била действително договорената.

Правната сделка е облечена в нотариална форма и е обективирана с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 156, том 1, рег. № 2364, дело № 145/2019 г. по описа на Нотариус с № 096, вписан в СВ – Д. с вх.рег. № 1066/19.04.2019 г., акт № 106, том 4, дело № 539.

Тъй като купувачите не разполагали с действително договорената сума от 80 000 лв. преди изповядване на сделката К. Г. предложила да издаде запис на заповед за сумата 80 000 лв. в полза на ищеца Г. А. Г. и обяснила, че той, като поемател имал правна възможност, ако не му бъде изплатена договорената сума до датата на падежа, да се снабди с изпълнителен лист и чрез съдебен изпълнител да получи сумата, съответно да се разплати с 1 упълномощителите. За да не се пораждали съмнения относно текста и подписа на издателя, като гаранция, че това ще се случи, тя настоявала и била извършена нотариална заверка, вписана под № 2369/19.04.2019 г. на Нотариус с № 096. Поемателят нямал познания в тази област, но след като имало нотариална заверка на документа, приел, че всичко е законно и правно издържано. Предвид обстоятелството, че страните по сделката са близки роднини, те си имали доверие и при наличие на нотариално заверен документ продавачите се съгласили и подписали нотариалния акт, без да получат покупната цена. Не била платена и сумата от 9990 лв., въпреки че в нотариалния акт е отбелязано, че е платена. Според ищците този факт бил изрично признат от ответниците под формата на изявление на лист 2 от искова молба, която била предявена против настоящите ищци в предходно съдебно производство – гр.д. № 206/2023 г. на ХОС с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД вр. чл. 17 ЗЗД – „В действителност К. Г. и съпругът й Г. Н. Г. не били заплатили вписаната в нотариалния акт продажна цена за имотите в размер на 9990 лв. или друга, каквато и да е сума, като по силата на сключения нотариален акт № 156/2019 г. ищците само привидно са станали собственици на имотите“ (цитат от исковата молба). В старанието си да докажат пред съда симулацията и привидност на сделката на лист 4 от същата искова молба ответниците продължавали да твърдят, че те само привидно са станали собственици на имотите – „Чрез сключения нотариален акт № 156/2019 г. по възлагане на ответниците е следвало имотите да бъдат продадени от ищците при цена не по-малка от 80 000 лв. с нов потенциален купувач, която цена да бъде отчетена от ищците на ответниците чрез предаването й на ответника Г. А.

Г.. Така издаденият от К. Г. запис на заповед от 19.04.2019 г. е във връзка с каузални отношения между страните“ (цитат от исковата молба).

Според ищците това означавало, че каузалното правоотношение се изразява в извършената продажба на имотите, без да се плати договорената цена – признато от ответницата и съпругът й. Именно това било и основанието за издаване на записа на заповед, като обезпечение и гаранция за плащане на дължимата сума.

На основание заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК против ответницата в настоящото производство К. Г. е образувано ч.гр.д. № 182/2020 г. на РС – Д.. След като се уверил, че представеното писмено доказателства е редовно от външна страна и са налице законовите реквизити по чл.

535 и чл. 536 ТЗ, съдът е уважил искането, като със заповед № 101/20.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение е разпоредил длъжникът К. Г. да заплати на Г. А. Г. сумата 80 000 лв., представляваща задължение, произтичащо от запис на заповед от 19.04.2019 г., издаден в гр. Д., за сумата от 80 000 лв. с падеж до 31.12.2019 г. при уговорки „без протест“ и разноски. Наред с това и на основание чл. 417 и чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издал изпълнителен лист № 192/20.02.2020 г., по силата на който К. Г. следвало да заплати на Г. А. в качеството на кредитор сумата от 80 000 лв. Образувано е изп.д. № 245/2020 г. на РС – Д.. В хода на производството на 26.06.2020 г. на длъжницата е била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със съдебните книжа. В срока по чл. 417, ал. 2 ГПК, същата е депозирала възражение срещу издадена заповед за изпълнение – факт, който обусловил правният интерес на поемателя от образуване на производство по чл. 422 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК – образувано е т.д. № 175/2020 г. на ХОС. С решение от 22.03.2021 г. по същото дело е прието, че записа на заповед страда от пороци, водещи до неговата унищожаемост по чл. 29, ал. 1 ЗЗД и поемателят Г. А. не разполагал с менителнично притезания спрямо К. Г. – т.е. не може да получи парите по сделката. Решението е обжалвано и потвърдено изцяло с решение по в.т.д. № 439/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, поради което е влязло в законна сила.

Според ищците това означавало, че към настоящия момент те не са собственици на имотите, но не са получили и договорената цена, което обуславяло техния правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Първоначално ищците са формулирали петитум, с който искат да бъде прието за 2 установено, че ответниците К. Г. и Г. Н. дължат на ищците Г. А., Т. Г., Е. П. и Д. П. сумата от 80 000 лв., представляваща действително договорената, но неплатена цена, относно сключената между тях правна сделка, обективирана с нотариален акт № 156, том 1, рег. № 2364, дело № 145/2019 г. на Нотариус с № 096, вписан в СВ – Д. с вх.рег. № 1066/19.04.2019 г., акт № 106, том 4, дело № 539, ведно със законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното изплащане на сумата, както и да присъдят направените в производството разноски.

