Акт от 24.08.2022, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 126/2022
- Подписан
- 24.08.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 5, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 49, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. Велико
Търново, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим
Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 126 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Д.И.Б. с ЕГН **********, адрес ***, срещу принудителна административна мярка по чл.
171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП – „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, наложена с Констативен протокол № 000533/ 27.02.2022 г., съставен от М.Т.К., инспектор „ПНП ППС“ в „Организация на движението паркинги и гаражи“ ЕООД - гр.
Велико Търново. ПАМ е наложена по отношение на лек автомобил марка „Хонда“ с рег. № ***.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на принудителната административна мярка, поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона, вкл. липсата на посоченото в Констативен протокол № 000533/ 27.02.2022 фактическо основание за налагането на ПАМ. Сочи, че съгласно публикувани на сайта на Община Велико Търново съобщения за създадената временна организация на движението във връзка с подмяна на ВиК мрежата под бул. „България“ в гр. велико Търново, не е посочено ограничение за паркиране на ППС на ул.
„п.Ал.П.“, а единствено на ул. „Любен Каравелов“. В тази връзка представя разпечатка от интернет сайта на общината. Изтъква, че съпругата му притежава апартамент на адрес ***, като заради сочените дейности единственият достъп с автомобил до входа на жилищния блок е именно по ул. „п.Ал.П.“, където има и зона за паркиране с разграфени паркоместа. Това наложило при пренасяне на тежко обзавеждане за апартамента автомобилът на оспорващия да бъде паркиран на посочената улица за около 10-15 минути, в който период същият автомобил е бил репатриран. Жалбоподателят твърди и че по посока на движението му при навлизане в улицата, от дясната страна не е имало пътен знак, забраняващ престоя и паркирането. С тези доводи, развити в жалбата и в хода на устните състезания, оспорващият иска от съда да отмени принудителната административна, наложена от служител на „ОДПГ“ ЕООД – гр. В. Търново. Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – инспектор
„Преместване на неправилно паркирани ППС“ при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД /„ОДПГ“/ - гр.
Велико Търново, редовно призован, не се явява. Чрез пълномощника си ***Й.Х.от ВТАК, в открито заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че принудителната административна мярка, обективирана в писмения констативен протокол, е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По същество развива доводи за безспорна установеност на извършеното неправилно паркиране на автомобила на жалбоподателя, представляващо основание за налагането на процесната ПАМ. Счита за недоказани твърденията на жалбоподателя, че автомобилът е бил паркиран за извършване на товаро-разтоварна дейност, при което по отношение на него на общо основание е приложима разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП. С тези аргументи, подробно развити от пълномощника му в представено по делото писмено становище, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., съгласно представен списък.
Въз основа на събраните по делото доказателства, и след като обсъди доводите на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2022 г. около 15:20 часа, лек автомобил марка „Хонда” с ДК № ***, собственост на Д.И.Б. и Ел.Кр.Д., е бил паркиран на ул. „п.Ал.П.“ в гр. Велико Търново.
Според отбелязаното в Констативен протокол № 000533 от 27.02.2022 г., съставен от М.Т.К. – инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ – гр. В. Търново, автомобилът е бил паркиран при наличие на пътен знак В-27 и допълнителна табела Т-18.1. По този начин МПС е било паркирано в нарушение на чл. 171, т. 5, б. „б“, вр. с чл. 6, т.1 от ЗДвП, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. Велико Търново. Преди да бъде преместен, на автомобила е направен снимков материал, в 15:21 часа същият е репатриран с посочения по-горе констативен протокол, на охраняем паркинг „Старо военно училище“ в гр. Велико Търново на ул. „Христо Ботев“ № 19. По-късно същия ден, след заплащане на съответните разноски, собственикът Д.Б. е получил превозното си средство, видно от Разписка за предаване на автомобил от 27.02.2022 година.
Фактът на нарушението бил удостоверен с посочения констативен протокол, съставен от инспектор ПНП ППС при „ОДПГ” ЕООД - гр. Велико Търново, фотоснимки на изброените по-горе пътен знак и неподвижната указателна табела, предупреждаваща за принудителното преместване на паркирано превозно средство, фотоснимки на автомобила марка „Хонда” с ДК № ***, на мястото на паркирането и на натоварването му на специализирания автомобил.
