Решение № 716 от 04.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100500314 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 14587 от 31.08.2023 г. по гр.д. № 39125/2022 г. Софийски районен съд, 155 състав признал за установено по предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК искове от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, против М. С.

Д., ЕГН **********, че М. С. Д. дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 1 439.28 лв. - главница по извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК” ЕАД към 29.10.2021 г. по договор за кредит от 05.02.2009 г., сумата от 213.27 лв. - договорна лихва за периода от 05.03.2021 г. до 18.10.2021 г., сумата от 4 лв. - законна лихва за периода от 19.10.2021 г. до 28.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за сумата от 536.45 лв. - заемни такси. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното и за исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „БАНКА ДСК” АД, който го обжалва в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. Районният съд 1 неправилно приел, че заемните такси се претендират въз основа на неравноправна клауза от Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит. Претендираната с подадената искова молба сума в размер на 536.45 лв. била съставена от следните компоненти: годишна такса за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г.; такса теглене от ATM, която била посочена в т. III от Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, като същата представлявала такса теглене на пари в брой от АТМ на Банка ДСК и на други банки на територията на България и се изчислявала върху размера на теглената сума според приетите условия, и такса за невнесена минимална сума за револвиране в гратисния период, като същата се начислявала месечно, а гратисният период следвал след настъпването на падежната дата. Съгласно чл.

1, ал. 5 от договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен на 10.02.2009 г., за месечна падежна дата било определено 20-то число на месеца, а съгласно Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, гратисният период бил 15 дни. Така ако до 5-то число на следващия месец не постъпи минималната сума за револвиране от 2 % върху главницата, се начислявала допълнително такса невнесена сума в размер на 10 лв., обявена в т. III от Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК. Кредитополучателят бил информиран за основанието и размера на дължимата сума, като с подписване на договора за кредит дал съгласието си да заплаща посочените такси. Тарифата не била променяна от банката след подписването на приложението от кредитополучателя. Това се подкрепяло напълно и от подробно изготвеното заключение по приетата ССЕ в първоинстанционното производство. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да уважи иска за заемни такси.

Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна М. С. Д. не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание на 06.11.2024 г. чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

2

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 7, ал. 3 (нова, ДВ бр. 100/2019 г.) ГПК, съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. С оглед доводите в жалбата, при извършената служебна проверка по чл. 7, ал. 3 ГПК и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение само в частта му по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 536.45 лв., представляваща заемни такси по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 05.02.2009 г. Съгласно уточнението на исковата молба, заемните такси са уговорени в Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ ефект на Банка ДСК – неразделна част от договора, като в сумата са включени начислени за периода на ползване на кредитната карта такси за нереволвиране на кредита от 15 лв. на всеки месец за забава, такси за теглене от банкомат и годишна такса за управление на кредита.

Предвид необжалване на първоинстанционното решение в останалите му части, между страните със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на валидно договорно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ ефект от 05.02.2009 г. Съгласно чл. 8 от договора, същият е сключен за срок, съвпадащ със срока на валидност на кредитната карта, като договорът е многократно автоматично продължаван за нов срок, съвпадащ с периода на валидност на новоиздадената кредитна карта.

3

Поради това процесният договор за кредит попада в приложното поле на отменения Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., отм. ДВ. бр. 18 от 05.03.2010 г.) – по аргумент от § 5 от ПЗР на действащия Закон за потребителския кредит.

Процесният договор е сключен при Общи условия и Условия – неразделна част от договора, като по отношение на дължимите такси чл. 9 от договора препраща към Тарифата на банката.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от Общите условия, при нереволвиране на кредита в рамките на гратисния период или при револвиране на кредита със сума, помалка от минималните суми за револвиране, по кредита се начислява такса за нереволвиране, посочена в Условията (10 лв.), като невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка. Според Условията, дължимата годишна такса за основна карта е 40 лв., за теглене на пари в брой от АТВ на банката е предвидена такса от 1 лв. + 3 %, а от АТМ на други банки – 2 лв. + 3 %.

В приетото в първата инстанция заключение на ССЕ не е посочено поотделно за всяка от таксите в какъв размер и за какъв период от време са начислени от банката.

С оглед така установеното, предявеният иск за заемни такси е неоснователен.

При уредената от законодателя засилена потребителска защита, при която съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договори, по аргумент за по-силното основание съдът следва да следи служебно и за наличие на нищожни клаузи поради противоречие с императивна материалноправна законова норма, установена в защита на потребителите. В случая клаузата на чл. 48, ал. 1 от Общите условия на договора, предвиждаща плащане на такса за нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период, е нищожна като противоречаща на императивната норма на чл. 19, ал. 2 ЗПК (отм.), съгласно която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. По същество предвидената от банката такса за нереволвиране представлява неустойка, което противоречи на императива на чл. 19, ал. 2 ЗПК (отм.).

Макар ЗПК (отм.) да не съдържа норма, аналогична на чл. 10а ЗПК, 4 предвидената с Условията клауза, съгласно която кредитополучателят дължи годишна такса за управление на кредита съдът намира за нищожна като неравноправна, тъй като създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Това е така, тъй като таксата е по дефиниция цена на услуга, а в случая банката не предоставя такава на кредитополучателя.

По отношение на таксите за теглене на пари в брой от АТМ, освен че същите са в завишени размери, както правилно е отчел и районният съд, ищецът не е провел пълно и главно доказване от общо претендираните заемни такси от 536.45 лв. каква част са начислени за такса теглене от АТМ и за какъв период. Противно на поддържаното в жалбата, такъв извод не може да бъде направен от приетото заключение на ССЕ, доколкото в него не е посочено за какъв период са начислени такси въз основа на обсъдените по-горе нищожни клаузи.

Поради това предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК (отм.) за заемни такси е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемата. Доказано направените такива са в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представената разписка от 12.04.2024 г. В открито съдебно заседание на 06.11.2024 г. процесуалният представител на въззивника изрично е заявил, че не прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това възнаграждението следва да се присъди в цялост.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14587 от 31.08.2023 г., постановено по гр.д. № 39125/2022 г. на Софийски районен съд, 155 състав в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, срещу М. С. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК 5 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4 ЗПК (отм.) за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 536.45 лв. - заемни такси по договор за издаване на кредитна карта с револвиращ ефект от 05.02.2009 г.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, да заплати на М. С. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „******* на основание чл. 78 ГПК сумата 400 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

В необжалваните части решението по гр.д. № 39125/2022 г. на Софийски районен съд, 155 състав е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6