Впоследствие с разпореждане № 499/27.06.2025 г. съдът остави без движение подадената от ищците искова молба поради неяснота в обстоятелствената част на исковата молба, която се е отразила и в петитума. В тази връзка съдът с разпореждане от 27.06.2025 г. на ищците е указано в едноседмичен срок да уточнят какъв е правният интерес от предявяване на установителен иск или се търси с исковата молба осъждане на ответниците, т.е. предявеният иск е осъдителен. С молба вх. № 7569 от 24.07.2025 г. се правят уточнения във връзка с дадените указания на ищците. Въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства се претендира да бъдат осъдени ответниците К. Д. Г. и съпругът й Г.

Н. Г. да заплатят на ищците по делото сумата от 80 000 лв., представляваща действително договорената, но неплатена цена относно сключената между тях сделка, обективирана с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 156, том I, рег. № 2364, дело № 145/2019 г. по описа на Нотариус № 096, ведно със законната лихва от датата на образуване на настоящото дело до окончателно изплащане на сумата, като се претендират и разноски.

Съдът прие с разпореждането си от 29.07.2025 г., че предявените искове са допустими.

В отговора на исковата молба от ответника Г. Н. Г. се взема становище, както по допустимостта, така и по основателността на предявения иск и са изложени съображения в посока ако съдът приеме иска за допустим, че същият се явява изцяло неоснователен и недоказан. На първо място, според ответника предявеният иск е недопустим, тъй като между страните има влязло в сила решение от 22.03.2021 г. по т.д. № 175/2020 г. на ХОС, потвърдено с решение № 173/10.11.2021 г. по в.т.д. № 439/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, недопуснато до касационно обжалване. С това решение съдът вече се произнесъл по предявената претенция за заплащане на сумата от 80 000 лв., което се основава на същото каузално правоотношение, припокриващо се с описаното в настоящата искова молба. Съдът вече бил приел, че претендираната сума от 80 000 лв. по нотариалния акт за покупкопродажба е недължима, тъй като такава не е уговаряна и претенцията е недоказана. Силата на пресъдено нещо на решението водело до извода за недопустимост на настоящия иск.

Оспорва се твърдението на ищците, че действително уговорената между страните цена по нотариалния акт е в размер на 80 000 лв., както и твърдението, че записа на заповед е бил подписан по настояване на К. Г. и Г. Н. за обезпечаване на сочените от ищците задължения.

Оспорва се твърдението, че задължението на ответниците е възникнало при условията на солидарност. Тя възниква по силата на закон или при изрична уговорка, като нито една от двете хипотези не била налице. Ответниците се явявали купувачи в режим на СИО, която е бездялова. Така те придобили равни идеални части от имота и следователно евентуалната им отговорност е раздела, т.е. евентуално дължат по равна част от покупната цена.

На следващо място, според ответника процесният запис на заповед от 19.04.2019 г. вече е приет за нищожен с цитираното по-горе съдебно решение на ХОС и било недопустимо в настоящото съдебно производство да се ползва като доказателство.

Ответникът посочва, че след отхвърляне на иска за заплащане на сумата по записа на заповед и след отказа на ищеца да получи обратно имотите, ответниците К. Г. и Г. Н. предприели действия за връщане на имотите обратно на продавачите по съдебен ред чрез обявяване на договора за покупко – продажба за симулативен, като за целта било образувано гр.д. № 206/2023 г. на ХОС. Продавачите (ищци в настоящото производство) оспорили 3 предявения иск и доказали по делото, че сделката не е привидна. С влязло в сила решение № 255/03.10.2023 г. по гр.д. № 206/2023 г. на ХОС съдът отхвърлил предявените искове по чл.

26 ЗЗД. Това решение също се ползвало със сила на пресъдено нещо между страните към днешна дата ответниците К. Г. и Г. Н. са собственици на процесния имот, а между страните е прието за установено, че сделката не е симулативна.

Отделно от изложеното ответникът прави възражение, че вземането по записа на заповед е погасено по давност към датата на предявяване на процесната искова молба. Освен това записът на заповед не можел да обоснове тезата, че уговорената цена е в размер на 80 000 лв., тъй като страните по нотариалния акт и записа на заповед не съвпадали и били различни. Продавачите били четиримата ищци, а поемател по записа на заповед само ищецът Г. А., купувачите били двама, а издателят на записа на заповед е само един от купувачите. В нотариалния акт изрично било записано, че сумата е изплатена. Вписаните уговорки в нотариалния акт не можели да бъдат опровергавани чрез свидетелски показания и се възразява срещу допускането на свидетели на основание чл. 164 ГПК.

Разпечатката съдържа 28 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b466525b-8939-4fe0-be6a-21c911d181db