Видно от съдържанието на констативния протокол е, че инспектор ПНП ППС при „ОДПГ” ЕООД, гр. Велико Търново, е разпоредил на основание чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от посочената по-горе наредба на ОбС – В. Търново, налагането на ПАМ - преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Недоволен от приложената ПАМ, Д.Б. я е оспорил чрез „ОДПГ“ ЕООД - гр. Велико Търново, пред АСВТ, с жалба от 14.03.2022 година. Посочените релевантни за спора факти се установяват от документите и снимковия материал, представени с жалбата и административната преписка по прилагането на ПАМ и изброени по-горе. Освен тях от ответника са представени Заповед № РД 22-1490/ 17.09.2014 г. на кмета на Община Велико Търново, Заповед № РД 22-1209/ 29.06.2021 г. на кмета на Община Велико Търново, Заповед № РД 22-237/ 03.02.2022г. на кмета на Община Велико Търново, допълнително споразумение № РД-07-50/ 07.07.2021 г. между „Организация на движението паркинги и гаражи“ ЕООД - гр. Велико Търново и М.Т.К., длъжностна характеристика на длъжността „Инспектор в звено ПНП ППС”, утвърдена от управителя на „ОДПГ“ ЕООД, докладна записка от М.К.– инспектор ПНП на ППС, график за работа на екипите в звено „Принудително преместване на ППС за месец февруари 2022 г. и Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Велико Търново. Освен това в хода на съдебното дирене от жалбоподателя са представени 5 броя разпечатки от интернет страницата на Община Велико Търново, констативният протокол, обективиращ процесната ПАМ, Свидетелство за регистрация част І за лек автомобил Хонда ЦР-В, с рег. № ***, Нотариален акт № 1276/19.12.2007 г. на нотариус с район на действие ВТРС. От ответника са представени допълнително част от фотоснимките, намиращи се в преписката, в цветен вариант.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице - адресат на ПАМ, в установения с чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП срок и пред компетентния да я разгледа съд. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя процесуалната допустимост за разглеждането й по същество.
След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е приложена от компетентен орган – инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Тоест законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ „преместване на пътно превозно средство“, но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат визираната ПАМ. В тази връзка законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, респективно всеки собственик на път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени.
Действащата нормативна уредба не съдържа изискване службата за контрол да бъде част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения досежно правноорганизационната форма на правния субект, когото кметът на общината ще определи за служба за контрол, респективно липсва изискване длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета. Под „длъжностни лица“ в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция. В този контекст със Заповед № РД-22-1490/ 17.09.2014 г. кметът на Община Велико Търново е определил „ОДПГ“ ЕООД за служба за контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗдвП. Със Заповед № РД-22-1209/ 29.06.2021 г. са определени конкретни служители на „ОДПГ“ ЕООД за длъжностни лица, които да прилагат или нареждат прилагането на ПАМ от вида на процесната. Налице е надлежно възлагане на правомощия, указани в чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, на съответните служители от „ОДПГ“ ЕООД, гр. Велико Търново, включително и на М.К., който съгласно Допълнително споразумение № РД-07-50/ 07.07.2021 г. е назначен на длъжност „Инспектор ПНП ППС в „ОДПГ“ ЕООД, съгласно приложената длъжностна характеристика. Следователно, приложилият оспорената ПАМ инспектор от „ОДПГ“ ЕООД е компетентен орган да прилага мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП и ПАМ се явява валидна мярка.
Разпореждането за налагане на ПАМ е обективирано в писмена форма /Констативен протокол № 000533 от 27.02.2022 г./ и съдържа изложение на фактическите и правни основания за прилагане на мярката. Не се установява при издаването на оспорения акт да е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила.
Съдът намира и че не е налице посоченото от жалбоподателя противоречие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на закона. Според констативния протокол, до прилагането на процесната ПАМ и нейното изпълнение се стигнало поради нарушение на чл.171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Велико Търново. Съгласно цитираната норма, паркирането в нарушение на правилата на движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, е основание за прилагане на ПАМ – преместване на паркираното превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Следва да бъде отбелязано, че от представените с административната преписка фотоснимки, се установява наличието на описания в Констативния протокол неподвижен пътен знак В-27 „Забранени са престоят и паркирането“ и допълнителна табела Т-18.1 с предупредителен надпис, както и марката, регистрационния номер и мястото на паркиране на превозното средство - „Хонда” с ДК №
Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b4657a6c-947c-4929-8fa2-2800831dad5c